Какво е „Шепотът на снежинките“?
Един въпрос, с който надух главата на моите приятели, на приятелите ми в социалните мрежи и на последователите в страниците ми в социалните мрежи..
Никой не знаеше отговора, а малцина бяха прочели стихотворението, но реално не знаеха цялата история зад него! Нямаше как да издам и да го публикувам, защото това беше едно от условията (ще разберете след няколко реда). Даже пуснах giveaway в страниците ми, в който зададох същия въпрос на участниците в него. Имаше много интересни предположения – като книга, преспапие, парфюм..и стихотворение! ❤
Днес вече мога да издам:
това е „Шепотът на снежинките“ – стихотворение, написано за няколко часа върху ръчно изработена от мен картичка за един конкурс на ИК „Многоточие“..
Ето го и самото стихотворение:
Шепотът на снежинките
Здравей! Как си? Обичам те! Помниш ли?
Тези толкова заб(р)авени думи,
превърнати в непрочетени рими,
потрупани останали под снега,
от вятъра недонесени,
недостигнали даже брега,
от сърцето ти трудно понесени.
Само снежинките красиви разбират,
преди да паднат на земята попиват,
цялата любов с която изписвам днес,
чувствата на ръка до така познатият ми адрес!
Да бягаш ти от тях не опитвай,
те носят аромата на зимата тъй незабравим,
за подателят недей, не разпитвай,
аз съм огънят в студа ти, пък дори и вече едва доловим!
А снежинките бели помнят ни само,
как мечтаехме да покорим света рамо до рамо,
помнят засрамено всички откраднати целувки,
помнят те и силната ни обич без преструвки!
Ала порастнахме бързо, неусетно почти..
сбъднахме онези големи наши мечти,
но цялото „ние“ остана само бял спомен,
макар да сме още на крачка разстояние
в този свят така огромен.
Недей да се сърдиш днес на снежинките,
които палтото покриха ти цяло,
аз просто използвам техния шепот невинно,
напомням ти чрез тях за мен неспирно
и че да те обичам продължавам все така силно!
И такааа, връщам се 3 месеца назад в 11 септември, за да мога да ви разщажа цялата история около „Шепотът на снежинките“..
11 септември бе един най-обикновен ден, в които получих невероятно внезапно вдъхновение за нещо голямо. Може да се каже, че това е новата ми най-голяма мечта. Предишната беше Ню Йорк, знаете..не я изпълних, а вече нямам и желание да га правя. Тя беше лесна мечта – 2 клика, билет и съм там. Новата не е толкова лесна. Тя е талант, вдъхновение, време, труд, изпипване на най-малкия детайл. Тя е плод на години от всичко това по много. Не става за 1 ден..
Каква е тя ли? Най-голямата ми мечта в момента е да издам книга! ❤❤ Нещо, за което години наред ме питаха дали смятам да направя и приятели и непознати (последователи на страниците и блога ми) и аз винаги отговарях с „има време“. Някак вярата в мен самата не ми достигаше, може би..до този 11ти септември:
Каква е историята?
Няколко дни преди това в случаен разговор мой колега ми сподели, че ще ходи на представяне на книга на негова приятелка. След това отиде и ми каза, че било много хубаво. Не ми хвана някак особено интереса. Но пак някак подхванахме темата и той ми предложи да ми донесе книгата да я видя, ако искам. Не отказах, въпреки че НЕ МИ БЕШЕ ИНТЕРЕСНО (продължавам да го твърдя, защото наистина беше така)..Помня, че ми я донесе точно в този петък 11ти. Аз имах страшно много работа, но все пак я взех при себе си. С мисълта просто да му я върна в края на работния ден или в понеделник (защото той ми беше казал, че ако нямам време да я прочета днес, мога да я задържа и за уикенда). В крайна сметка малко преди края на работното ни време аз намерих няколко минути да я разлистя..И БААААМ – сякаш нещо ме удари по главата. Буквално си казах „това ли?“. Тук не подценявам ничий талант, НО това момиче беше написало доста близки до моите неща, които публикувам и не смятах, че някъде въобще издават и такъв тип книги, просто.. Та, помислих си, че щом са издали книга на човек, който пише това, значи могат да го направят и за мен. Попитах моя колега как са издали книга на това момиче и той ми каза, че тя е пратила нейни неща на една издателство и те са й я издали безплатно. Казах си „УАУ“. Аз трябва да опитам! Снимах издателството. То беше „Арс“ и вече бях решена, че ще им пратя мои неща. Но хал хабер си нямах как и какво точно да им изпратя и като последния идиот им писах имейл със запитване 😂😂😂
Като не отговориха цяла седмица ми прищрака, че нещо не е наред..Реших да прочета повече в интернет и установих, че целият процес не е чак толкова лесен. Трябваше да пратя мои ръкописи. И сега ще се счупите да се смеете – но аз думата „ръкопис“ я приех като нещо написано на ръка..Веднага си взех красива тетрадка и започнах да си селектирам написаните през годините неща, за да им ги изпратя в най-кратки срокове. В последствие започнах да чета още и още по въпроса и бях доста засрамена като разбрах, че ръкопис може (и не само може, ами трябва) да се прати и в word формат 😂 Открих и още много издателства и всяко едно си имаше различни изисквания, но в общи линии всички искаха такъв ръкопис, анотация и CV. Веднага се заех. За 1 седмица подготвих моя ръкопис. Нарязах си ръцете, докато принтирах листите и ги подреждах в папка. От това бяха „най-сладките рани“ по ръцете ми от онова стори, помните ли? Написах анотация също. И със специална програма си направих и CV-то. Готова бе и корицата ми, както и последната страница на книгата. Но те не искаха такива неща, обаче, но важното бе, че аз бях изцяло готова с идеята за книгата ми! Започнах да разпращам по издателствата – Мусагена, Ера и т.н…По едно време разбрах също, че въпросното издателство „Арс“ правят всяка година конкурс и че това момиче е спечелило точно в този конкурс..затова и оставих „Арс“ на страна, изчаквайки да си пуснат конкурса. През това време пращах на букваааално всяко едно издателство, което издаваше книги в разделите „поезия“ и „проза“. До ден днешен са ми отговорили само от едно. Вероятно от другите никога няма да ми пишат 😂😂😂 Това едно бе издателство „Многоточие“ . От там ми отговориха на 5тата минута буквално. Човекът ме засипа с похвали как съм била написала всичко все едно е минало през редактор и т.н. И аз доста се ентусиазирах Обкъдихме всичко доста подробно, даже му изпратих идеята си за корица..В крайна сметка аз налични пари, за да издам книга веднага нямам.Ето разлика с мечтата ми Ню Йорк – едно време можех да запазя екскурзия до там веднага. Сега обаче е различно. Нямам свободни 700 лв. за книга. Затова се разбрахме с човека да пиша някой ден, когато ги събера. В разговора ми той ме даде адски ценни съвети и напътствия, за което съм му адски благодарна ❤
Буквално няколко дни след това от въпросното издателство пуснаха конкурс със заглавие „Защо пиша това писмо“. Бях на 7мото небе от щастие! ❤❤❤ Те го пуснаха на 7ми октомври, аз на 8ми вече имах цялостната идея в главата си. Написах стихотворението за няколко часа. Реших, че ще го пиша на лично изработена от мен картичка и че ще им го пратя на 1ви декември, защото тогава вече ще е завалял снега.
Стихотворението бе „Шепотът на снежинките“. Намерих материали за картичка, затова и в едно стори бях питала за място, от където да си купя такива за изработка на картички..Помните ли? Бях решила да е нещо със снежинки. Обикаляйки този тип магазини обаче се оказа, че няма да ми е толкова лесно. Буквално в един дъждовен ден обикалях от магазин в магазин да търся идеи в тях. Накрая го измислих..Картон, снежинки, брокат. Купих си ги, прибрах се и направих картичката. На следващия ден от издателството пуснаха наградата – статуетка във формата на сърце. Аз тогава още вярвах, че тя ще бъде моя. И съответно веднага ми хрумна да направя картичката във формата на сърце. Хайде тук отидоха още 3 дни, докато схвана как да изрежа правоъгълен картон в тая форма 😂😂😂 Може да ви е смешно, но мен никога не ме е бивало в прави линии, рязане и т.н. неща.Та се помъчих, четох, какво ли не правих 😂 накрая една вечер – УСПЯХ!!! Написах текста на стихотворението върху картичката сърце и на 18ти октомври го изпратих. Нямаше как да чакам 1ви декември. Въпреки че, ако бях изчакала тогава наистина щеше да е завалял първия сняг и то едва на предния ден!
Истински вярвах, че аз ще спечеля. Но в един момент от издателството почнаха да публикуват подаръци от участниците..писма на бабите и дядовците им, бутилки от другия край на света и т.н. и аз тогава разбрах, че няма шанс. Няма как САМО талант и креативност да се борят срещу всичко изброено..Имаше даже случай, в който майка пише писмо до издателството трогната от участието на детето си. Някакво пък момиче пишеше за загубата на близък и как това я вдъхновило да участва.Малко стана като „подаръци и лични драми“. Аз в такова нещо място нямам! Каква точно книга ще издаде човек с едно стихотворение, написано след трагедия или човек, живеещ в Канада какво бъдеще има като автор в България или как 15 годишното дете, дето майка му пише с гордост ще сглоби дори един ръкопис, пък какво остава за нещо повече 😂😂 Както и да е! Няколко дни преди първи декември ми се случи нещо доста вдъхновяващо с едно перо – ако сте видяли поста ми, ще знаете какво е. Тогава аз написах пак стихотворение. Доста мислех дали да им го пратя като второ мое. Е, точно на 1ви декември след една бурия от емоции чисто импулсивно им го изпратих. Не съжалявам за това! Това пак беше чиста проба талант+вдъхновение. Днес излязоха резултатите от конкурса и не печеля.
Печелят всички случаи изброени по-нагоре + хора на 50+, които вече имат издадени книги от издателство „Многоточие“.. Това ме разочарова. Не беше изненадващо..не разочароващо! Даже от издателството пуснаха събитие, на което ще раздават наградите и което ще се проведе в Търново, няколко дни преди да обявят резултатите 😂 и накрая големият победител, на когото ще издадат книга се оказа, че е от Велико Търново..!!! За мен този конкурс бе нагласен за него и за вече издали книги към издателството хора. А аз просто съм случайна, талантлива, млада и без пари… Радвам се, че това беше първата възможност за сериозна крачка към сбъдването на мечтата ми, обаче. Няма да спра да не явявам по конкурси и да събирам пари за книгата ми. Вече изпратих нещата си за конкурса на издателство „Арс“, даже написах нови 10 стихотворения специално за него! Ще видим! Конкурсите са опит, но аз вероятно никога няма да ги спечеля. Не защото нямам талант, защото по тези конкурси не печелят хората с талант. Никога! И ще си издам книгата с мои средства! Така са напавили едни от авторите на най-харесваните страници по социалните мрежи, защото и те като мен разчитат САМО на талант.
Аз естествено пак съм горда, че направих всичко това САМА. Никой не знаеше, че аз се явявам на този конкурс или, че пращам ръкописи. Всичко проучих сама. Греших, смея се сега на себе си за тези грешки, но сама разбрах как става всичко и сама поех по този път. Сред толкова много мои контакти нима нямаше да намеря връзка към издателство ли? И нямаше вече книгата ми да е в предпечат, може би? Сигурна съм, че щеше. Но аз не го правя за пари, за да го правя по този начин. Правя го, защото искам да държа в ръцете си МОЯТА книга. Защото аз така живея и дишам – като пиша за всичко преживяно, в най-чистия вид. Защото като малка на прощъпулника съм хванала писалка и защото явно ми е писано да имам този талант. Ако трябва ще събирам по лев на ден или по 10 и няма да ям въобще, но ще издам тази моя книга и тя ще изглежда по начина, по който я имам в главата си! ❤❤❤
А иначе „Шепотът на снежинките“ за мен не е просто стихотворение..Не са и просто написани на ръка думи, върху ръчно изработената ми картичка..Не е просто писмо до любимия човек..Не е просто нашата история в поредните рими..То е първата крачка към голямата ми мечта! И затова е толкова специално! И понеже моята цялостна идея бе най-добрата в този конкурс и ако махнем на страна личните познанства с организаторите и скъпите подаръци до тях, 100% аз щях да спечеля..то ако утре от издателство „Многоточие“ ми предложат да включат стихотворението ми в стихосбирката им през 2022 г. , която ще е селект на най-доброто в този конкурс аз ще откажа. Искам правата на това стихотворение САМО за мен! Защото когато издам книга (без значение дали ще е към тяхното издателство или не..), то ще има най-почетното място в нея. Защото бе първата сериозна крачка към нея!
И защото то заслужава най-специалната награда и аз ще му я дам!
Съветвам издателствата да дават път на млади и талантливи автори като мен, защото ние сме бъдещето! С връзки и подаръци може всеки, но това е твърде голяма безценица, скъпи мои!
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 