Обичаш ме, ама си юли..“
Като чуя юли и пусто чудо все се сещам за Сатурновата дупка преди рождения ми ден. Именно така реших да се казва и третата ми книга – „Обичам те, ама си юли“..заглавие измислено на разходка с една от най-близките ми приятелки по бул. Витоша в един горещ юли. Когато с нея се разделяхме тя ми каза: „нали знаеш, че много те обичам?“, а аз в моя поетичен тон й отговорих „и аз те обичам, ама е Юли“. Ех, и приятелите ми не искат да ме виждат много много като съм в моята Сатурнова дупка, защото съм твърде много от всичко токсично – ревлива, заядлива, обидчива. И най-малкото може да ме направи най-токсичният човек на света през този период. Абсолютно рачешка енергия, все пак това е техният месец и всичко през него е едно такова..абе не ти се ще да е около теб 😀 Дааа, Юли е горещ. Но не от онези топлини, които лекуват, а от тези, които те карат да се събличаш прекалено бързо и после да трепериш от студ. С него любовта идва внезапно, удря като обедно слънце и изисква пълно присъствие. В Юли няма сянка – или си вътре на климатик, или изгаряш под слънцето. Нищо случайно, че и „горещниците са тогава“, че и Илинден и все нещо ужасно се случва. Та Юли не понася паузи, не разбира тишини, не вярва в бавното..
Юли обича бурно, но не и за дълго и не спокойно. Той иска реакция под формата на сълзи, ревност, доказателства. Ако не го усеща силно, значи не е истинско! И ако не боли, значи не го иска! При него любовта е изпит..всеки ден..И то без право на поправка. Сбъркаш ли, си мъртва..Готов е да те убие от жега, недостиг на въздух или гръчотевична буря, а може и да се удавиш в бурното море.. Срещали сте го, нали? Твърди, че ви обича, обръща глава след вас всеки път, шегува се и се смеете до сълзи, а после те не спират да текат от вашите очи, нощ след нощ и то вече не е от смях!
И аз съм го срещала. И съм минавала през това и то ден след ден и нощ след нощ. С надеждата, че някой път ще спра да се чувствам като гост в собственото си сърце. И тази токсичност ще изчезне, все някога..
Хубавото е, че след Юли и по календар и по съзвездие идва Август – непримирим огън, слънце и сила. Аз съм Август и знам как да се преборя с уморяващата юлска жега, да спра гръмотевичните сътресения, да излекувам, да подаря най-красивия морски залез и да ви накарам да забравите, че някога Юли е минавал през живота ви или през моя! Лъвската ми енергия винаги побеждава! Но трябва ли? Трябва ли винаги да се бориш, да се съревноваваш, да дебнеш, да играеш на ходове, да се защитаваш, да гониш, да бягаш??? Трябва ли? Понякога дори Август е изморен и търси спокоен кът, където да избяга..А иска да избяга с 300..Но къде? След Август идва есен, демек все по зле става..Като в затвор съм между Юли и Септември, а после зимата сковава в лед..Чакам пролетта, така я чакам вече! Да ме освободи и да се почувствам жива, ценна и разбрана!
…
„С Май сърцето ми е като у дома си..“
За Май се сещам, когато си мисля за новото начало..А напоследък все повече си мисля за това, макар и да не обичам промените! През Май снегът се е стопил и няма помен от ледените дни. Природата се е излекувала напълно, птичките пеят, светло е до 8 вечерта, а косата ми става по-златна с всеки изминал ден..Предстои моят сезон, моето време, няма го и Септември! Себе си съм си, просто малко кихам, защото цветовете понякога дразнят, за баланс. Но не е болка за умиране и с две впръсквания забравям за тези неразположения.
Май не се появи като спасение при мен. Той не дойде с обещания, нито с големи думи. Дойде тихо. Почти незабележимо..само аз го забелязах, защото още тогава ме срещна с усмивка толкова топла, мека искрена..И вие го знаете – в Май никога не се влюбваш рязко. Как да се влюбиш рязко в тази телешка енергия, за Бога? Тоооолкова спокойна и уравновесена? Не, не, не! С Май се улавяш, че дишаш по-дълбоко, но издишаш бавно и спокойно и определено не си нон стоп с ускорен пулс, боксови ръкавици и на тръни. Не проверяваш телефона си. Мълчанието не те плаши. Защото май не те пита какво чувстваш, той го забелязва! Не те предизвиква, той те приема!
И тук започва истинският конфликт.
Защото Юли те е научил, че да те „обичат“ идва с напрежение. А с Май просто напрежението го няма. И първо си мислиш, че нещо липсва. Той е перфектен от глава до пети, но не ти стига, че не гори/ш достатъчно. Че е твърде лесно. Че може би това е просто навик, а не любов..
Но истината е..:
Юли те кара да се чувстваш жив, защото постоянно си на ръба да скочиш в пропаст, за да се спасиш!
Май те кара да се чувстваш жив, защото за пръв път си цял стоейки на мястото си!
Юли те обича, докато можеш да издържиш!
Май те обича, когато си ти!
И тогава идва моментът, за който никой не говори.. моментът, в който спокойствието започва да те плаши повече от хаоса. Защото хаосът ти е познат. В него си се научил да оцеляваш. А на спокойствието трябва тепърва да се довериш.
Да оставиш оръжията..
Да не се защитаваш..
Да не бягаш..
Май не е любов, която впечатлява. Май е любов, която остава.
Май не те хваща за гърлото. Той хваща ръката ти, когато не гледаш. Не повишава тон, за да бъде чут. Не прави сцени, за да бъде забелязан. При Май няма нужда да се доказваш, защото той не те мери. Той те вижда и това е по-страшно от всяка буря, защото запалваш лампата и чуваш „тук съм, за теб, винаги! И не искаш да излизаш от тази стая!
С Май не се влюбваш в идея. Влюбваш се в реалност. В начина, по който ти оставя пространство. В начина, по който не бърза да те притежава. Той не се страхува от твоето мълчание, защото не го приема като заплаха. Не търси битка там, където има разговор.
Май е онзи тип човек, който не просто обещава завинаги, а го живее. Няма нужда да ти казва „обичам те“ всеки ден, защото го доказва с постоянство. С това, че е там и когато си лесен, и когато си труден. Когато си силен и когато нямаш сили за нищо.
При Май започваш да забелязваш странни неща. Че не се извиняваш за емоциите си. Че не омаловажаваш нуждите си. Че не се готвиш за удар. С него не си на пост. С него си в почивка.
И точно това плаши най-много.
Защото Май не изисква да се променяш, за да бъдеш обичан. Той те обича и после, ако искаш, се променяш сам. До него разбираш, че спокойствието не е скука. Че тишината не е празнота. Че липсата на драма не значи липса на дълбочина.
Май не те кара да се съмняваш дали си достатъчен. Той те кара да спреш да се питаш.
Това е любовта, която не те разкъсва, а те събира. Не те държи на ръба, а те връща в тялото ти. При Май сърцето не бие по-бързо, а бие правилно.
И ако трябва да съм честна до край:
„Май не е любовта, за която съм мечтала, а е любовта, за която съм узряла!“
„Обичаш ме“, ама си Юли – с теб се научих какво е убийствена страст, която не желая!
С Май разбрах какво е дом, в който искам да се преместя за живея оттук нататък!
И това не е история за избор между двама мъже. Това е история за избора между това, което те наказва и това, което те пази. Между „любовта“, която те държи буден нощем, и любовта, която ти позволява да заспиш спокойно!
А най-страшната истина е тази:
Юли винаги ще е опасно изкушение, от което вече искам да се махна!
А Май е мястото, където вече искам да отида и да остана завинаги там при него!
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 