Истинската приказка започва, когато спреш да вярваш в еднорози и повярваш в себе си! Тогава се появява човек, който дори не можеш да опишеш с думи..но чувстваш като свой дом!
Наистина ми е трудно да го опиша, тази статия вече я пиша цяла седмица.. защото не съм срещала досега човек като него и хем искам да пиша за него, защото това е нещото, което мога да правя най-добре, както знаете! Хем е толкова чисто и истинско, че искам да запазя една голяма част или направо всичко само за моята и неговата души и само ние да си го знаем! Като цяло съм на мнение, че е най-хубаво всичко да е тихо, спокойно, естествено и само ваше си ♡..
Но все пак ще опитам да напиша нещо красиво, защото си заслужава ♡ За да ви обясня най-ясно какво имам предвид под „свой дом“, ще ви го обясня през астрология, поне първоначално..Аз имам Слънце и Асцендент в Лъв и винаги съм искала да грея и да се чувствам значима, харесвана, жива, да имам повод да извадя навън целия огън и емоция, които нося в сърцето си… по най-чистия начин!
Аз имам Луна в Телец и винаги съм искала да ми е спокойно, уютно и красиво до човек, към когото изпитвам нещо истинско, да усещам стабилност с него, да мога да си позволя да бъда нежна, да бъда просто жена… и да бъда разбрана и приета точно такава!
Аз имам Меркурий в Дева и винаги съм искала човек, с когото мога да говоря за всичко – смислено, дълбоко, истински. И ако замълчим случайно за минута тишината да не е празна, а уютна.
Аз имам ретро Венера в Дева, която е безкрайно изморена от анализ и напрежение..Венера, която вече не иска да анализира всеки жест и дума, а да има човек отсреща, с когото така да се усещаме и разбираме без думи, че нещата да стават бавно, плавно и естествено и да нямат и грам нужда от анализ!
И както никога не ми е липсвало мъжко внимание, така осъзнавам, че аз не съм се чувствала жена до никой мъж в орбитата ми, докато..Докато не срещнах него. Той може да има абсолютно всяка жена, може да си позволи да бъде с всяка или просто да не бъде с нито една..Външният му вид, статусът му, присъствието му позволяват всичко това..
А всъщност е толкова истински във всеки смисъл на тази дума. Той е напълно реален, а не като еднорозите от моите книги! Както в един момент може да бъде силен, уверен, стабилен.. така в следващия – толкова човечен, че да те обезоръжи! Той говори така спокойно. Слуша чувайки! И изобщо не бърза да впечатлява, а просто присъства! И въпреки всичко до него не се чувствам малка. А точно обратното – усещам, че имам право да бъда всичко, което съм.
И някак всичко ни се случва без усилие, без напрежение…
Той носи Слънцето ми на ръце и го кара да грее още по-ярко! Кара ме да вярвам още повече в себе си и аз се усмихвам до уши всеки път, когато го видя или дори когато не е около мен, а просто се сетя за него!
Луната ми? Моята и неговата просто говорят на един и същи емоционален език.. език, който не се учи.. език, който се усеща! ♡ Затова до него ми е спокойно, по начин, който не съм познавала преди и с него към мен също е така. И се случваме без напрежение, Без нужда да се пазим един от друг..Просто с едно тихо „тук съм си аз и душата ми е у дома си с теб.“ Освен това действаме по един и същи начин в сходни ситуации и разбираме идеално емоциите на другия!
Ами Меркурий ли? С него моят се движи по златната пътека на идеалната свръзка на умовете! С две думи: моят Меркурий си намери човека и спря да подрежда думите по план, спря да спира мислите ми, за да не изглеждат нелепи.. Защото с него аз разбирам и казаното, и премълчаното. Разговорите ни не са усилие, те са пространство, в което можем да бъдем умни, забавни, кратки, подробни, честни, емоционални, тъжни, щастливи.. всякакви или просто себе си!
С него Венерата ми спря да се бори да оцелее! Спря да подрежда, да анализира, да търси логика в чувствата. В чувствата не бива да има логика, за Бога! Венерата ми просто срещна човек, с когото нещата не се обясняват.. Те се случват Бавно. Тихо. Истински. И за първи път това ми стига! ♡ До него не мисля какво значи нещо, просто го усещам. И за първи път не ми се налага да разбирам любовта, а просто да я живея! ♡
Признавам си, че го усетих още първия път, когато го видях. Той за мен носи енергията на познат човек и още тогава разбрах това. Но никога не съм мислила, че мога да си кажа с него повече от здрасти, поради ред обстоятелства и затова дълго време изпитвах възхищението си тихо. До онзи момент в средата на декември или както се пее в една българска песен „Насред море от хора, да се усмихваш те видях..и осъзнах..“ Оттогава във всеки момент с него се чувствам у дома си, точно толкова комфортно все едно срещу мен седи човек, когото познавам цял живот и просто мога да съм себе си във всеки един момент, без да ме е страх дали той ще ме приеме такава. При нас от първия ден нещата се случват толкова лесно и естествено, без да се питаме, обясняваме, изясняваме. Като направя нещо не се питам по 102 пъти дали пък не трябваше да го правя, той как ли го е приел, дали не се изложих..Нееее! Той ме вижда, осъзнава и приема каквато съм и не бяга от това. Всичко е толкова лесно, бавно, спокойно – естествено и красиво! Винаги съм искала точно това в живота си! А не безкраен анализ, лудо препускане, напрежение и въпроси какво следва, какво сме, накъде сме..Каквото е писано, ще се случи, а по пътя ние просто го изживяваме красиво! ♡ Просто имах нужда да напиша всички тези редове, но все пак ще спра дотук със споделянето. Не искам като цяло да споделям повече за него и за това, което се случва, не съм го направила с никого и няма да го направя!!! Важното е сърцето ми да го знае и да е щастливо в моментите, които е възможно да споделя с него ♡
И ако трябва да сложа край на тази статия с още един цитат от българска песен, то избирам този:
„Да те харесвам (сменям думичката тук само) ми е натура,
а ти го правиш толкова лесно,
всички знаем, че топ-а си, честно!“
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 