Тя е „добро момиче!“

„Тя е добро момиче!“..Това съм го чувала за себе си само от родителите ми, двама-трима преподаватели в университета и училище ОБЩО и най-близките ми приятели, които ме познават до болка добре!

Всъщност какво хората имат предвид, когато кажат „тя е добро момиче“. Имат предвид скромно, покорно, тихо, слушащо и изпълняващо момиче. За това са виновни порядките, които ни насаждат в детството..От най-ранна детска възраст, през детската градина и училище, до университета и чак на работното място. Ако слушаш си добро момиче..А аз май никога не съм „слушала“. Все си правех моето и все се оплакваха от мен на нашите. Но те не ми се караха, те ме възпитаваха да имам мнение, позиция и винаги да ги отстоявам..да имам мой стил, поведение, да бъда себе си! Да не се давам на никой! И в предучилищната фраснах онова момче с камък в главата, защото ме оскуба. Той нямаше право да го прави на момиче, което не му е направило нищо. А изязох лошата и невъзпитаната. И в училище все ме ядяха, че им бия шамари, защото ме обиждат, че нося брекети..И учителите не понасяха, че спорех с тях за оценки. Никога не съм била бележкарка, но когато те оценяват несправедливо не трябва да си мълчиш, знаех!
И все ходех облечена по последна мода (първите широки дънки..първите дънки с безопасни игли..първите обувки на платформа..първият чарлстон панталон..първите руси кичури..все аз бях първа в тенденциите). Носех цветно, блясък, различен цвят на всеки нокът..ярко червена коса по едно време. Даже в брекетите, за които така ме подиграваха бях първа (а днес е модено да носят). Това все беше „лошо“, повод за злоба и завист, не зная защо..
И вече 28 години е все едно и също..Уж времето е все по-модерно, а порядките са си същите. Все си им крив като им казваш какво мислиш, като се бориш и заявяваш ясно на глас какво искаш..като си смел да бъдеш себе си. Като носиш късо, защото имаш дълги и красиви крака, като си руса и се обличаш по последните тенденции. Все си лошата, а „добрите момичета“ са все онези другите. Дето са жертви и тихички и покорнички и реват в ролята на жертви..И обществото ги обожава. А те обожават обществото да ги обожава, защото им пука за мнението на обществото! То обожава този образ – слабия, нещасния, не силния и борбения..А я се замислете тия „жертвите“ имат ли добри сърца? Ще ви вдигнат ли телефона, когато имате проблем? Ще ви помогнат ли в беда? Ще нахранят ли бездомно куче? Не! Те са егоисти и повечето мислят само за себе си и имиджа си! За никой друг, за нищо друго! 

А някой замисля ли се какво наистина означава „добро момиче“..добър човек! Какво значи възпитан човек? Какво значи стойностен човек? Ще ви кажа. Добрите хора помагат без да очакват нищо в замяна, те ще нахранят бездомно животно, те ще помогнат на паднал човек на улицата, ще ти дадат съвет, ще ти върнат желанието за живот, ще се грижат за родителите си, за семейството си, ще плачат със сълзи пред несправедливостта или на тъжни филми. Възпитаните хора са с характер, те са възпитани да бъдат личности, а не подлоги! Стойностните хора ходят с високо вдигната глава, те имат чест и достойнство и не се продават за облаги! Да, аз съм всичко изброено в последния абзац. Но никога достанъчно за обществената представа за „добро момиче“. Защото се пека и имам шоколадов тен, който е на показ под късата ми пола дори когато навън вали порой, но за Бога юли е! Защото се пръскам с брокат, защото и ноктите ми са с брокат и розови или неонови цветове. Защото обувките ми са на 10 см. платформа, а блузите с готини надписи, например. И защото значение винаги ще има само, че не съм свела глава, с поглед забит в земята, по-тиха и ниска от тревата, слушайки и изпълнявайки на хората долу в краката заповедите, а не това, че ще ти кажа какво мисля за теб, дори и да е ужасно, но ако паднеш на улицата ще те вдигна без да се замисля. Защото истинската доброта е в сърцето! И аз мога да бъда „добро момиче“ само по този начин! Съжалявам, но съм толкова горда от себе си 🙂 Толкова благодарна на нашите, че ме възпитаха така 🙂 Толкова щастлива, че не съм вашето „добро момиче“! Нямате и представа колко. Можете само да си мечтаете да бъдете мен, но не със злоба, моля! Че от нея се погрознява, а при вас няма накъде повече..

Автор: Мила Негревска