Казват, че ако един човек те нарани 5 пъти (колкото са пръстите на едната ти ръка) , то ти трябва да се обърнеш и да си тръгнеш завинаги от него..Той (момчето, към което имам чувства от около година вече) ме нарани 5 пъти само в рамките на първите седмици от познанството ни..До ден днешен ме е наранил като за 10 души и техните ръце..и крака..и сърца!
Но аз държа на него, адски държа на това момче и все още правя всичко да го видя дори и за малко. Все пак..реших да напиша тази статия с 5те пъти, от безбройните други, в които най-много ме е заболяло от неговите действия. Така или иначе в книгата ми ще има такава глава, в много по-подробен вариант, но ще я пусна и тук. Хубаво е да даваме пример на хората как да не се държат с другите, особено ако тези други имат чувства към тях! Защото, например, при мен резултатите от това негово държание са ужасни върху психиката и здравето ми. И някой би казал защо не отида на психолог, но да ви кажа не бих отишла, за да ме тъпчат с антидепресанти, защото някой не се е научил как е редно да се държи с хората около себе си, качествените жени около себе си и хората, които имат чувства към него. Още, когато той миналата година замина за дълго в чужбина, аз получих трагични паник-атаки, каквито имам и до днес, но вече се провокират от друго. Страх ме е да му пиша например за излизания, за да не ми откаже в последния момент на същия ден, страх ме е да си вдигам телефона на приятелите ми, за да не ми кажат, че са го видели в близост с поредната разпоретина. Това ме кара да треперя цялата, получавам сърцебиене, повръщам. В един период ми се случваха тези атаки всеки ден. Представяте ли си как се живее така? Ами болките? Получих зверски болки вляво в главата..Ходих на невролог, изписа ми хапчета за болките и сега от месеци вече пия хапчета всеки ден..Понякога не помагат и не спя по цели нощи, тръшкайки се и плачейки, защото е силно и непоносимо. Майка ми се чуди какво ми се случва, но аз не съм й разказвала, защото ако разбере тя ще го убие! Друг път се събуждам с непоносима болка сутрин в цялата глава и до обяд никое хапче не може да я спре..Припадам от глад, защото не мога да ям. Защото като ям, повръщам. Преди няколко седмици паднах, ударих си главата в леглото и носих синина на лицето си известно време. Не вдигах и не пишех да приятелите ми, за да не разберат за този случай Всичко това е от болката и нервите, които ми причинява той. А той ли? На него не му пука. Написах му няколко пъти неща, по-дълги от съчинение на матура и той като разбере, че нещо ме дразни или радва, прави точно обратното. Сякаш ми казва – „ти не заслужаваш да си щастлива“ или просто му е кеф да ме боли..все едно се зарежда енергийно от моята болка. Дори опитах да се самоубия, но хапчетата, които си купих не ставаха за нищо и просто полежях за кратко в болница. Отново всички се чудеха какво ми има, майка ми щеше да получи инфаркт от притеснение. Но следващия път ще успея, обещала съм си, че ще успея. Защото не мога да живея в свят, в който някой на когото толкова държа ме наранява умишлено! Моля ви от все сърце не причинявайте болка на другите хора, не знаете какво преживяват. Аз примерно никога няма да му разкажа за паник-атаките ми, за болките ми по цяла нощ, за припадъците и това, че повръщам, за опита ми за самоубийство. Той няма слава Богу да го прочете и тук, защото не се интересува толкова от мен (всъщност той изобщо не се интересува), но на мен тези неща ми се случват и са факт. А ако просто направи някои малки неща, за които съм му казала че ме правят щастлива или спре да прави нещата, за които знае, че ме нараняват, аз ще се отърва от тези ужасни болки и атаки и мисли за край и ще живея една идея по-добре..но уви! Все пак нека ви разкажа за 5-те неща, с които той ме нарани най-много.
5. Ако не му бях писала, той нямаше да каже, че пише дипломна и няма да излезем!
Тогава това момче ме разплака за пръв път. Аз от своя страна за пръв път в живота си поканих някого от отсрещния пол да излезем..Беше ми много трудно, много се притеснявах, но го направих, защото много исках да излезем. Просто си говорехме и той сподели, че от месеци наред това е първият му уикенд, в който няма какво да прави. И аз реших, че ще го попитам дали иска да излезем в събота. Той ми каза, добре, хайде ще се чуем. На другия ден към 14:00 на обяд все още не се бяхме „чули“ и затова аз реших да му пиша..Той ми огговори след около час, че пише дипломна и няма да може да излезе с мен. За Бога, разплаках се. А, ако не бях писала, какво? Нямаше да ми каже, че няма да може ли? Почувствах се доста тъпо. Разбира се той тогава не знаеше за моите чувства към него, то тогава май и аз не знаех съвсем..Но от елементарно възпитание можеше да пише – реших днес да се занимая с друго, направи си други планове за деня, защото аз няма да успея. А той? Той просто забрави, че съществувам, май..и май до ден днешен не знае за съществуването ми..
4. Промени лайка си на сърце
Помня една августовска вечер, в която бях откачила от ревност, че той харесва снимките на една жена с „прегръдка“ и бях написала гневен статус по този въпрос 😄 добре, малко е щуро и в момента ми е смешно (тогава не ми беше). Та малко преди да го пусна този статус, въпросната жена бе качила снимка и той беше сложил лайк на нея. Минути след като пуснах статуса, той си промени лайка на сърце..Супер гадно ми стана. Да, моето изпълнение не беше адекватно, но и той сякаш ми каза „коя си ти бе търачке!“ Мега тъпо ми стана отново. Няколко дни след това явно е разбрал колко ме е наранил и ми харесваше всички снимки, но първичната му реакция ме разплака отново. Мисля, че той тогава за пръв път разбра за моите чувства и за първи път ми показа колко не му пука за тях..
3. Ти и те сте на едно ниво
В онзи последния ни болезнен разговор (за които ще прочетете повече след малко), той ме сравни с всички онези хора, с които работи в една сграда. Аз съм като тях ли? Наистина ли за него аз и колегите му сме на едно ниво на уважение и общуване в неговите очи и душа? Аз написах книга за него, аз имам силни чувства към него, аз давам всичко, за да го видя за няколко часа и той ме сравнява с тези хора, повечето от които сигурно не го и харесват като личност..Как е възможно да е толкова суров и безразличен към мен?
2. Няма нужда сега да й звъня
Това е най-скорошната случка..Която буквално ме съсипва и до днес..И ме боли много повече от предишните, защото сега той знае за чувствата ми, освен това сме и много по-близки от преди година. Какво, не може да ми звънне ли? И то като знае, че няколко дни никой не знае нищо за мен и че съм разстроена и ми е гадно..може да ми се е случило нещо, егати! Но не! Той с цялото си его си мисли, че няма смисъл сега да ми звъни. Тук освен наранена, бях и много разочарована. Ако за всички останали случки намирам обяснение за поведението му, то тук не намирам такова. Ако един ден просто спре да ми пука за този човек, то тази случка ще се води началото на тази промяна в мен. Защото тук разбрах, че той не просто няма чувства към мен, ами няма и никакво хубаво чувство, дори приятелско или дори съчувствие като към непознат! Ако не знаеше за чувствата ми, щях да го разбера донякъде. Но сега е дълбоко разочароващо, той буквално срина на парчета високото мнение, което му бях дала. Дори да не беше звъннал, можеше да напише едно „как си?“ в чата. Аз нямаше да разбера, че знае за какво иде реч, дори, но щях да се почувствам по-добре! А най-тъпото е, че от его дори не се извини за постъпката си..Дори не е нужно с думи, един мил жест след време е достатъчен, но той никога няма да го направи или поне не за мен..
1. Той отиде на прием с онези, които ми отрязаха главата
В деня, в които ме уволниха, той отиде на прием с тях. Това беше най-голямата болка, която някога ми е причинявал. Тогава вече знаеше за чувствата ми. Да, разбирам, че няма как да им кажеш на онези, „сори ама ще остана с нея“..но можеше да измисли, че му е изникнало нещо вкъщи и да остане с мен. Мой приятел остана цяла вечер с мен, успокоявайки ме и търсейки адвокати и решения на ситуацията ми. И този мой приятел е обвързан и той има шефове на същото работно място и той има други ангажименти, но остана до мен. А човека към когото изпитвам толкова силни и истински чувства..отиде с моите главорези да се весели същата тази вечер 😪😪😪 Това съдра душата ми, сякаш загубих всичко в този момент. Работата си, него, вярата си, любовта си, силата си. Почувствах се победена, унизена, премазана..Не беше честно и никога няма да забравя тази негова постъпка, наистина!
+ Последното е нож в гърба – казах му колко ме наранява, че общува с онази мазна разпоретина и той какво направи? Започна всеки ден да обядва с нея и отиде дори на 7те рилски езера в ПОЧИВЕН ДЕН с нея, докато на мен обясняваше как в почивните дни няма да може да се вижда с мен, защото пътували. Кои пътуват – те двамата ли? И аз разбирам по нелеп начин от нейното стори във фейса и от неговият разказ за „изгаряне“.. Защо веднъж не каже, Мила, дай да отидем до някоя планина с теб уикенда..Какво толкова? Все повече започвам да си мисля, че той ме лъже, че има гадже и именно тази жалка крава е момичето до него. И, че това, което тя разправяше преди месеци на наш общ приятел и заради което аз си купих хапчета и се опитах да се самоубия, а именно че той й отправя романтични предложения постоянно, е вярно! Твърде жалко! Избра да убие мен, с цената да е близо до нея..Да бъде! Аз нямам място вече в толкова грозна и унижаваща история..
Разбира се перманентно ме наранява с това, че нарочно не ми харесва снимките, докато ясно виждам от общи приятели, че по същото време е харесал техните..Излизат ми в предложения какви ли не жени, негови приятелки и техните снимки виждам как харесва също. Ами снимките на онова момиче от курса му? Вероятно й е нахаресал всичките..В последния ни разговор, в който той ме сравни с всички останали „колеги“, аз му казах колко ме усмихва когато ги харесва и оттогава той пак спря да го прави. Ако не ги вижда, може да цъкне на профила ми и да хареса пропуснатото, за да ме зарадва, нали така? Обаче напук никога няма да го направи..За Бога защо? Вече съм му простила всяко едно гадно действие от периода преди да знае за моите чувства, но сега след като е наясно.. всяко действие, бездействие, лъжа, гадна дума и т.н. са умишлени действия, които ме чупят на все по-малки частички.. Моля ви никога не бъдете такива хора! Боли! Много боли!
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 