Най-накрая дойде моментът да напиша и статията за моята първа книга. Признавам си това не е толкова лесно, като да пиша какво мисля за някой филм, сериал или песни. Мноооого по-трудно е!!!! Това е нещо мое, което буквално е писано с години, писано е от целите ми сърце и душа.. Както се казва беше по-лесно да напиша самата книга, отколкото след това сега да пиша за нея. Но ще се опитам да ви разкажа за всичко около тази книга – Как ми хрумна идеята да я издам? Колко време ми отне, за да стане реалност? Как всъщност не е толкова лесно да издадеш книга в България. Как си избрах издателството? Колко ми струваше да я издам? И печели ли се от продажбата на книги в България? Ще ви разкажа повече и за самия формат, съдържанието, идеята за корицата. Какво е чувството да имаш собствена книга? Дали бих променила нещо при издаването на втората ми книга? Ще ви пусна някои от най-прекрасните коментари, които получих от моите читатели. Ще отговоря и на някои ваши въпроси, които дадох възможност да ми задавате предните дни. И така да започвамее:
Как ми хрумна идеята да издам книга?
Всичко започна на 17 септември 2021 г. Това бе един обикновено – необикновен петък. Бях на работа и наистина в този ден задачите бяха много. Помня, че вече към края на работния ден един колега дойде в стаята и се заговорихме. Разказа ми как предните дни е бил на представянето на новата книга на негова приятелка и било много яко. Предложи ми даже, ако искам да ми даде книгата й да я прочета през уикенда. Честно казано ми мина през ушите. Наистина си имах работа, а и какво ме интересува чак толкова, но му казах ако иска да я остави. По-скоро от възпитание, отколкото от интерес. Като мислех в понеделник просто да му я върна. И така той ми я даде.
Вече когато оставаха около 15 мин. до края на работния ден и работната седмица, реших да я разлистя ей така, то вече нямаше и какво да правя, приключила бях с работата и просто чаках да изтекат минутите. Като я отворих и разгледах..видях, че това момиче пише неща, каквито пиша и аз – от онези кратките, от по няколко реда красиви неща, с които можеш да кажеш тоооолкова много, сещате ли се? Та започнах и да чета. Хммм! Добре де, без да звуча превъзнесено, ноооо щом това момиче е издало книга..значи и аз мога, си казах! Наистина нейните неща не бяха и на половина толкова добри, а имаше своя книга и хората я четяха. Защо да не четат и мен? Ето това беше моментът, в който аз се запалих по идеята да издам първата си книга!
Следващата седмица доста подробно разпитах моя колега за книгата на момичето, как я е издало и т.н. Той ми разказа отгоре, отгоре, че била спечелила конкурс в едно издателство и аз вече в главата си започнах да правя планове..
Колко време ми отне мечтата ми да стане реалност?
Не е лесно да издадеш книга в България!
Реално ми отне точно 6 месеца – от септември до март. Аз наистина в началото нямах представа с какво точно се захващам. Аз си мислех пиша я и хоп – след няколко дни вече е реалност. Но нее! Като за начало започнах да чета из нета какви са стъпките човек да издаде своя книга. Първата беше написването на ръкопис. В моята глава тогава ръкопис значеше да хвана една тетрадка и НА РЪКА да напиша чернова на книгата ми 😃 Даже започнах да го правя, след което мислех да изпратя тетрадката с написаното до адресите на разни издателства..Да ме пита човек какви съм ги мислела и колка тетрадки щях да изпиша 😃😃😃 В последствие аз самата се смях на себе си, като разбрах, че реално ръкопис не значи писане НА РЪКА и мога да направя същото на Word, като го изпратя до издателствата в по ел. поща. И така започнах ОТНОВО, за втори път, да пиша своя ръкопис, само че този път в електронен вариант. Разпратих я до доста издателства. Доста от тях ми отговориха, че не търсят такъв тип ръкописи или ще я издадат, ако я променя, за да стане „по-комерсиална“. Други ми предложиха да я издадат веднага срещу пари. От трети въобще не получих отговор. В крайна сметка реших, че ще започна да се явявам по разни конкурси. Тези конкурси бяха на различните издателства, като се изпращаха по 2 стихотворения и накрая наградата беше издаване на книга или се пращаше целия ръкопис, като наградата пак беше същата. Аз участвах в 2 конкурса, на 2 различни издателства. Не ги спечелих. Спечелиха хора, които подкупваха издателствата с подаръци или пишеха някакви сърцераздирателни историики..
Все повече разбирах колко е трудно да издадеш книга в България..Естествено трябва да имаш връзки или да подкупваш или да си платиш, но не става само с талант! О, аз не се отчаях от този факт. Аз имах мечта, имам талант и нямаше да спра, докато не издам книгата си! И така започнах да събирам пари, за да се самоиздам..Всеки ден по 5-10 лв. Аз имах парите в готов вид, но не обичам на готово..исках да ги събера, да усетя какво е да се бориш за мечтата си всеки ден!
Как си избрах издателство?
Почти всяко издателство, на което писах щеше да ми издаде книгата срещу пари, това вече ми беше ясно. Отписах двете издателства, в чиито конкурси участвах, защото за мен победителят беше безумно избран..и аз не желаех тези хора да стоят зад името на книгата ми. Не исках и да променям нищо по нея, защото, ако бях променила дори един ред, това нямаше да е моята емоция и съответно моята книга. Тогава попаднах на един сайт izdavam.com. Прочетох, разгледах го, запознах се с това как издават книги там и ми хареса идеята. Писах им. Те ми отговориха още същия ден. Изяснихме всички детайли от тяхна страна, а и от моя. Препоръчвам ги с 10 ръце ❤ Изключително коректни, точни, съобразителни ❤ Уважиха всички мои желания, спазиха всички срокове, просто както се бях разочаровала от процеса по издаване на книги в нашата страна, така те ми върнаха желанието и надеждата. И заедно издадохме първата ми книга ❤ Ще издам и втората си книга там! Стига и те да искат, разбира се!
Колко ми струваше да я издам?
И печели ли се от продажбата на книги в България.
Струваше ми 300 лв. Аз избрах най-достъпният като цена пакет. На сайта на издателството ми може да прочете повече информация за пакетите. Оставям ви линк:
https://izdavam.com/bg/service
Така, искам само да поясня, че аз наистина нямах ни най-малка представа как се издава книга и съответно какво следва след издаването й. Като цяло аз не я издадох с цел печалба. Исках просто да имам своя книга, която да достигне до хората. В този ред на мисли аз даже не й направих представяне..Нещо, което мисля да променя при издаването на втората ми книга. Защото окей, аз я издадох. Пуснах публикации в социалните ми мрежи, че имам книга. Всички бяха изненадани, ентусиазирани, още веднага заваляха съобщения от желаещи да си я вземат. И познати в личния ми профил и непознати в профила на страницата ми. Но..някак го нямаше живия контакт с всички, нещо сякаш липсваше. Аз на непознатите просто им я изпращах по Еконт и толкова..Друго си е човек да направи официално представяне, да се съберат хора, да изживеят тази емоция с теб, а не просто да е някаква суха търговия, едва ли не..
Аз понеже съм най-нематериалния човек на света и даже години наред не исках да издавам своя книга, защото не исках да си продавам таланта и все отговарях на запитванията по този въпрос, че аз няма да издам книга, защото моят талант не струва пари ииии сега ми беше адски странно. Моята цел в продажбите беше да си върна вложените пари и това успях да направя доста бързо. Но парите не са ми били изоообщо на всяка цена. Никога няма и да бъдат. Аз се радвах на обратната връзка от хората. На думите, които ми казваха и пишеха след като я прочетат. Как се докосваха още повече до мен и моето сърце и как харесваха мен и след тази емоция, която аз им предоставях в писмен вид. Радвах се на постоянните запитвания „а кога ще има втора?”
Дали се печели ли? Амии, не бих казала, че ще може това да ти е основен доход. Като се имат предвид данъците и печалбата от издателството, за самия автор не остава почти нищо.
Крайният вариант на книгата
И така намерих си издателство и вече беше време да реша окончателно как ще изглежда книгата ми в завършен вариант. Реално от септември 2021 г. до февруари 2022 г., когато вече се бях свързала с издателството ми, ръкописът на книгата ми претърпя доста промени и като съдържание и като обем. Накрая реших, че ще бъде 130 страници и че в нея ще има 3 раздела:
• Първият ще носи заглавието „Твоето присъствие в моите рими” и в него ще има само стихотворения. В началото стихотворенията ми бяха едва 10, в издадения вариант на книгата са цели 30. Повечето от тях написах по време на есенната си отпуска в Банско през 2021 г., в центъра на града, на една пейка, докато пиех Лате. Разделът носи това име, тъй като въобще първото ми стихотворение в живота, което написах през 2016 г. озаглавих така. Топ 3 на най-любимите ми стихотворения са: 1. Синева; 2. Шепотът на снежинките”; 3. Твоето присъствие в моите рими, като последното ми е така любимо, защото все пак е първото. Когато го написах, аз просто бях решила, че искам да се науча да пиша в рими и в крайна сметка мисля, че доста добре се научих да го правя. „Синева“ е много специално за мен 💙 А за „Шепотът на снежинките имам цяла написана статия“, в нея ще ви стане ясно как, кога и защо се роди то. Оставям линк, за който не я е че още:
• Вторият ще носи заглавието „Мемоарите в сърцето ми” и това всъщност е най-дългият раздел с цели 67 мои произведения. Те не са в рима, някои от тях са доста кратки, други по-дълги. Аз доста дълго време се чудех какво заглавие да носи раздела, но в крайна сметка се спрях на това, тъй като се връзва и със заглавието на книгата и с реалността. Това са моите спомени, в чист вид. Тук ми е трудно да определя кое ми е най-любимо. „Изгубена война” и „Пропуснат шанс” са едни от най-харесваните от моите последователи в страниците ми. „Червени рози” е може би най- популярният ми цитат, тъй като съм го споделяла най-често. Определено „Съвпадение?” е най-коментираният цитат след като книгата ми вече излезе. Хората доста се опитваха да разгадаят за кого съм написала книгата си, покрай този цитат. Но така и не разбраха истината 😀 Аз лично чувствам като най-близки „Места”, „Красотата на сигурното утро” и „Мартин на моя Мартин”, последното го посветих на любимото ми кученце в Банско..което през януари тази година изчезна завинаги от живота ми 😢
• Третият ще носи заглавието „Всичко, което правя е с цел да вдъхновявам” и тук са събрани 18 мои мисли. До тях съм достигнала съвсем сама, този раздел е нещо като моите житейски уроци, с които искам да вдъхновя и вас. „Всичко, което правя е с цел да вдъхновявам” е реално и цитатът на самата ми страница и на блога ми и мисля, че доста добре се вписа в цялостната концепция и идея на книгата ми. Определено трите ми най-любими неща от този раздел са „Война без смисъл”; „Ами ако?” и „По-хубаво от преди”, а най-харесваното от моите последователи е „Представи си, че си на 90”, което първоначално пуснах във вид на статия:
• Накрая на книгата ми оставих няколко празни страници, за да вдъхновя всеки един от вас да започне смело да пише за своите емоции, защото това не е слабост, а огромна сила и също така огромна власт, най-вече върху самия теб!
Ами корицата? Ах, тази красива корица 💕Корицата я мислих точно 1 ден. Буквално в началото на деня аз нямах идея как ще изглежда, а вечерта вече знаех. Реално аз нямах много избор..нямаше как просто да взема някоя картинка от интернет и да я пльосна за корица. Първо заради авторските права и второ, защото аз съм творец и исках тази книга от-до да бъде МОЯ, само моя!!! И така останаха вариантите или някой да ми нарисува корицата или просто върху нея да бъде снимка, над която аз имам пълните права. И понеже аз съм творец, както казах, аз избрах второто. Заглавието на книгата само по себе си позволяваше на корицата да бъде моя снимка, да бъда аз самата. Сега само трябваше да избера снимка и готин стил. Започнах с една програма да правя различни видове корици с мои снимки, след което ги пуснах в Инстаграм и Фейсбук, за да видя какво е и вашето мнение. Кориците бяха следните:
Въпреки, че когато ги пуснах, аз вече знаех коя ще избера. Влюбих се в тази корица 💕💕💕 Най-харесват от вас, може би бе третата, но моят избо бе номер 6 💕
Защо избрах нея?
Защото лицето ми не е напълно видимо, но все пак снимката е в близък план и съм аз. Точно аз в пълната си свежест и красота. Второ – розовият цвят. На снимката съм с розова блуза и приличам на барби, буквално. Просто изглеждаше перфектна от всякъде 💕 Лесно след това направих и задната корица. Бях решила, че там ще напиша кратка своя биография и кратко описание на книгата ми, както и таргетна група. Получи се УАУ!!! Така и в съдържанието и на корицата бях напълно аз! Какво по-хубаво от това ми кажете? Няма по-подходящ вариант за първа книга, от това тя просто да описва максимално добре теб. Защото ти е първата, а ти си никому неизвестен. И хората трябва да разберат кой си. Е, мисля, че вече всички разбраха коя е блондинката Мила!
Какво е чувството да имаш собствена книга?
Хванах „Из мемоарите на една блондинка” в ръцете си на 11.03.2022 г. Нямах търпение, буквално тичах към ЕКОНТ, (имам видеа от този момент) когато ми пратиха смс, че имам пратка. Нямах търпение да я видя. МОЯТА КНИГА! ❤
Чувството е неописуемо..Дори аз не мога да опиша колко е приятно.. Беше все едно държах сърцето си в ръцете си ❤ Не знам как да ви го обясня по друг начин. Даже имам записано видео и как разопаковам пратката си, но то може да се види само от последователите ми в Инстаграм, за съжаление няма как да го прикача тук. Просто я държах, гледах я, виждах себе си на корицата, чувствах себе си из страниците й и бях щастлива. Това е най-голямата ми гордост! Най-голямото ми постижение в живота ми!
Удържах на всички критики, на всички опити да я променят, за да е по-комерсиална, на всички пречки! Сбъднах мечтата си да имам своя книга и сега написаното от мен щеше да стигне до стотици хора. Всичките ми приятели побързаха да си я поръчат. Реално официално от издателството я пуснаха в продажба на сайта им на 16.03.2022 г., а първият тираж пристигна при мен на 25.03.2022 г. Беше много готино, когато разписвах и пишех посланията на всеки един от вас. Постарах се всичко да изглежда перфектно, да я опаковам, да е поднесена с отношение, а не просто да продавам наред. И мисля, че ми се получи.
Получих толкова прекрасни коментари и съобщения като обратна връзка от вас. Честно, не го очаквах! Мислех си, че в много голяма част от емоциите си няма да бъда докрай разбрана, че не всеки ще ме усети и ще хареса книгата, съответно. Но не беше така – имаше хора, които дори не са ме виждали на живо и ми писаха прекрасни думи. Гордея се със себе си, заради това. Ще пусна някои от прекрасните ви съобщения, които ме вдъхновяват всеки път, когато си ги препрочитам. Вдъхновяват ме да не спирам и да пиша и да творя и да издам и така желаната от много от вас втора книга. Благодаря ви от сърце! Прекрасни сте!
Бих ли променила нещо при издаването на втората ми книга?
Да, втора книга ще има. Не се ангажирам със срокове. Много бих искала тя да излезе на 25 март, но няма как да обещая дори на себе си това..Но бих променила някои неща..
Първо самото съдържание със сигурност няма да бъде същото! Ръкописът на книгата досега са го чели 3ма човека и нека така си и остане, засега няма да издавам повече! Но като цяло много искам втората да има рисунки в нея. И също така ще има официално представяне! За последното най-много ме е яд, че не направих при издаването на „Из мемоарите на една блондинка”. Основно е това, засега!
И преминавам към отговорите на някои от вашите въпроси. На мното от въпросите отговорих вече докато разказвах в горите редове за нея.
1. От кого се вдъхновяваш да пишеш?
– От сърцето си и това, на което то е способно – на истински и чисти чувства!
2. Как избра заглавието на книгата?
– Когато преди 7 години създадох своя блог в wordpress се налагаше да му избера заглавие. Тогава аз нямах само една ясна и конкретна тематика, за която исках да пиша в него. Исках да пиша за много и различни неща от живота ми. Една вечер просто ми хрумна, че след като ще пиша за преживени неща вътре, мога да му сложа заглавието „Из мемоарите на една блондинка”. В последствие при създаването на страниците ми в социалните мрежи аз отново използвах това име и за тях. То се превърна в моя запазена марка. Логично беше и първата ми книга да носи именно това заглавие!
3. В рими или без рими се пише по-лесно?
– По принцип за мен няма такова понятие като „пише се лесно”! Пише се от душа и сърце! Технически се пише по-трудно в рими, но в моментите, когато нямам вдъхновение аз не мога да напиша и едно изречение, което да изрази какво чувствам в момента. А когато го имам пиша стихотворения за 6 минути.
4. Щастието има ли място в поезията?
– Има! Дълги години бях на мнение, че най-хубавите произведения се раждат в тъгата, когато човек е наранен, тъжен и пише през сълзи. НООО НЕ! Тази година промени представите ми по тази тема. Едно от най-хубавите си стихотворения, което ще прочетете живот и здраве във втората ми книга, написах в пристъп на голямо щастие ❤
5. Ако към днешна дата имаше възможност, би ли махнала някоя страница от книгата?
– Твърдо не. Книгата е такава, каквато е и точно такава каквато съм искала в онзи момент да бъде. В този също!
6. Този, за когото си писала в книгата, знае ли?
– Да изясня така коментираната тема – Аз в тази книга не съм писала за един конкретен човек..това е хубаво да се разбере. Ако бях писала за един човек, той щях да се постарая да знае, но в тази книга са събрани доста емоции, някои от които от далечната 2011 г. Различни хора, различни преживявания..това е истината!
7. От кой известен автор черпиш вдъхновение?
– Много хора ме питат този въпрос. Но нямам отговор, пиша като себе си. Имам си мой си стил, това е.
8. Кое е най-тъжното написано нещо в книгата и спомняш ли си защо го написа?
– Най-тъжното е „Мартин на моя Мартин”, написах го, когато ми казаха, че кученцето Мартин от Банско е умряло. Толкова много плаках..
9. Как започна да пишеш?
– Започнах някъде през 2011 г., заради едно момче от университета, в което бях много влюбена. До ден днешен си пазя цяла тетрадка с написани неща за него.
10. Къде е правена снимката на корицата?
– На терасата на Министерство на външните работи ❤
Ами, приятели, това е историята за моята първа книга „Из мемоарите на една блондинка”! Благодаря на всички за подкрепата, хубавите думи, дори и вдъхновението. Ако не сте си я поръчали все още, може да го направите лично от мен или от сайта на издателството ми. Ако е от мен ще я получите с лично послание и автограф!
И очаквайте втората, това само ще ви кажа за финал! 💕
misssunnybeach 