Все още не мога да повярвам, че втората ми книга „Къде живеят еднорозите?“ е факт и че вече стигнах до момента, в който да ви разкажа повече за нея. Не бих казала, че ми беше лесно да напиша тези 575 стр., но определено не е и по-лесно да ви разкажа за цялата история около издаването на тази книга. Това дори не е просто книга, държейки я, аз държа ЦЯЛАТА си душа в ръцете си, макар и в случая да е доста по тежка от 21 грама..УАУ!!! Виждате сами, че ми отне около половин година да го направя. Сега ще се опитам да го направя за вас в следващите редове. Ще ви разкажа за всичко– Как ми хрумна идеята да я напиша и издам? Колко време ми отне, за да стане реалност? Защо реших да изоставя издателствата и да се обърна към печатница? Колко ми струваше да я издам? Ще ви разкажа повече и за самия формат, съдържанието, идеята за корицата. Какво е чувството да имаш втора книга? Дали ще правя представяне? Ще отговоря и на някои ваши въпроси, които дадох възможност да ми задавате предните месеци. И така – да започвамее:
Как ми хрумна идеята да напиша и издам „Къде живеят еднорозите?“
Идеята за тази книга ми хрумна няколко месеца след като вече бях издала „Из Мемоарите на една блондинка“. Всъщност, непосредствено след издаването на първата, много хора ме питаха: „ами втора кога ще има?“ Иронията на съдбата е, че сред тези хора беше и човекът, който изцяло е мое вдъхновение за написването и издаването на „Къде живеят еднорозите?“. Бях много повече от впечатлена срещайки го, това беше нещо като най-перфектният мъж, с когото живота ме е срещал. Изящество от глава до пети, през душа ♡ И изведнъж той изчезна.. Просто един ден чух „ще заминава“ и светът ми се срина.. Точно, когато най-накрая, след 30 години, душата ми се чувстваше цяла и у дома си, той замина надалеч. Нямаше какво да направя..бях безсилна. Но аз в такива моменти винаги пиша..когато нещо е толкова силно и разтърсващо ме, аз няма как да не го напиша. И започнах.. Идеята в началото или по-точно на 7 юли 2022 г., когато написах първите две страници, бе нещо като история-признание, която бях готова да изпратя на хиляди километри от тук, за да достигне до най-красивия човек, когото очите ми бяха виждали някога. Постепенно страниците се разрастваха, докато не станаха 105. А съдбата реши, че историята няма да свърши дотук и върна „моя еднорог“ обратно. Тогава някъде реших, че ще превърна историята-признание в цяла книга, ще я изюдам и ще я посветя на него с цялата любов, която изпитвах (винаги ще изпитвам!). Когато имаш цялото вдъхновение на света, няма как да не се получи нещо прекрасно и смятам, че тази книга е нещо прекрасно! Надявам се всеки един от вас, който ще я прочете, да мисли същото след това!
Колко време ми отне да стане реалност?
Е, вече знаете, че съм написала първите две страници на 7 юли 2022 г., съответно издаването на тази книга ми отне близо 3 години. А защо? Не, не е защото ми е било чак толкова трудно да я напиша. Като цяло аз съм напълно готова откъм съдържание от някъде 1 година назад във времето (тоест май 2024 г.), въпросът е, че ми беше адски трудно да стана готова емоционално и психически да го направя – да я издам и да дам възможност на света да надникне в душата ми. Ама наистина буквално да ви поканя в дебрите на душата си. Трудно бе, защото е толкова специално, трудно бе и заради отношенията ни с моето вдъхновение тогава..ще видите сами, когато я прочетете. Но наистина това е най-специалната история в живота ми и така ще бъде завинаги! Каквото и да се е случвало и каквото и да се случи!
Защо се отказах от издателствата и реших да се обърна към печатница?
Да, вече ви казах, че издаването на книгата, на чисто емоционално ниво ми беше трудно. Но чисто като организация и логистика аз трябваше да бъда готова по-рано. Макар и на душата ми да й трябваше още много време. В тази връзка аз си търсех издателство още от началото на 2024 г. Да, Izdavam.com бяха сигурният ми избор или поне така си мислех тогава..но тъй като там, например, им липсва опцията за представяне на книги, все пак аз търсех и други варианти. Предвид емоционалната ми неготовност, аз знаех че имам достатъчно време и можех да си позволя да „опитвам“. Някъде през май 2024 г., когато книгата бе в напълно готов вариант, аз намерих ново издателство – Колбис. Свързах се с издателят на 31 май, (няма да забравя тази дата) и говорихме около час. Условията ми харесаха, цените, които тогава той ми каза- също. Те предлагаха и представяне, приеха да не я редактират, харесаха корицата ми, дори предлагаха опцията за включване на QR код, с линк към плейлист в Youtube! Бях впечатлена! През юни вече им бях изпратила готов файл, те харесаха и самата история, изглеждаше че всичко върви по план. Платих си за ISBN, направиха ми кориците в общ план и БАМ – един ден ми се обади една жена от издателството и ми каза, че им дължа 5000 лв. за 100те книги, които първоначално искам да ми разпечатат. 5000 лв. за 100 книги, при все че от Izdavam.com искаха само 800 лв. за същата бройка??? Оттук почнаха проблемите ми с тези хора..Все пак бяха редактирали книгата (после едвам я преправих в първоначалния й вариант откъм стилистика..) Даже запазената ми марка от 2 точки в многоточие бяха поправили в ЦЯЛАТА книга! Искаше тази въпросната от 575 стр. да я съкращава на 300..Пълни дебили!!! Накрая исках да си използвам ISBN без да си издам книгата при тях или да ми върнат парите, а те го дадоха на друг и не ми върнаха и 1 ст.. Съветът ми е -ПРИ ТЕЗИ ХОРА НЕ ИЗДАВАЙТЕ КНИГИ!!! Ще си хвърлите парите на вятъра, ще ви измамят и повече няма да си вдигнат телефоните..Към август вече реших, че е време да видя дали Izdavam.com са все още на толкова високо ниво като през 2022 г. и им писах и на тях. Доста бързо върнаха отговор и аз се обнадеждих. Защо ли?.. Нивото е паднало и също не препоръчвам да си издавате книгите там. Падна ми се някаква супер заядлива..която ме окрещя за корицата, за шрифтовете..общо взето около 3 седмици сме се разправяли всеки ден и БАМ, когато мислех, че сме уточници всичко и книгата има шанс за излезе във варианта както искам, те ми изпратиха потресаваща книга-ваучер..Исках матова корица, те я изпратиха гланц, не бяха сложили моят шрифт, липсваха части от книгата ми..Просто потресаващо..Е те поне ми върнаха парите! И вече ми идеше да се гръмна. Докато не попаднах на печатница Photopis, съвсем случайно, търсейки къде да си разпечатам творчески визитки. Изпратих файла на книгата и на тях, както и корицата ми, хората за два дни я разпечатаха в най-перфектният вид, бяха изключително любезни! ♡ И тогава избрах тях! ♡ Много приятели и познати и преди това ми казваха, че на мен не ми трябва издателство, защото аз имам идея, съдържание, сама си я редактирам и стилизирам, сама си правя корицата..Защо ми е издателство? Сама мога да си организирам и представяне, както и да си я продавам успешно в страницата ми във Фейсбук – „Из Мемоарите на една блондинка“ (ако не сте ме последвали, време е!). На мен ми трябва печатница и всъщност бяха прави. Съвествам всички като мен също да се обръщат към печатници и препоръчвам Photopis! ♡
Колко ми струваше да я издам?
За съжаление книгата ми..може да бъде издадена само с дебели корици, заради нейния обем. И една цветна страница вътре (ако си я вземете, ще разберете!) И горе-долу излиза около 30 лв. на бройка за отпечатване..Малко повече от 30 лв. И тук идва моята дилема за продажната цена. Съзнавам, че „Къде живеят еднороците?“ не е „Дипломацията“ на Кисинджър, но обемът е същият..В момента „Дипломацията“ се продава между 55-60 лв по книжарниците..Няма как да продавам моята книга за 20 лв. Не, защото целта ми е печалба, а защото не ми е загуба! Поради тази причина реших, че цената на книгата ми ще бъде 30 лв. В крайна сметка, ако някой иска да си я закупи, ще. Ако не иска, той и за 10 лв. няма да си я вземе. Но винаги е важно да уважаваме творческият труд на някого! Като пояснение искам да кажа, че в Колбис същата книга искаха да я продават за 45 лв., а в Izdavam.com за 42,99 лв. Това е най-евтиният вариант (поне да си върна разхода и да си платя данъците 🙂 )
Крайният вариант на книгата
През септември вече имах печатница, но смелост за издаване още нямах..Мислих, мислих и реших да си дам достанъчно време. Затова заковах датата 11 май 2025 г. като дата, до която би трябвало вече да съм емоционално, логистично и психически готова тя да излезе! 11 май е специална за тази книга и беше идеална! Първо – еднорогът има личен празник тогава, идеален подарък и признание, защото каквото и да си говорим аз главно я написах за него. Ако него го нямаше, нямаше да я има и тази книга..Второ – моят баща също има личен празник тогава и ако бе жив, той щеше да се гордее с мен, че имам вече и втора книга, както е безкрайно горда и мама. Трето – когато бях в Рим на тази дата ми се случи огромно чудо, за което ще прочетете вътре. Тогава закачих и онзи катинар с дата 11.05.2024 г. и само в книгата разкривам какво пише от другата страна! 11 е и божествено число като за пламъци-близнаци, а и все пак нека запазим линията да си издавам книгите на 11 дата.
Всъщност „Къде живеят еднорозите?“ е в малко по-различен стил от „Из Мемоарите на една блондинка“. Страниците са точно 575, доста пописах.. А като съдържание е съставена от множество кратки или не толкова кратки глави, следващи последователността на историята на пламъците-близнаци и множество кратки мисли или красиви стихотворения, които ще откриете непосредствено след всяка една глава. Тоест 1 глава, няколко кратки мисли или стихове, после 2ра глава и т.н. В тази книга има и една цветна снимка, както също ви споменах по-нагоре. Няма да описвам каква е, само ще загатна, че това е моя картина, която нарисувах отново вдъхновена в духа на историята ни, криеща се в книгата ми. На последната страница на книгата има QR код, но накъде води той? Към песни в Youtube, но какви песни ще разберат само тези от вас, които са си я купили и ще я купят. Към всяка книга ще получите и творческата ми визитка, послание и автограф от мен. Сами виждате, че левовата й равностойност далеч не е само 30 лв..
Ами корицата?
Нея отново сътворих за ден. Всъщност аз отново направих повече от 1 корица и дадох шанс на всички вас да гласувате коя да избера. Този път в гласовете си бяхте доста единодушни и този път моят избор съвпадна с вашия. Корицата, която избрах е доста в стил пламъци-близнаци. Самата картинка не е моя, от интернет е (разбира се съм посочила източника), но съм добавила свои детайли като сърцето при двата рога на двата еднорога 😀
Идеята е, че при пламъците-близнаци дори и да има проблеми или дори сблъсък на характери, (защото там сблъсък на души не може да има), все пак любовта в душите е вечна, неразрушима и свързваща ги за цял живот! Задната корица беше лесна, съдържанието се получи перфектно, написах го бързо..
А снимката на задната корица е онази, за която вие гласувахте най-много да стане корица на първата ми книга. Истината е, че още от момента, в който реших да превърна историята-признание в книга, аз знаех, че тази моя снимка ще е част от корицата й.
Правена е пред двореца Врана през 2020 г. от моя колежка. И идеално пасва на тази приказна еднорожка история на душата ми ♡ Не мислите ли? Това е най-приказната ми снимка и идеално пасва на тази приказна еднорожка история на душата ми ♡ Не мислите ли?
Какво е чувството да имаш втора книга?
Чувството е прекрасно! Нали си представяте с каква гордост, разказвайки за себе си, казвам „имам две издадени книги“? Неповторимо е! Аз все още съм на 34, а мога да се похваля с това, уау! Освен това съм ги написала само със сърцето и душата си, не съм използвала изкуствен интелект..Не знам, също дали осъзнавате как се пишат общо 700 и малко страници, но опледелено не се пишат с щракане на пръсти или премигване с очи. Това е вдъхновение, смелост, време, анализиране на куп ситуации и накрая трябва да си готов просто всеки един чавек да ти влезе в сърцето, да му се разкриеш. Не е лесно със сигурност и гордостта и самочувствието ме са големи, но и има защо! ♡ На мен ми отне години смелост да създам своя блог, да почна да споделям мислите и чувствата си с широка аудитория..послед дойде ред и на страницата ми във Фейсбук, която вече има 1600 последователя. Макар за доста хора тази бройка да не е нищо, за мен е страшно много. Аз съм започнала да я градя от нулата, все пак, не съм имала подкрепа зад гърба си. просто пишех и споделях и хората харесваха това, което правя. Имам верни последователи, които ме следят вече цели 8 години и ми пишат, че ги вдъхновявам с това, което правя.. Докато не набрах смелостта да издам първата книга и тя не гръмна със страшен успех за мен. продадох цели 300 бройки за няколко месеца и за мен това наистина е огромно постижение!!! Та аз не съм известна в тези срещи..просто хората искаха да ме прочетат и го правеха и хубавите отзиви валяха всеки ден! Тази втора книга е много различна, осъзнала съм го..когато я пуснах получавах доста въпроси от рода на „Ама това детска книжка ли е?“, „ама как така 575 стр., кога ще ги прочета?“, „Ама 30 лв. са ми много..“ Хората масово не четат, мързи ги да го правят. Вече предимно се слушат аудио книги или се чака да излезе филм към книгата. Не харчат пари за стойностни неща. Затова, може би, сега продадените бройки за 6 месеца не са 300, даже 100 не са. Но нима това е най-важното? Да, бих се радвала да надмина продажбите на първата, но и сега съм горда и щастлива. Всеки, който я е прочел ми е писал, че съм го разтърсила, развълнувала, разплакала. Че съм му помогнала да мине през труден период. За мен това е всичко. Благодаря ви, прекрасни читатели!!!
И сега преминавам към отговорите на някои от вашите въпроси. Та част от тях вече отговорих, разказвайки за самата книга в редовете по-нагоре и няма да го правя отново. Доста от въпросите са ме задавани преди месеци, но те са си актуални и сега, така че смятам че това не е от значение.
Кой е еднорогът в книгата ти?
Еднорогът е един от най-прексните хора, с които ме е срещал животът. Не случайно е еднорог и в моята книга и в моите представи! Това е човек, който за годините си е постигнал изключително много и работи всеки ден да осъвършенства себе си, изключително умен. Много амбициозен, с богата обща култура. Прекрасно чувство за хумор. Най-красивият, който очите ми са виждали някога. Каквото и да се е случило или да се случи между нас в този живот, аз винаги ще имам топли чувства, прекрасно мнение за него и ще му се възхищавам! Това е еднорогът-име никога няма да ви кажа, но е достатъчно да знаете, че той е невероятен!
Човекът знае ли, че той е твое вдъхновение? И ако да какво е усещането?
Знае! Един от първите хора, на които показах ръкописа на тази книга беше той! Усещането е споделеност и свързаност за цял живот, без значение нищо останало ♡
Как избра заглавието на книгата?
Заглавието го избрах не толкова лесно, като това на първата книга. Но и самата идея, както разбрахте дойде по различен начин и в обратен ред. Та след като вече нарекох човекът еднорог и той за първи път бе на хиляди километри от мен, аз написах първите си рими за него. Тогава трябваше да сложа заглавие на това стихотворение. Доста мислих.. Докато не го завърших, а то завършва по следния начин „най-красивият ми живее в сърцето“, тааа логичноста ме отведе към заглавие – въпрос „Къде живеят еднорозите?“ Мисля, че след като вече книгата е в готов, завършен вариант, не би имало по-подходящо от това заглавие. Целият най-общ смисъл на книгата и на връзките между ПБ като цяло е къде живее душата ти. И ако моята друга половина е „еднорогът“, то за какво си говорим изобщо?
Има ли част на книгата, която към този момент би променила (въпросът е от юли 2025 г.)?
Книгата аз я променях няколко пъти. Ръкописът бе в един вид – признание. Докато я завърша вече бе станала като моята вълшебна приказка, после бях вкарала доста голям елемент на хейт, токсичност и тъга.. Преправих я наново цялата, след като разбрах, че ние с „еднорога“ сме пламъци-близнаци.. омекотих някой моменти, променях края й няколко пъти. Смятам, че към днешна дата (вече октомври 2025 г.) това е визията и съдържанието, които са най-подходящи за нашата история и не бих променила и една дума повече!!! Бих променила неща между нас, които се случиха в живота, но явно е трябвало да ги преживеем, за да станем по-добра версия на себе си 🙂 Но в книгата не бих пипнала нищо!
Коя е най-щастливата част в книгата?
Прегръдката! Но повече няма да ви издам, поръчайте си я 😉
Кое е най-тъжното написано вътре?
Денят на последният обяд, но отново няма да навлизам в подробности, поръчайте си я 🙂
Имаше ли момент, в който се колебаеше дали да издадеш книгата?
Да, имаше! След като моят еднорог ме отряза първия път, тогава аз не знаех въобще как ще се справя с тази цялата огромна емоция.. Бях още доста в началото на връзката между ПБ, нямах никаква осъзнатост в себе си и просто исках да се завия през глава и да спя 1 година поне. Вторият път беше, когато ми заяви, че повече не желае да общува с мен. Тогава наистина не знаех как ще продължа да живея, вече бяхме навлезнали в етапа „тъмната нощ на душата“ и просто исках да умра. Беше ме страх дори да си помисля да я издам, за да не го ядосам още повече, да не ме намрази и т.н. Та в общи линии това са двата периода, може би, заради които книгата излезе почти 3 г. след като започнах да я пиша.
Ако книгата бе песен, коя щеше да бъде?
Ооо, на Михаела Маринова – Само ти! Ако превърна книгата във филм, ще направя всичко възможно това да й е саундтракът.
Защо еднорог?
Предполагам, че питаш зако определям моят ПБ точно като еднорог? Ами, заради неземната му красотя, заради приказният начин по който ме кара да се чувствам, виждайки го или дори само мислейки за него. Когато комуникираме във въздуха се случва една магия, която не знам дали и в още 575 стр. бих могла да опиша-вероятно не. Просто няма по-точно определение за този човек! ♡
Откъде знаеш, че сте пламъци-близнаци?
Това е трудно да кажа, че го знам, то се усеща. Първият ни разговор продължи 2 часа и след като излязох от стаята му, аз си казах-ние имаме специална връзка. Просто не знаех какво е, но чувствах че е нещо специално през цялото време, от първият миг. За пламъците-близнаци го осъзнах в късен етап, след като вече бяхме преживяли много болка. Просто попаднах на едни видеа в youtube, изслушах ги и бях в ступор часове. Тогава осъзнах доста неща за нас и нашите отношения, за себе си, за него, за цялата тази магия ♡
Ще има ли представяне?
Представяне трябваше да има още през лятото на тази година, но не се организирах, а и не знам колко емоционално и психически бях гогова.. Ще си дам нужното време и ще направя – много искам да има, решила съм го! Ще го направя и обявя, но дотогава вие така или иначе може да си поръчвате книгата ми по всяко време от мен.
Какво би казала на твоя еднорог сега?
Че му желая само най-прекрасните неща в живота, защото той не заслужава нищо по-малко от това и че винаги ще го обичам ♡
Ще има ли трета книга?
Хората, които ме следват във Фейсбук (страничката ми е „Из Мемоарите на една блондинка“) вече дори са прочели някои неща от третата ми книга. Но няма да се ангажирам със срокове и да бързам да я пиша или издавам. Имам заглавие за нея от близо 2 години за нея, то е „Обичам те, ама е юли“. Засега нищо повече не мога да ви кажа по простата причина, че и самата аз не го знам 🙂
Коя от двете ти книги ти е по-любима?
При никакви обстоятелства не бих могла да отговоря на този въпрос, а ако сте прочели и двете, вие също няма да можете. Те са тотално различни като стил, емоция и красота. „Из Мемоарите на една блондинка съм я написала предимно в своите 20 години, издадох я на 30. А „Къде живеят еднорозите?“ пък я писах в първата толкова емоционална половина на моите 30 и въобще няма как да ги сравня. Аз пиша от душа и сърце и пиша за преживени неща..няма как да сравня моите преживявания и да кажа „ето това е по-хубаво от другото“. И двете са си мои и съм горда, че ги написах и издадох!
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 