Харесвате ли тази песен?
Беше преди 4 години и разбира се историята е любовна..А това е един от най-романтичните моменти в живота ми и определето най-романтичният ми момент с човека, с когото тогава излизах..
Ние имахме няколко общи неща с него – и двамата харесвахме хубавата музика, красивите залези (за това не съм много сигурна) и разговорите за живота и .. дотам! Ха!
Друго общо нямаме като цяло. Все едно север и юг. Тотално различни хора сме и в чувствата и в мислите и в действията и в ценностната система и във възпитанието!
Та това беше поредният дъждовен ден през май! Някъде по залез слънце. Вече ни беше писнало от обичайните ми дискове в колата и бяхме пуснали Радио 1. Седяхме си и си говорехме нещо. За живота е било 😃😃😃 Почна тази песен и какво му прищрака, не знам. Хвана ми ръката и просто ми каза „човек е толкова лесно да е щастлив, трябва му толкова малко! И просто нищо друго няма значение!“ После ме целуна и седяхме ей така докато не свърши тази песен. Аз исках да запазя завинаги този момент! Сериозно! Явно съм и успяла, щом си го спомням така ясно. Липсваше ми само един детайл..Песента..
Попитах го коя е тази песен. Той ми каза не я знам, ама е хубава. После продължихме да си говориме за живота! Аз мисля, че в тоя момент за първи път изпитах някаква емоция към човека, реално 😃 то звучи странно, защото ние излизахме от известно време, но просто това беше моментът! Дотогава го правех напук на друг човек, на света като цяло..на себе си..и защого той ми обръщаше внимание и така си подхранвах егото. Но тогава наистина изпитах хубава емоция към него..
Не знам какво ми стана!
Сега ако ми зададете въпроса дали предпочитам да имам тази история като спомен или никога да не съм я изживяла, ще ви отговоря второто. Въпреки че аз се занимавам с писане и реално блогът и страницата ми се „хранят“ от такива истории, то предпочитам да ги нямам. Защото без тази история аз нямаше да изпитам емоция към това момче. Дотогава излизах с него, защото той нахалстваше да се виждаме и за да си запълвам времето някак и да си храня егото. После нещата тръгнаха в другата посока, реално. А щях да си спестя толкова болка..
Та години наред аз не знаех коя е песента. До съвсем скоро – преди около седмица. Бях седнала с приятели в Jack bar до НДК и там пускат най-яката музика на света. Изведнъж пуснаха тази песен и буквално онзи момент ме удари в лицето докато тя звучеше. Минаха ми толкова емоции в главата за няколко минути. Естествено не го показах. Не го споделих и с тях, защото дори не изпитах нужда. Смисъл – мина и замина. Но..
Ето вече знам коя е песента. Не зная обаче дали вече има някакво значение! Но ми харесва като за история. Може би за втората книга? 😃😃😃 или поне за някой романтичен човек, който ми чете блога..
Сърцата са идиоти! <–– Ако се чудите дали го има и в първата ми книга! 😃😃😃
Книгата ми „Из мемоарите на една блондинка“ може да си я поръчате по всяко време от мен с послание и автограф! ❤
Защото такива моменти се чувстват със сърцето. и аз имах сърцето да го почувствам, но не и той. Просто моето сърце е идиот, а неговото е на допир като изсъхнало дърво 😃
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 