Пътувания

До село Чавдар и обратно

За първи път чух за село Чавдар по телевизията, когато разказваха, че там правят много хубав и май най-мащабният Коледен базар. Това беше, обаче, някъде през 2020 г. , а тогава мен ме беше страх да пътувам и въпреки, че един мой приятел много искаше да отидем да го посетим, аз така и не се навих. Бях забравила за това място до преди две седмици, когато търсихме места около София, които да посетим уикенда и аз не отворих Гугъл за идеи.. Тогава отново прочетох за това селце. Отзивите бяха повече от хубави, пускаха и с кучета – идеалното място!

Посетих го на 03.09., като нарочно избрахме да е неделя, за да няма навалици от хора. В следващите редове ще ви разкажа повече за село Чавдар, какво може да правите, ако го посетите и вие и още малко за моя ценен опит от това ми преживяване от първо лице.

Селото се напира на окол 70 км. От София – 72, за да бъдем точни, но аз живея в Дружба 1 и ако вие ще пътувате от Люлин, например, разстоянието ще е малко повече. Намира се в Община Чавдар (осмата най-малка община в България), Софийска област, близо е до Пирдоп и Златица. И естествено най-бързо и удобно се стига с кола. Сега аз имам книжка и съм шофьор от 2009 г. и острите и неприятни завои не ми правят впечатление, тъй като съм шофирала в Стара планина, Родопите – Белмекен, Пирин – Бъндеришка поляна, Конявската планина, Кресненското дефиле.. Но е хубаво един млад и неопитен шофьор да кара и там и навсякъде с повишено внимание, концентрация и без да е употребил алкохол  (дори бира!) или не дай Боже други вещества, за да не застрашава и собствения си живот и този на другите участници в движението по пътя! Малко, но нужно отклонение!!!

За час и нещо пристигнахме там. Може да се паркира навсякъде спокойно, няма платени паркинги или други такси, което е супер. Центърът е много хубаво направен, носи някак спокойствие и изпълва душата с красота, нещо което е точно по моя вкус. Още веднага пред погледа ми се откри гледка към къщичките, които вероятно през декември стават част от този така прочут Коледен базар, покрай който и аз разбрах за село Чавдар, както вече ви написах. Те всъщност са доста малко на брой и не зная как точно този базар се води най-мащабния в България, но пък имайки предвид атмосферата на селцето..  мисля, че по това време на годината там е меко казано приказно! По времето сега – също бе такова. Въздухът е доста чист, защото отвсякъде има планини, а и нямаше почти никакви хора. Направо рай ви казвам. В центъра има няколко заведения за хапване. Една механа, където аз лично не бих седнала, една сладкарничка точно срещу мостчетата и фонтаните, до Читалище „Надежда“ и още едно заведение на самообслужване, където също има и за хапване и за пийване, което всъщност беше и най-посещаваното. Ние също седнахме там. Цените са повече от прилични.

А точно срещу заведението на самообслужване има един супермаркет, в който продават най-вкусните мини сусамени гевречета..значи върнах се 4 пъти да взема още 😀 😀 😀 Те не са типичните на вкус солени гевречета, ами имат и леко сладък привкус, а аз понеже обожават да хапвам сладко-солено и направо си ги похапнах стабилно 😀 Опитайте ги и вие задължително!

Сградата на общината е много сладка също, пред нея има като тунелчета от лозя, с пейки под тях – още едно място, където може просто да седнете и да се наслаждавате на хубавото място и на почивката си там! Стават и много хубави снимки. Всъщност мястото е толкова красиво, че навсякъде там стават красиви снимки, неизбежно е!

Като се нарадвахме на центъра се отправихме към останалите забележителности наоколо. На 2 километра южно от селото по добър асфалтов път се стига до Археологическия парк „Тополница“, състоящ се от музейна сбирка и пет неолитни къщички, уж така добре пресъздаващи живота и бита на неолитните хора. Сега моето възхищение от мястото приключи някъде там.. Първо тези къщички са реставрирани и нашите прадеди въобще не са живели в такива. Идеята е готина, но не и срещу 4 лв. вход. Абсолютно никой не влизаше в този музей, влезнахме ние и то защото аз настоявах, понеже исках да ги видя.. но не си заслужава, честно. И, моля ви се – магнити по 3 лв. най-евтиният..Ъъъ? В Рим са на по-ниска цена магнитите. Попрекалили са горе с комерсиализацията на мястото. Изненадах се как имаше и оферта срещу 25 лв. на човек и 70 лв. на къща да се преспи в тях и кой би се навил да спи на такова място срещу тези пари. На мен да ми ги дадат не бих легнала там, но всъщност хора всякакви. Аз дори на палатка или в каравана не бих преспала, знаейки че дори и ден няма да имам топла вода и няма да мога да си взема свеж душ.. Иначе извън този музей е пак много красив, много чист въздух.. заобиколени сте от планини и красива гледка.

На най-високата част на възвишението е построен параклисът света Петка. От тази част на хълма се открива красива панорамна гледка към цялото село Чавдар. Параклисът е на самообслужване, има свещи по 1 лв. (пак Ъъъ? Въпреки, че аз съм вярващ човек и за мен тази вяра няма цена и съответно запалих свещ), както и тетрадка, в която да напишеш своите желания и благодарности към Бог.

Археологическият комплекс „Тополница“ разполага и  с ресторант, от който звучеше през цялото време музика, от който ресторант също има прекрасен панорамен изглед към Средна гора. В близост до ресторанта е построено огромно място за пикник с навес и барбекю за тези, които са дошли подготвени. Както и детска площадка с люлки, пързалки, въжени съоръжения, но за съжаление и там не е безплатно..5 лв. вход има, за да си играят децата ви.. Не сме сядали на ресторант, не сме си играли и на площадката. Седяхме на поляната и на пейките. Хубавото е, че има чешми за вода, поне от това не печелят пари..

Има и яздене на понита, но за съжаление нямахме време за това. Иначе аз обожавам кончета, понита и щях да пояздя с удоволствие, ако има опция и за възрастни. За това вече си заслужава човек да даде пари.

Какво да ви кажа като обобщение – много е комерсиализирано в частта извън центъра на селцето и това не ми хареса, другото е хубаво. Заслужава си човек да отиде и да види, така, че ако нямате идеи къде да прекарате някой уикенд, действайтеее!!!

Автор: Мила Негревска

Вашият коментар