Преди много години спечелих награда в един конкурс. Той беше в най-общи линии да се напише какво за теб е щастието..Бях започнала с думите „щастието е толкова относително колкото и красотата“. Тоест за всеки щастието се изразява в различни по големина и важност неща!
Днес в моята страничка във Фейсбук публикувах пост за това колко зле се чувствам и как ми се иска да умра..Почти веднага една моя последователка ми написа дали аз знам какво е нещастие и гаден живот и това да страдам, че съм едно нищо за „някакъв пикльо“ е едва ли не детска работа.
Аз дали знам какво е гаден живот ли?
1. Баща ми почина, когато бях на 23..отидох съвсем сама в болницата, където беше той и го намерих безжизнен и нереагиращ на леглото. Няколко дни преди това една лекарка ми беше казала в лицето „той ще умре, момиче!“, когато я попитах за състоянието му. Отново бях сама,а тя крещеше на среща ми „баща ти ще умре, даже може да умре, докато си говорим сега“.
2. Майка ми щеше да умре, когато бях на 22, защото при операция за апендицит бяха забравили инструмент в нея. Беше цял месец с температура и накрая я оперираха 2ри път..
3. Когато последната ми жива баба (майката на майка ми) почина, аз бях на 17. Звъннаха ми по телефона, казаха ми го и аз трябваше да съобщя на мама за това. А колко по-мъничка съм се сблъсквала още със смъртта, след като на 17 е починала последната ми жива баба?
4. Бях на 25, когато една вечер се събудих да пия вода и кученцето ми, с което живях 18 години не помръдваше..
5. Бях на 24, когато трябваше да почвам първата си работа и бях отишла да си взема медицинско от личната лекарка. След няколко дни се разболях от Свинския грип, разболях и майка ми. Тя хвана пневмония и беше цялата синя. Не пожела да влезе в болница, предвид случилото се с баща ми преди година и аз трябваше да вляза в ролята на лекар..Едва я спасих. И до ден днешен има хора, които ми се подиграват, когато кажа, че се пазя от грипа зимата и нося маска в магазините и не сядам на закрито по заведенията (преди ковид да стане модерен).
6. Миналата година пак едва спасих мама от ковид. Тя говореше неадекватно и не ме разпознаваше..А само месец след това ме уволниха безпощадно от работа, моята работа от 7 години, първата ми работа. И насред зима и насред инфлацията аз останах с никакви пари от бюрото по труда. И пак ме махнете мен, но майка ми е всеки ден със силно сърцебиене от нерви от тогава.
7. Любовта – с първото си гадже бях около 10 години. Той ми изневеряваше непрекъснато. Разделих се с него, защото ми удари шамар от ревност и ме изгони посред нощ на улицата в Слънчев бряг. Второто ми гадже ми изневери. Влюбих се в университета в момче, което ме отряза и тръгна с моя приятелка и после 4 години и те и всичките ни колеги ми се подиграваха, защото аз просто чувствах. И третото ми гадже..С него се разделих аз, защото се влюбих безумно в друго момче. Днес искам да умра, заради това момче. Защо ли? Не е защото и той ме отряза, защото явно съм грозна, тъпа и отблъскваща за него..Не е! Това не ме изненадва. Аз съм свикнала да ме режат, заради други, да предпочитат други пред мен, да съм грозната, незначителната, противната в очите на момчетата. Това вече дори не че разплаква. Нооо, повярвайте ми от както срещнах това момче аз изпитвам огромно щастие около него. Просто като го видя и се усмихвам от сърце. Дори, когато мама беше болна от ковид, аз като го виждах и това ми даваше сили, че всичко ще е наред. Дори когато ме уволниха, това че го виждах ми даваше сила да продължа напред и да не се отказвам да се боря. Разбирате ли? Той ми дава щастие и сили в най-трудните моменти. Това няма как да го разбере човек, на когото не му се е случвало. И просто, когато виждам че той няма желание или поне не проявява такова напоследък да се виждаме и аз умирам бавно, защото единствената светлинка в живота ми я няма. Това не е просто „някой пикльо“, който ме е отрязал и сега рева като дете от детската градина, той е важен за мен по един специален, необясним и за самата мен начин. Не е само до последните събития. Почти от първия ден, в който го видях е. Не преувеличавам, дори и да звучи така. Разбира се, че аз не мога да задължа никого да иска да ме вижда, да ме търси, да пием кафе или да обядваме от време на време, няма как, но също не мога с вълшебна пръчка да спра болката, сълзите си или всекидневните вече паник-атаки..Те се появяват, защото след определени събития аз в тази ситуация не мога да бъда себе си, не мога свободно да се държа с него, както се държа с моите приятели, защото ме е страх от неговата реакция..да не помисли, че нахалствам или продължавам да настоявам, въпреки отрязването от негова страна. Аз искам чувствата му, но съм наясно с всичко, което изброих вече по-горе и съм свикнала с това, както ви казах. Но искам този човек да присъства в живота ми, жизнено важно е за мен, колкото и нелепо да звучи, но няма как да се държа като с другите ми приятели (свободно, мило, топло, шеговито, с една такава близост, да пиша всеки ден „ко става“ или да пиша като съм в района или „хайде на кафенце днес“), заради бариерите и от там са тези паник-атаки.
Та, идеята на статията е да не съдите хората за нещастието им. Не знаете какво са преживели преди. И какво сега би могло да ги срути. Реално както казвам в статията за щастието – ако няма твоя номер обувки в магазина и си имал ужасна седмица, това може да те накара да плачеш като бебе. А някой да те гледа отстрани и да си вика – при цялата болка и глад по света, този човек плаче за чифт обувки, що за глупост?“ Но чуждата болка никога не бива да се нарича глупост. Не си в чуждите обувки, не знаеш в какъв период се намира отсрещния и колко му коства да се буди сутрин, как не спи по цяла нощ и как не може да си поеме въздух от болката си. Понякога един бонбон може да те усмихне, дори. Понякога само един човек те прави щастлив, както е в моя случай. И това не бива да е смешно за някого, да е повод за съдене или подигравка. Дано осъзнаете написаното в тази статия. И следващия път, когато прочетете, че някой плаче, не може да диша или иска да умре, вместо да го съдите, го подкрепете. Хората с болка в сърцата си имат нужда от реална помощ в ситуацията, ако сте непознат и не можете да я окажете, то е достатъчно разбирането и подкрепата ви.
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 