Марти на моя Марти

Кръстих те на моя любов,
а единствен ти остана с мен..
С две честни, обичащи очи в центъра на онзи планински град..
Сънувам как прекарваме дните си заедно отново!
После се будя и знам, че ще ме помниш винаги като онази руса какичка, която те обичаше и хранеше като нейно кученце!
Знам, че и ти ще ме обичаш винаги!
Не ме забравяй, Марти!
Аз никога няма да те забравя! Никога!!! ❤❤❤
Сбогом!

12.11.2021 г.

Срещнах Марти, „оранжевото кученце“, което ми открадна сърцето през 2017 г. и се влюбих в него от пръв поглед! Срещнах го в центъра на Банско някъде през пролетта..беше толкова красив! Никога няма да забравя онзи ден. Седяхме в кафе „Каравана чайка“, което се намира точно на площада на града. И той се появи, застана до мен. В момента, в който го видях аз просто извадих телефона си да го снимам!

Ужасно много исках кученце. Моят принц Тери вече беше станал звездичка, а Съни все още я нямаше в живота ми. И като го видях реших, че той ще е моето куче ❤ Кръстих го така – Мартин, на моята голяма любов тогава. Отначалото мислех, че е бездомен, въпреки че изобщо не приличаше на такъв. Но тогава той просто бягаше от мен..не даваше да го погаля, дори..На снимките от първата ни среща ясно се вижда как плахо го докосвам. Вероятно беше много наплашен от лоши хора. Въпреки това аз не спирах да се опитвам да го хвана, всеки път като си ходех в Банско.
Помня веднъж бяхме взели каишката на Тери и бяхме решили, че го взимаме. Тръгнах да го гушкам, а той едва не ме захапа 😃 после го гоних нагоре по улица „Пирин“, останах без дъх, но без успех..
После започнах и да го храня всеки път. Исках да е мое куче и дори и да не можех да го взема вкъщи, поне трябваше да се грижа за него по най-добрия начин. Месец след месец..Може би около година ми отне за да го доближа чисто емоционално.

В един момент той свикна с мен. Започна да идва при мен и дори ми позволи да го погаля. Тогава бях мнооого щастлива! ❤ Но за съжаление за него,но пък и щастие за мен и нея,тогава вече имах Съни и нямаше как да гледам 2 кучета от различен пол под един покрив, а не бих причинила на нито един от тях кастриране. Явно не беше писано. Така стана, че просто Марти стана моето куче в Банско, а Съни моето куче у дома ❤ Но аз не спирах да го храня, гушкам и обичам.

Не съм спирала нито за миг от пролетта на 2017 г. С течение на годините и той ме заобича. Чувствам, че е така ❤ Научи си името..само да ме чуеше да го викам в центъра „Мартиииии“ и веднага идваше при мен! Хората се обръщаха, смееха се, но аз ставах където и да съм и се втурвах да го напрегръщам. После му казвах „хайде с мен да ти купя за ядене“ и той просто идваше. Отивахме до CBA..Аз влизах и му казвах „чакай ме тук“, и той просто седеше и ме чакаше отпред. 😢 Със Съни също се заобичаха. Целуваха се всеки път като се видеха. Те бяха като „померанската версия на Клоуи и Папи от „Бевърли хилс Чихуахуа“ ❤

Е, тя малко го лаеше, когато му давах да яде..но аз все й казвах „Съни, Марти е бездомен..той си няма кака като теб, а е красив и аз го обичам! Теб обичам повече, но и него също!“ Вярвам, че тя го обичаше..той нея също ❤❤❤
Много пъти той ни изпращаше до вкъщи и на мен ми беше жал, че остава навън на студа или в жегата, а не мога да го взема вътре с нас. Късаше ми се сърцето 😢 Даже много пъти се връщах, излизах при него, галех го и го изпращах обратно до центъра..защото ме беше страх да не го и сгази него. Но той накрая пак се връщаше с мен. Обичахме се, наистинааа, хорааа! ❤

Най-големият шок ми докара една сутрин когато беше дошъл под терасата ни..Направо ми напълни сърцето. Събуждам се и гледам Мартин долу, хахахах! Естествено го нахраних, а калпазанина на другия ден беше дошъл с още 5 кучета  😂😂😂 Какво ли им е казал „ще ви водя при моята какичка, тя ще ви даде да ядете и на вас“..Не е за вярване, нали? Е, да, ама това е нашата истинска история с Мартин!

Друг път пък прекарваше по цял ден в центъра с нас и Съни. Идваше на кафе после на пейките, после на разходка и после до вкъщи..Те си бяха моите две кучета, моите дечица ❤

В началото на миналата година в един много гаден дъжд, на 4ти януари..аз бях слезнала до центъра да си взема слушалки, понеже ми се бяха развалили и го бях видяла вир вода пред механа „Ловна среща“. Даже имам видео от този момент..Изпаднах в шок. Той седеше сам в дъжда..веднага намерих кашон, кърпа и хапване, за да му направя импровизиран подслон..помня че накрая аз се прибрах мокра като кокошка вкъщи, но той беше добре ❤ На сутринта нямаше и помен от подслона..хората са идиоти! Но се надявам поне докато е валяло да е бил вътре.
По-късно през март бях закичила него и една негова приятелка – Шари с мартенички.

Хората припадаха като им ги купувах и връзвах по центъра 😃😃😃 Но тези прекрасни кученца заслужаваха любов и топлина и аз им я давах с цялото си сърце. Бях готова да приема за мой приятел всеки негов приятел – Шари, Бари, Луничка. А те имаши дни, в които по цял ден прекарваха около нас в центъра по кафетата или пейките..сякаш имах 4-5 кучета вече. Атракция бяхме просто ❤ Винаги ще ми липсват тези дни..
Още няколко месеца по-късно в един летен ден видях Марти под една кола до една къща наобиколен от деца, които го закачаха. Така им се скарах! Да го оставят намира..Едното момче ми каза, ама това е моето куче. Бях в шок. Марти си има стопани??? Момчето каза, че се казва Джери. Марти си има стопани и се казва Джери???? Наистина бях потресена. В интерес на истината една жена преди време беше споменала, че той е живял в една къща и му викали „Гери“ (аз тогава бях чула Гери), но не го повярвах, не обърнах особено внимание..Но сега истината ме прасна в лицето и аз нямаше къде да бягам – сега моят Марти не беше съвсем мой, но все още звучеше шоково за мен, че си има стопани, а го вали дъжд в студа.
Последно през ноември, когато бях тук се запознах и с майката на онова момче, което месеци по-рано ми каза, че е негов стопанин. Няколко дни преди това в групата на Банско се появи пост от едно момиче, което питаше дали моят Марти си има стопани. Аз яростно й написах, че има. След това смекчих тона и си пописахме с нея. Тя ми каза, че е питала с добро, защото е видяла, че Марти има перде на очите и иска да плати за операцията му. Да му помогне  Казах, че я разбирам. Но вътрешно нямаше как да не го защитя, защото към онзи момент не си представях някой да вземе Марти и да не го видя повече. Обясних й доста подробно къде живее Марти в града, даже й обещах да говоря с неговите стопани като отида в Банско след 2 дни и да им кажа за нейното предложение за операцията..Минавайки покрай къщата се спряхме с жената пред нея (те имат детски магазин отдолу) и я попитахме за „Джери“. Запознавайки се с жената й казах, че по групите питат за него и се чудя защо го пускат така по улиците. Не ги ли е страх, че някой ще го вземе? Тя ми отговори, че от около 5 години той не искал да седи вързан у тях и т.н. и затова те го пускали, пък той вечер спял у тях. Абе странно ми стана. Защото в онази дъждовна вечер той беше сам навън и мокър..Къде спи у тях по-точно?
Няколко дни след това го видях за последен път.
Беше 12.11.2021 г., никога няма да забравя този ден 💔

Аз знаех, че го виждам за посреден път. Усещах го. Даже като го хранех му взех повече храна и си мислех през цялото време „като за последно да те нахраня хубаво“ 😢😢😢 Не знам защо го усещах, но го знаех. Тайно се надявах да ме подвежда тъпото ми усещане. Но някак знаех, че повече няма да го видя. Сбогувах се с него и направих последната му снимка – как си отива. Как си отива завинаги 😢😢😢Искам да остана завинаги в онзи ден..не трябваше да си тръгвам и да го оставям, по дяволите..Не трябваше!!! Трябваше да го взема с мен, щях да намеря някакво решение все къде да живее. Чувствам се виновна..
И сега през декември като дойдохме и не го видяхме няколко дни, аз просто вътрешно..не го чаках. Случвало се е и друг път да не го виждаме дълго..Даже веднъж се бях уплашила да не са го прибрали от общината, защото тогава още мислех, че е бездомен, а бях чела че ще приемат мерки за бездомните кучета.
Но той изчезваше често така и после свикнах с тая идея – особено като има много хора, но аз все си знам, че ще се появи отнякъде. Този път не го търсех с очи просто..И не ми беше неспокойно, че го няма, защото знаех че няма да го има.
Минавайки покрай къщата на неговите „стопани“ попитахме къде е и жената с усмивка на лице ни каза, че вече го няма. Не изпитах изненада или шок. Просто сърцето ми се счупи. Тя каза, че бил стар и починал от старост преди около 2 седмици. Но не е! Знам, че не е това!!! Усещам го, както усещах, че повече няма да го видя. Вероятно са го продали за пари..Което реално е добре за него, защото поне си има стопани и дом, а не скита по улиците в дъжд, жега и студ. Но на мен сърцето ми се разби! 💔 Той ми беше като сродна душа в кучешки вариант. Ние имахме специална връзка от първия ден. За мен всичко това беше с една огромна сантиментална стойност. Не мога да ви го обясня..Няма да ме разберете..
Марти е жив! Жив е и ще е винаги жив в моето сърце. Той винаги ще е моето куче в Банско! Моят Марти! И всеки път като дойда тук в негова чест ще оставям храна в центъра. А където и да е, знам, че и той ме помни като русата какичка, която винаги го гушкаше и му даваше да яде, която го обичаше с цялото си сърце ❤❤❤❤❤ Ще боли..защото винаги ще очаквам да го видя от някое кафе, от някоя пейка, как ме чака пред CBA или под терасата 😢😢😢😢
Аз бях ЕДИНСТВЕНАТА негова стопанка от лятото на 2017 г. до днес, а той беше МОЕТО куче, което никога няма да забравя и винаги ще обичам! Бъди щастлив, Марти! Ти го заслужаваш! Аз също ще съм щастлива, когато знам че си добре някъде там, въпреки сълзите, които не мога да спра след като разбрах, че повече никога няма да те видя!
Поздрави от Съни! ❤❤❤❤❤
Ще ни липсваш! Ти си едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали в последните години! Благодаря ти, че ми показа какво е да се влюбя в някого от пръв поглед и той да остане с мен и да ме обича!!! ❤❤❤ Сбогом, приятелче! 💔

Автор: Мила Негревска