Мисля, че няма човек, който никога да не е попадал в токсична връзка..Излизането от такива връзки е изключително трудно, бих го определила като излизане от емоционално блато. Особено, ако човек обича и има чувства към другия. Тогава макар и често да се чувства зле, самотен, неразбран..той не го осъзнава. Виждат го приятелите му, близките му, но той все таи надежда, че всичко ще се оправи, че това е временно..заслепен от любов и глупост. А манипулаторът отсреща си прави каквото иска и така може и 5-10 години да минат, преди чавек да се осъзнае в колко токсична среда минават дните му. Една връзка, която не е токсична никога няма да ви подтиска и да усещате, че не давате най-доброто от себе си. В нея няма да има отношения с партньора тип „любов-омраза“ и „юмрук-милувка“, иди ми дойди ми и т.н.
Токсичните отношения изцеждат, те ни съсипват като личности, вадят асоциалното ни поведение… или просто ни карат непрекъснато да страдаме, да сме тревожни и зависими, да се чувстваме лоши, незаслужили или недостойни за обичане, необичани, изпълнени с гняв, с притеснения..сякаш все ходим по тънък лед и каквото и да направим сме виновни и ужасни хора. И колкото повече подхранваме този тип връзка от любов, от заблудата, че един ден всичко ще се промени или от това, че просто сме свикнали вече, толкова повече тази възка ни съсипва.
Ще ви дам няколко примера за токсични връзки, базирани на опит и наблюдения. Ако се припознаете в някоя от тях, бягайте. Колкото и да не ви се иска, бягайтеее! Защото нещата няма да се оправят. А колкото повече време минава, толкова по-трудно става да се откъснете, защото сте вложили много и чувства и сантимент и надежди и усилия и психологически вече сте като зазидани за този човек..а това е просто човек, който не си заслужава. Около вас има поне 5ма други, с които ще бъдете 100 пъти по-щастливи, стига вие да си го позволите. А трябва да си го позволите, защото го заслужавате! Никой не заслужава да бъде заливан с чувство за вина, използван, постоянно следен и притискан, постоянно критикуван или поставян в ситуация да не се чувства достоен и достатъчен и т.н. Всичко това е вид емоционално насилие, което хората сами позволяваме. А не трябва!..
1. Човек, който ви изневерява
Обикновено хората, които непрекъснато изневеряват са несигурни в себе си, искат да получават още и още, за да се чувстват значими..Бързо им омръзват партньорите..в детството не са изпитвали топлина и обич от родителите си..Въобще има доста емоционални травми, които се крият зад този тип хора. Тук, в такива отношения попадаме повече жените, мисля. Не защото мъжете изневеряват повече, а защото просто ние го търпим повече. Склонни сме да търпим, да прощаваме и да си мислим той ще се промени. Е, да, ама няма да се промени. Това е потребност, която е почти невъзможно да бъде изкоренена. Дори и след поредната прошка той да се промени за 2 седмици, рано или късно пак ще започне да го прави. Познавам момичета, които години бяха в такива токсични отношения и накрая резултатът беше смачкано самочувствие, недоверчивост..Те дават още и още и още, непрекъснато с идеята да са най-добрите и той да спре да гледа настрани и да търси други. Но реално колкото и да дават такъв тип хора НИКОГА не се променят. Аз също съм била в такива отношения и дълго след това не можехда започна нова връзка, защото нямах доверие в никого. Докато повярвам отново в себе си, докато разбера, че причината не съм аз..че не съм аз едно нищо и затова той търси постоянно други, беше много тежко и трудно.
Сега тук има и друг момент – изневяра, която е породена от неудовлетворение във връзката. Аз и тук съм на мнение първо човек да се раздели с другия и тогава да търси нови приключения. Но не е така лесно, на всекиго може да се случи. Затова хората трябва да комуникират, да си казват всичко и така да предотвратяват подобен развой на събитията. Но еднократната изневяра, макар да не я оправдавам и нея, няма нищо общо с перманентната и токсичните отношения, до които тя би могла да доведе.
2. Болна ревност
Ревността няма общо с любовта. Не е някой ме ревнува, защото ме обича. Това е подобно на „бие ме, защото ме обича“..Стига глупости! Болната ревност е типична за хора със сериозни психични дефицити и проблеми. Неуверени, злобни, комплексирани..Според мен в такива токсични връзки попадат повече мъже. Може би, защото жените сме една идея по-склонни да изпадаме в такива състояния. Сега от ревност до ревност има огромна разлика де. Аз също съм ревнива, мои приятелки също. Може би по-егоцентричните хора имаме нужда от повече внимание и това поражда този тип ревност. Но всичко си има граници. Да ревнуваш едно такова сладко, да се дразните леко с човека, без това да тежи по някакъв начин във връзката ви, е едно. Но някой да не ти дава повод, а ти да го следиш, да му пишеш и звъниш нон-стоп, да откачаш ако не ти вдига или отговаря на секундата, да не му даваш да излиза без теб..Това е ненормално! Всеки човек има нужда от пространство. Това, че е във връзка не го прави длъжен 24/7 да е до теб, за да си ти спокоен и щастлив. Не може никой да отговаря за тези твои състояния, освен ти самият. Не може да си толкова зависим и да го караш и той да е зависим. Аз имам приятели, които са попадали в такива отношения и са ми разказвали за безумни сцени на ревност от техните половинки. Излагат ги пред колеги, пред приятели..то са драми, сцени. Тези момчета се чувстваха като притиснати без право на избор, на лично време. В един момент излизаха само с момичетата си, защото иначе става война. Това е огромна грешка!
Ти ставаш нечия собственост, не можеш да се забавляваш без нея, тя ти е насадила чувството за вина, че правиш ли го тя е тъжна и я нараняваш. Не можеш да говориш с момичета, не можеш да имаш приятелки момичета, не можеш да имаш и приятели момчета, защото в главата й като излизаш с тях сваляте мацки..Даваш й всички пароли от социалните мрежи и ставаш роб.
С единият от моите приятели нямах връзка година и половина. Той (тя през неговите социални мрежи) ме беше блокирал, номера ми също. Разказваше ми, че като ходел на работа и се налагало да работи до късно тя го карала да й праща видеа за доказателство че е там..Ъъъ? Не знам каква любов бе това, че той я търпя толкова дълго. Тя просто му беше насадила вина, страх, чувство за длъжност и го беше превърнала в жалък робот. Добре че един ден се осъзна, разкара я и си хвана друго момиче, с което вече няколко години е щастив!
Същото се е случвало и с мои приятелки, само че там се стигаше освен до всичко изброено и до бой. Има и ужасно болно ревниви мъже.
Затова, ако сте в такъв тип отношения бягайте докато е време. Не ставайте робот, заради чувства. Това даже не са истински чувства..Това е токсична зависимост или чувство за дълг да правиш някого щастлив.. Ами твоето щастие? Любовта трябва да ни прави и нас щастливи! Чувствата може да ги имаш и към други хора, които не те притискат и тормозят с постоянни драми, породени от тяхната несигурност в самите тях. Ти не си ничия собственост, нито сърцето ти трябва да е!
3. Постоянна критика
Има такива хора, които се чувстват значими само като критикуват и унижават другите..Коплексари бих ги нарекла най-точно аз. Тук и двата пола попадат в такъв тип отношения, въпреки че един мъж е по-склонен по-бързо да си тръгне от тях. Пак се стараеш да си все по-добър и пак без резултат. И пак пустите чувства..сякаш с една любов свършва целият свят. Айде стига! И обичаш, а този човек обича ли те? Уважава ли те? Подкрепя ли те? Защото, ако е така той ще те цени, ще те надъхва, ще вярва в теб! Ще те кара чрез думите си да се чувстваш най-добрата версия на себе си! Не си представям да обичам някого и да го критикувам на поразия. Да, ако видя че бърка ще му го кажа..но не и постоянно. За всяка дреболия, за всяка грешка. Аз на хората, които обичам винаги им казвам най-укоражаващите и мили думи, защото зная, че за тях е важно. Винаги им казвам, че ще успеят, дори когато те самите не вярват в себе си. Защото когато близък човек, приятел или човекът, в който си влюбен вярва в теб, то ти си готов да преместиш планини! И ако сте в такива отношения не унивайте. Просто ги прекратете! Причината не е у вас, не сте нищожни и не можещи нищо. Другият човек е такъв и постоянно пренася собствената си неувереност и това, че е неуспешен в нещо или в повече неща, върху вас. Така се чувства той повече от вас..Не се вкарвайте в такива токсични отношения, отново това няма да доведе до нищо добро за вас.
4. Настройва ви срещу семейството ви
Ох, това даже не мога да си обясня на какъв тип характер или емоционални травми би могло да се държи, но е факт, че се случва и на мъже и на жени. Може би е свръх егоизъм, примесен със странен тип ревност като целта е той или тя да са ти единствените най-близки хора, за да може да разчитате във всеки момент САМО на тях..Пак за да може да ви манипулират, вероятно. И много хора от любов се поддават, за съжаление. Да, в един момент ние се отделяме от родителите си, братята, сестрите си и живеем собствения си живот, но в никакъв случай не трябва да забравяме, че това е нашето семейство! Семейството е най-ценното! Родителите никога няма да ни помислят лошото. И никой мъж и никоя жена не заслужават заради тях да ги пренебрегваме или не дай Боже да прекъсваме трайно връзка с тях, защото половинката ни не ги харесва. Надявам се да няма много хора в такъв тип токсични отношения, н ако има – бягайте! Аз лично винаги съм се разбирала повече от прекрасно с родителите на моите половинки. Някак много ме харесват винаги! И аз тях, уважавам ги, ценя ги, те са превърнали все пак даденото момче в това, което е – достоен да го харесам и да е с мен!
5. Заедно сме заради детето
А това вреди най-много на детето. Постоянните скандали, нещастието в очите на всеки един от родителите..това, че и двамата спират да бъдат пълноценни хора и истински стабилен пример за това дете е много по-унищожаващо за него от един развод. Аз за щастие съм израстнала в здраво, стабилно и щастливо семейство, не знам какво е родителите ти да се разведат..Вероятно е тежко, но ако са заедно и се унищожават не би било по-леко за никого. Децата порастват с куп травми..Стават осакатени емоционално хора. Ако живеят гледайки щастливи родителите си, макар и с други хора, но растат сред любов и топлина според мен ще е по-леко за тях. Ами родителите? Самоизяждат се взаимно заради детето си, то пораства и става самостоятелно и какво правят те после? Абе сложно е, но мислете дългосрочно за последствията, ако се намирате в този тип токсични отношения.
В общи линии връзките са сложно нещо..Няма пълно разбирателство и отношения без проблеми. Трябват компромиси. Но не и когато връзката е видимо токсична! С една любов не свършва целия ни свят. Да, свикнали сте! Да, имате чувства! Да, вложили сте много! Да, от 3 години или повече сте заедно! Да, така е по-лесно, отколкото да започвате тепърва нещо ново..Но спрете за 1 мин. и се замислете – щастливи ли сте, наистина! Заслужава ли си? Защото токсичните отношения не си заслужават. Не става по-добре и НЕ – НЕ СТЕ ЩАСТЛИВИ! Няма и да бъдете, не и с този човек. Той не ви заслужава. Някъде там е човекът за вас! Но няма ново начало, без първо да има край!
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 