Идеята за приключението Рим ми дойде през февруари..тогава за първи път си пожелах да умра, заради момчето, което значи толкова много за мен, а, аз за него нищо. Исках да избягам далеч от реалността, не от него (аз искам да прекарвам много време с него, не искам да съм далеч от него, но знам, че той не иска), в която той обръща специално внимание на разни кухи момичета, а на мен не пише дори за един обяд.. и да съм толкова заета, че да не мисля с коя обядва днес, докато един път не е писал ей така да обядваме заедно, с коя се държи мило утре, коя изгаря от желание да следва в други ден някъде по социалните мрежи и коя предпочита, но не и мен..Затова просто запазих тези билети. Честно казано исках да отида съвсем сама, но тъй като преди това бяхме говорили с моята приятелка да ходим заедно, нямаше как заради една огромна болка да бъда егоист и да я лиша от това приключение. Така се роди идеята двете с нея да посетим Рим.Там отидохме на гости на друга моя приятелка, на която ще съм вечно благодарна, че ни покани преди време, прие ни и сега и направи престоя ни толкова хубав! Прекрасна, ако четеш това те целувам и прегръщам силно! 勺
Много трудно намерих евтини самолетни билети, макар и около 3 месеца по-рано. Летяхме с Ryan air. По-натам в другите две статии ще разкажа повече по този въпрос. Престоя ни в Рим бе 7 дни. Решихме, че ще пътуваме само с ръчен багаж, но Priority, което е куфар до 10 кг. и раница с определени размери. За мен това беше огромен проблем, защото аз обичам да нося различен тоалет всеки ден. Не мога да повтарям дрехи..а освен дрехите все пак носех и доста други неща с мен. Предварително запазихме билети за Ватиканския музей, Систинската капела във Ватикана, Колизеума, Римския форум, Палатинския хълм, Замъка Сант Анжело и аз си бях запазила билет и зя Биопарка, тъй като много исках да видя пингвините на живо. И наистина това е по-удобният вариант. Проверихме какво е разрешено и забранено да се качва в багажа на борда и вече в общи линии бяхме напълно готови за това пътешествие.
Летището, на което кацнахме беше Чампино (по-малкото в Рим). До гара Термини в центъра взехме автобус, а моята приятелка ни взе от там и ни заведе до мястото, където щяхме да спим. Доста бързо разбрахме пак благодарение на нея откъде на си купуваме билети за автобусите в града и оттук нататък беше нужно само да си пускаме локацията до различните забележителности. По принцип аз съм човек на плана, а моята приятелка, с която пътуваме е по-хаотична и неорганизирана и това в някои моменти беше проблем, поне за мен. Но успявахме поносимо да се нагаждаме. Аз предварително от по-рано си бях направила план кое искам да видя и успях да посетя абсолютно всички места, което ми донесе щастие и удовлетворение. Умората ми в момента е огромна. Аз съм човек, който всеки ден ходи средно по около 3 км. и въпреки това в момента не мога да си стъпя на краката и днес съм спала сигурно около 5-6 часа през деня. Но Рим е велик град, може би най-великия в света. Там всяко кътче е история и изкуство. Има много силна енергия, която завладява човек и го изпълва с много хубава емоция. Може да не забравих онова момче и да не спря да ме боли за него..още днес видях кас е последвал поредната разпоретина в Инстаграм, което отново ме разплака, натъжи, нарани и ме накара да се чувствам нищожна, но някак Рим ме обогати цялостно. Никога няма да забравя това преживяване. Това е само встъпителна статия. Ще има още 3. Първата ще е „Съвети за пътуване в Рим“, където ще опиша всичко полезно, което научих и грешките, които допуснах при това пътуване. Втората ще е Подробна история за посетените места и цялото пътешествие ден по ден, тя май ще е най-дългата, а в третата ще ви разкажа кои места са ме впечатлили най-много – нещо като класация! Надявам се да ви бъде интересно, а и да ви бъда полезна. Ще се постарая поне 2 от 3те статии да пусна до края на тази седмица.
Автор: Мила Негревска

3 коментара към “Приключението Рим – как ми дойде идеята за това пътуване”