Аз съм Америка, ти си Ирак?!

„Аз съм Америка,
ти си Ирак,
аз съм от Вашингтон,
ти от Багдад!“

Павка, благодаря, че написа тези редове, месец и половина по-късно мога да ги впиша идеално в една история с предстоящ тъжен край!
В любовта и на война всичко е позволено..но не и различията! Те убиват и най-голямото желание у човек. И не става въпрос за различия, които могат да се допълнят и връзката да стане още по-прекрасна. А за различен начин на живот още от детските години, който е изградил тотално двама различни човека. Които просто не разбират напълно другия..и никога няма да го разберат..

Америка! Израстнала в България и от малка щура. Не се подчинява на хора, на норми, на егота, на заповеди! От малка научена, че трябва да отстоявам позицията си винаги, да ходя с високо вдигната глава! Отгледана с любов и израстнала в среда, в която тати винаги е подарявал цветя на мен и мама без повод, глезеше ни, за него бяхме всичко и го показваше по всички възможни начини. Мама е най-милата и борбена жена, с много силен характер. Нямаше патриархат, нито матриархат у дома, просто семейство с 3ма члена и едно куче, които се обичат и подкрепят във всичко! Тати си отиде от този свят, когато бях на 23 и тогава станах войн. Порастнах за 2 дни. Свикнах да се справям в университета сама, без неговата безценна помощ, защото той беше най-интелигентният човек, когото познавам..Сменям гумите, акумулатора и крушките на фаровете на колата си сама, мия я сама, сглобявам новите мебели у дома и мога да шофирам по 10 часа без да се изморя. Ако момче ме разплаче, просто като приключа се гримирам наново, за да не личи болката в очите ми. Защото тате го няма, а аз нямам сили да го набия сама, защото чувствителността в моментите, в които ме наранят ми отнема тези сили. Не очаквам от мъжете да ме разберат, не очаквам и да ми отварят вратата, да ми носят куфара и да ме черпят (даже последното го мразя). Но очаквам любов и уважение! Но пък повечето мъже очакват жената да е тиха, сериозна и нежна. Аз съм пряма, шумна и лигава. Такъв ми е нравът, не че се правя и го играя. Дори да ми е тъжно, пак ми е лесно да се разсмея или да разсмея другия. Пряма съм, защото смятам, че в едни отношения това е най-важното. За да няма неяснотии и неизяснени неща! Шумна съм, заради зарядът и емоцията, които нося в себе си. Просто ги изразявам в най-чист вариант и непринудено! Лигавя се, обичам да съм център на внимание, така животът е по-хубав и лесен, сякаш. Но това не ме прави несериозна и лекомислена. Напротив – мога да прекарам цял живот с един човек, даже мразя и промените. Обичам сигурността във всичките й измерения и човек винаги може да разчита на мен. Всичките ми приятели, които се познават помежду си споделят САМО с мен, а не помежду си..Това е вероятно, защото са ме опознали до степен, в която са разбрали, че на мен може да се разчита! Че съм разумна, зряла и умна! Имам цели и ги следвам, дори понякога хората около мен ми се чудят – като си наумя нещо ще работя докато не го постигна. Да, предпочитам да говоря за музика, а не за политика..но не защото съм глупава и повърхностна личност! Все пак пиша дипломни работи за 11 дни, книги за 1 месец и статии, докато седя на пейка с кучето в парка..Колко от вас могат да се похвалят със същото? Очевидно не и Багдад..той не излиза с Америка, за да пише цял ден, нещо което Америка би написала за 2 часа и после би отделила време и за него!
Защото е важен! Но тя не е!
В моите представи не винаги да си премерен, пресметлив и сериозен значи непременно интелигентен, умен и успешен и затова аз не съм такава и едва ли някога ще стана такава!
Обичам да се снимам, да ходя на Слънчев бряг и по концерти..Но ако ме натовариш с 20 задачи за деня, той ще трае за мен 48 часа, но ще ги свърша съвършено! Защото за мен е важно като се захвана с нещо, да го приключа докрай и да у по най-добрия начин.
Повечето мъже, с които съм имала нещо общо ми казваха накрая, че са харесали в мен огъня, живота, лекотата, с която го живея..смехът и позитивизма ми, но изведнъж съм им станала прекалено сериозна и това ги е отблъснало..И това беше в по-малките ми години. Това ме накара да залагам все повече именно на тези качества в общуването с противоположния пол, за да ме харесват. Не, за да ме харесва всеки, ами за да ме харесват момчетата, по които си падам и аз ❤
И бам – Багдад..Човек наистина израстнал по-близо до Багдад, отколкото до мен и по Google maps и по нрав. Слаган на пиедестал от майка си, но вероятно израсъл в патриархално семейство, където само баща му има тежката дума. В душата му огън за приключения, в очите му дълбоки морета, а реално тръгнал да гони амбициите на семейството си! Гордостта на семейството – учен, сдържан, тих, спокоен, ТЪРПЕЛИВ, сериозен, кариерист. Бих казала с подтисната истинска идентичност..защото наистина виждам желание за живот, какъвто аз си позволявам да живея! И от време на време това излиза на повърхността и имам чувството, че ако го хвана за ръка, стаята ще изгори и някъде сред пламъците ще превземем света заедно! Но не, отгоре много бързо сам си лисва водата, за да покрие огромните очаквания на мама и тати. Наскоро го определих като еднорог – все едно говоря с митично същество. Аз такова момче не бях срещала! Даже написах стихотворение 😃 И от части завиждам на жената до него, защото той ще я обгрижва като принцеса, но от друга страна той- рицарят, буквално скрит зад броня от очаквания, стремежи и постижения, които на чисто емоционално ниво не са негови, никога няма да бъде себе си в този живот и за жената до него!
Изненадва се от малки жестове на внимание, вероятно защото не е позволявал никога на истинската любов да го достигне, подчита йерархията, подчинява се на заповеди и егота и ще тръгне бос по лед, за да достигне кариерни върхове. Понякога имам чувството, че говоря с дядо си. Възпитанието му е като от 50-те, нещо което аз цял живот съм искала да срещна в момче и никога не съм виждала. Но пък имам чувството, че ако тръгна да го целувам ще ме осъди на доживотен за сексуален тормоз 😃
А усмивката му е като на едно малко и толкова красиво дете..Това дете е лудо влюбено в Америка и обожава моментите, прекарани с мен. Виждам го! Чувствам го! Те са като животът в деня му. Но не и бронята зад която седи. В очите на бронята Америка е несериозна, лекомислена, емоционална и егоцентрична, неща които той не разбира и нямат място в неговия идеален свят. Те са като отбиване на време и търсене на перфектното оправдание, за да не я допусне и една крачка по-близо до себе си! А недопускайки я, няма и как да види другата й сериозна страна, която е възможно да го накара да оставе на мястото си, вместо да дири спасение от бронята си на поредното ново място по света! Той определя Америка като закостеняла, но и повърхностна..WTF??? Хем така, хем иначе! Защото явно в неговите очи тихите, покорни жени са дълбоки като океани, а в същото време избиването на желанието му да е самият себе си го кара да не се задържа на едно място..може би защото ако се задържи, има опасност да изплува истинското му аз. И това го плаши. Плаши го някоя да го види такъв, какъвто е вътрешно, под бронята. А това му аз е толкова готино, че няма да покрие очакванията на близките му за това в какво трябва да се превърне той след 5-10-20 години!
Ще заприлича на щурата Америка и край с репутацията му..Той търси, а вероятно и има (щото иначе къде отива един човек в 11 вечерта, вместо у тях) вече до себе си покорно, тихо и кротко момиче, което би се лашкало с него по света прикривайки амбицията му за фалшив успех и поддържайки страховете му..и би мълчало, когато той греши.
Аз обаче отказвам да бъда войнствената Америка, която ще промени Ирак и ще го направи като нея..Същността ми още от пръв поглед остана безмълвна от заряда на Багдад, но не искам за пореден път да подлагам на риск собствената си сигурност, за да се боря за някой, който накрая пак няма да ме оцени! Който вече е решил да замине в посока Багдад, въпреки че Америка е в неговия живот. Ако той се бореше, аз съм тук..все на същото място и съм с отворени обятия! Обожавам го, но и себе си обичам!
Светът е голям и различен. Аз искам да отида до Бразилия, той е притеглен от кариерните върхове на изтока!

Няколко сълзи по-късно..

Всичко ще бъде наред! Въпреки, че никога няма да забравя тази емоция. Тя беше като зарята на 4ти юли за Америка – нещо толкова красиво, важно, оставящо емоция и дълбока следа! Благодаря ти странен еднорог! 🦄 Покорявай света с усмивката си, както ти написах преди време, но не забравяй да бъдеш себе си и да си позволяваш емоцията, от която сърцето ти има нужда..онова сърце под бронята, което накара моето да бие така, че да го чувам и в съня си! А можеше да бъде хубаво 💔

Автор: Мила Негревска