Първата статия за 2022 г. избрах да бъде за една много специална история и едно много специално стихотворение..
които искам да оставя в 2021 г. Емоцията да се роди нещо красиво, вдъхновено от история в любовта е прекрасно, наистина. Но въпреки всичко всяка любов и всяко търпение си има срок на годност и той в един момент изтича през пръстите на човек. Просто си отива и остава спомен.
Спомените обаче трябва да се споделят, на такова мнение съм. Особено, ако в тях се съдържат толкова чисти чувства, вдъхновение и силна емоция. Затова ще споделя следващите редове от тази моя история с вас точно днес:
И така..Денят бе 18 ноември. Някъде в средата на очакването на любовта, когато надеждата ми бе толкова силна, че можеше да се среже с нож във въздуха. Точно в този период бях запалена по едни видеа с таро карти. Няма да казвам кой канал в youtube гледах, защото това е безплатна реклама, която не смятам да правя..че кой го прави за мен?
Накратко за този тип видеа: Имаш 3 избора, намисляш си човек, избираш и слушаш каква енергия ще прихване жената, която чете картите. Като темите са от най-разнообразен характер (най-често по темата за любовта).
И така бях запалила още две мои приятелки по тези видеа..и един ден в ранните часове на работния ден си бяхме пуснали да гледаме едно такова видео като темата беше нещо от рода на мисли ли намисления човек за теб. Мисля, че поне моягта енергия в това видео бе прихваната успешно, защото чух доста неща, които кореспондираха на ситуацията. Като имаше един много интересен момент, в който жената каза, че намисленият от мен човек даже вижда знаци под формата на пера. Тук ми стана смешно, признавам 😃 Видеото свърши. И в един момент моите приятелки ме оставиха за няколко минути сама. Телефонът ми звънна и аз започнах да говоря. 1 или 2 минути след като започнах телефонния разговор пред очите ми падна перо. Беше като някаква магия, хораа. Усещането беше..даже не мога да го опиша с думи – укрили ме, буквално ❤❤❤ Поставете ке на мое място и ще усетите поне от части емоцията. Слушаш видео, за човек по когото си луд, той е на хиляди километри от теб, чуваш истини за цялата ви история, чуваш че той си мисли за теб, дори вижда и падащи пера и няколко минути след това пред очите ти пада перо, УАААААУ!!!
Когато се върнаха приятелките ми, аз направо бях в пристъп на ентусиазъм и им разказах. Те и те се поразвълнуваха, беше много такова..емоционално да го наречем преживяване. Взех перото и 2 часа след това вече имах написано стихотворение:
Перото на надеждата
Вярвате ли в знаците на съдбата?
Аз да, а рядко ми се случват..
Красиво те предсказват края на борбата,
и че между двама ни нещата най-накрая ще се получат!
Бе пореден ден през есента красива,
мисълта за теб прокрадваше се през града все още тих,
внасяше светлина и през мъглата сива,
готова да посее семената за пореден нов тъжен стих.
А слънцето най-накрая показа се в далечината
предвещаващо така желания в любовта баланс,
писано било ни е някъде във височината,
от там да дойде надежда в черно-бял нюанс.
Перо бе надеждата – подарък от едно мило птиче
чакан с години от тъжното момиче,
върнал заедно с нея и вярата и любовта..
носещ й чувства силни чак от другия края на света.
Достигнаха до мен чувствата прикрити
на момчето, чиито дом са моите мисли скрити
сега е ред моите чрез знаци да ти изпратя
и така съмненията ти завинаги да ги отпратя!
А и в крайна сметка с форма кръгла
е стоящата под краката ни Земя
и все някога с теб ще се прегърнем,
а дотогава оглеждай се за падащи пера.
Около 20 дни по-късно разбрах, че тази история е нищо повече от случайност и повод за написването на поредното ми хубаво стихотворение. Този го изпратих като второ в конкурса „Защо пиша това писмо?“ на издателство „Многоточие“, като дори им разказах историята зад него, макар и в не цялостно подробен вариант..Това се случи на 1 декември. Ако сте чели статията ми
знаете, че първоначално аз имах амбицията да изпратя „Шепотът на снежинките“ за същия този конкурс точно на 1ви декември, но нямах търпението да изчакам. След низ от емоции и доста сълзи, проляти точно в този ден..осъзнавайки, че любовта ни за пореден път не ми е писана и надеждата няма смисъл, защото разстоянието винаги ще е между нас в пряк или преносен или и в двата смисъла.. аз след работа отидох до пощата и пуснах и този стих за участие във вече споменатия конкурс. Те отново не го оцениха, но както вече подробно разказах – това не ме натъжи или отказа от мечтата ми за книга!
Днес става точно 1 месец! Цял месец, в който аз не спрях да полагам усилия за тази любов, вдъхновена от спомени, пера, снежинки и какво ли още не. Но на търпението ми срокът му изтече днес. Днес вече всичко това е спомен от миналата година, родил толкова прекрасни мои творби. Смятам и занапред да използвам спомените си, за да пиша. Защото аз дишам, за да пиша и това ми е необходимо. Но през тази година главната ми цел е да издам книга. Вече направих план за това и ще го следвам стриктно.
Е, честита Нова година, приятели!
Бъдете здрави! Пазете спомените си! Подхранвайте вдъхновението си! Но не стараейки се да привлечете отново вниманието на друг човек..а с цел вашето лично щастие! ❤❤❤
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 