Аз и моята микра имаме доста приключения през годините. Някои от тях вече съм описала в тази статия:
Но има още няколко пъти, в които моята мила количка ме е изненадвала интересно. Като цяло смея да кажа, че случих на кола, защото от 2011 г. досега съм имала около 5-6 серизони проблема с нея..Но за човек, който обича всичко да му е спокойно и тези няколко пъти са много. Сега ще ви разкажа повече, тия неща не бива да ги правите като мен, защото не всеки има моя късмет, най-малкото. И дори и да не стане нещо опасно на пътя..може да ви спрат, да ви наложат глоба, което също не е малко и не е приятно.
Започвам със сагата с акумулаторите в моя живот:
3 пъти се е налагало да сменяме акумулатори на Микрата. Единият път беше същата година, в която ми я купиха – 2011 г. Тогава тате беше жив и той се занимаваше с тези неща. Аз просто установих проблема, като се оплаках, че СD в колата ми забива, след което спря и да работи. Следващото сменяне на акумулатор беше трагедия. Годината беше 2019 г., денят, ако не се лъжа бе 27 декември и точно тръгвах за Банско. Бях болна, с температура, но все пак реших, че ще празнувам там. Та, спирам на Фантастико и след това не можах да си запаля колата..Призля ми. Това, за щастие поне се случи в Дружба, където все пак има магазин за акумулатори. Да, на около 40 мин. пеш от Фантастико, но все пак..Нямах избор – тръгнах да купя. Е, хубаво де, взех, но дори и не предполагах тръгвайки за там колко тежи този акулулатор. Буквало съм го мъкнала на ръце, с 38 градуса температура..По едно време си свалих палтото, защото ми стана супер жега и тотално се доразболях. Не питайте каква нова година изкарах 😀 Тъпата високосна 2020 г. ми започна ей така..
Втората трагедия с акумулатора беше през 2023 г., в Банско, на 30 декември..Познайте? Бях болна..Истината е, че се разболях и аз не зная откъде, при все че на закрити места нося маска..Но, аз си припалвам колата всеки ден. Тогава тя просто не запали. Е, Мила вече си знае урока. Слязох до бензиностанция Петрол и купих един акумулатор на Бош, който точно тогава беше на някакво намаление. Мъкнах го през целия град (защото аз живея горе до пистите, а бензиностанциите са долу, в началото на града..с 38 градуса температура. Този път, обаче вече имах опит и го вързах на врата си, в огромния си шал и сменях ръцете с врата си та ми беше една идея по-лесно, но пък наклона нагоре ме премаза. Защо го взех същия ден ли, защото аз винаги обичам да мога по всяко време да стана и да си тръгна отнякъде, ако се наложи. Не мога така да знам, че нямам кола един вид..Трагичното беше, че на другия ден колата отново не запали, заради съвсем нов и друг проблем..Та търсих сервиз..Въобщеее ТРАГИЧНА НОВА ГОДИНА! И пак срещу високосна ми се случва. Обещала съм си, че през декември 2027 г. няма да мръдна от вкъщи целия месец!!! 😀
Скъсаният шарнир:
Най-големите ми пробмеми с колата, изключвам последния в Банско тази нова година, ми се случиха докато се намирах в Сатурново завръщане. За онези, които не знаят-това е когато Сатурн попадне в същите знак и дом, където е бил, когато сме се родили. Трае около 2,5 години и се случва на всеки 30 години в живота на човек. Затова съществува и „Клуб 27“, защото между 27-28 до към 30-31 се случва всичко това. Обикновено тогава човек преминава през най-много изпитания, загуби и уроци в живота си. Аз буквално от края на 2019 до началото на 2023 бях като парцал..Миналата година през март Сатурн вече мина в Риби и да кажем малко ме поотпусна, но тази нова година отново беше кошмарна..Болна, не можех да стана от леглото да запаля бенгалски огън в 12 ч…колата ми се развали..Но да се върнем на шарнира. Това се случва през февруари 2022 г. Точно мама се беше позакрепила след една тежка бъбречна криза. И аз съм отишла да пазарувам след работа и бързам да се прибера, все пак да я наглеждам. Навън е снежно и много студено. На 20 метра от блока ми съм, минавам през един пътен полицай и гумата се откача. На средата на тясна улица, но двупосочна..Е, умрях. Виждам си блока и не мога да се прибера. Виках някакви от подвижен сервиз, казаха че не могат да ми помогнат. Нямаше как да оставя колата там да нощува. Моето момче, дето ми оправа колата нямаше какво да направи. И накрая викнах Пътна помощ да ми вземе колата и да я закара на 1 км. по-надолу, където ми е сервиза. 100 лв. за 1 км. Простооо..Да не говорим, че ги чаках около час и още час този не можа да ми качи колата на репатрака, защото едната губа беше изкривена и колата вървеше съответно накриво. Прибрах се премръзнала и плачеща 4 часа по-късно..
Спукани гуми:
През миналата година се наложи на 2 пъти да карам със спукани гуми из града. Първият път се случи на паркинга, където си оставям колата като ходя на работа. Супер странно!!! Аз в 6 ч. си преместих колата, защото една кола беше спряла супе рблизо до мен и не исках да ме удари като си тръгва и тогава всичко беше наред с гумите. Ходих на кафе в центъра с една приятелка. Връщаме се и БАМ спукана гума. Аз знам кой ми я е спукал, по принцип камери не могат да се видят без да викна полиция, но на мен ми показаха записите като на абонат..Както и да е! Не се прави така, защота човек може да се пречука, баси. Задна гума, ама все пак, не е окей..Тръгнах си така, смених я с резервната още същата вечер. После и с нова и така. Забравих го този случай.
2 месеца по-късно, точно на 3 ноември, същия ден, в който година по-рано ме увлониха от Външно с мой приятел ходихме на арабско парти на бул. България. Тръгваме си, то се сипе един ужасен дъжд навън. Ииии, какво се случва? Този път гумите си ги спуках аз. Улицата беше неосветена и аз минах през един остров..не го видях. При което едната задна гума спадна веднага, аз тръгнах така. Спадна и другата задна докато карах..Направо се прибрах тогава, защото беше безсмислено да сменям само едната с резервната, а беше много гадно времето и не ми се занимаваше да вадя гумите от мазето и да се връщам на гумаджийницата. Лошото беше, че на другия ден беше Задушница и трябваше да ходим до Кюстендил. Но все пак сутринта станах по-рано, взех 2 гуми и тръгнах да ги сменям. Гумаджийницата е пак на 1 км. от блока ми 😀 но като стигнах до колата видях, че и едната предна гума е заминала. Та, не питайте как 1 км. карах с 3 спукани гуми. Моля ви, вие не правете като мен! И моля ви и не пукайте гумите на хората..Опасно е! По-добре ми счупете стъклото, по-скъпо е, но не застрашава живота ми 😉
Парцал вместо чистачки:
Ако си мислите, че с 3 спукани гуми в дъжда е опасно да се кара, пробвайте без чистачки..Това ми се случи някъде няколко дни след като беше паднал първия сняг тази зима..не помня дата. Но знам, че бях забравила чистачките пуснати, като запалих колата те тръгнаха и под натиска на снега им се счупи механизмът. Аз обаче нямаше как да отида в сервиз тогава..няколко дни след това също. И какво става? Отиваме една вечер след работа с един приятел на коледен базар, обаче почва да вали порой..Качвам се в колата и се сещате, че то нищо се не види 😀 Значи аз до сълзи съм се смяла тая вечер. Съзнавам, че е опасно, а не смешно. Ноооо, аз ако не приемах така леко и на шега сериозните неща, дето ми се случват, щях да съм мъртва..Добре, че имам късмет хора! Какво правех? На светофарите отварях прозореца и бършех с парцали стъклото..😀😀😀😀😀 един таксиджия умря от смях. Карах буквално по усет по Цариградско и после до вкъщи. Добре, че и полиция нямаше, че щяха да ми вземат книжката директно..Аз и без това винаги минавам през Външно като се прибирам от центъра, заради задръстванията на кръговото и заради полицията, ако мина пък през Младост..Но сега имах много късмет, наистина. И на другия ден пак тръгнах така, то моето е..Ама явно като приемам на шега такива работи и не привличам лоши неща и ми се разминава. Но, хора, никога не го правете вие!!! НИКОГА!!!
Завъртях се на 360 градуса.
Това се случи през 2016 г. на връщане от Банско, на кръговото на магистала Люлин (май така се казва?). Беше валяло. Свивам аз към Южната дъга и пред мен кара един перничанин с 20 км. в час. Аз съм много динамичен човек и такива неща ме вбесяват. Просто дадох газ, задминах го, надух клаксона да го насмета и на завоя вече към София, изгубих контрол върху колата ми и тя тръгна на към мантинелата. Завъртях волана на другата страна, за да не се ударя и тя се завъртя и после със задницата тръгна към насрещното, но спря в калта и не излязохме в него. Пак моят късмет да няма коли в тоя момент, които да ударя докато се въртя, да спре колата ми в калта и да не изкочи в насрещното и ние бяхме невредими вътре..Майка ми беше в шок и до ден днешен като минаваме от там е на тръни. Аз само погледнах къде сме и тръгнах. Просто сякаш избрах да не се травмирам, наплашвам и да не го мисля. Вече не изпреварвам и не се нервя на бавнокаращи коли пред мен. Тоест, взех си поука, но не ми е травма. След това си карах нормално, все едно нищо не е станало. Но аз поуки умея да си взимам поне. Това ми е силна страна! Аз как да ви кажа..нямам страх от много неща. Затова и рядко привличам наистина страшни събития. Нооо можех да убия майка ми, заради безрасъдство в този случай. И затова повече такива работи като съм с друг човек в колата-не. Ако съм сама е друго. Мен ми е все тая дали ще умра..така или иначе вече душевно съм убита..Даже се моля да умра, но да съм сама.
Другите траги-комични екшъни съм ви ги разказвала в статията, към която ви оставих линк по-нагоре!
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 