Аз ужасно трудно се отказвам от познатото, любимото, силно исканото от мен! Хората доста често ми се чудят като казвам, че до пенсия бих работила на сегашното си работно място, че мога да прекарам живота си само с един мъж..че не съм сменяла мелодията, с която ми звъни телефона от 3 години и че обичам да посещавам едно кафе цяло лято..че ходя от 20 години само на едно място на море и всяка сутрин ям едно и също любимо десертче.
Ами да, това съм аз! Ако нещо ми харесва не бих се отказала от него до края на живота си.
Но също така рязко бих оставила нещо, което вече не обичам. Даже е толкова рязко, че хората около мен изпадат в шок..
В следващите редове ще ви споделя няколко истории от живота си, в които ще видите как ясно се материализира всичко казано от мен до тук. Как страхът или хиляда бетонени стени не могат да му откажат от нещо, което силно искам, но само докато го искам..да започваме:
1. Падането боли 3 секунди
Не мисля, че има по-точно описание за тази ми история. Бях на около 15 години когато в София откриха първата ледена открита пързалка на НДК. Честно да си призная аз трудно се навивам да правя нещо ново, но след като половината ми приятели отидоха и споделиха колко е яко, любопитството в мен надделя и аз също отидох да покарам. Излишно е да казвам, че не беше най-приятното усещане на света от първия път 😃 през повечето време просто вървях, държейки се за стената на пързалката, хахаха. Трагична гледка! Но пък аз бързо се уча на такъв тип дейности – научих се да карам колело без помощни колела за ден, ролери, кънки и т.н. също не ми представляваха никаква трудност. И тук се поотпуснах след няколко обиколки. И точно когато това се случи върху мен връхлетя едно момче с все сила, аз паднах и носих синините си от това падане около няколко седмици.
След това си купих собствени кънки и днес наричам зимните спортове – мои любими ❤😃 Миналата година, тоест 2020 г. в края, на пързалката в Банско беше второто ми ужасно падане след близо 15 години върху леда – просто паднах назад и си ударих главата тип „камшичен удар“..Боля ме тялото около седмица след това. Не отидох на лекар, заради коронавируса, но като цяло си беше опасен удар. Имам подозрения, че от там тръгна болката в нерва ми отляво, която ме тормози и до днес.
Въпреки тези 2 падания, едно от които беше на първия ми път.. аз продължавам да карам с кеф и без страх, защото просто обожавам да съм върху леда ❤❤❤ Нямам нито травма, нито притеснения. Като цяло кънки се карат с главата, а не с краката, а мен ме бива адски много в това, имам перфектна преценка и бързи реакции. Вярно е, че и риск винаги има, както го потвърждава второто ми падане, но честно казано просто не мисля за риска 🙂
2. Снегът е по-мек от леда
Или с други думи продължавам с любимите си спортове, а именно зимните.
Признавам си, че както се научих да карам кънки на лед след 3 качвания, така ските ми отнеха години. Аз на ски учител не съм ходила. Баща ми ме учеше да карам още от 7 годишна на Витоша. Но реално се научих да карам, когато започнах да ги карам с главата, а не с краката си..И тук това правило важи с пълна сила! Със ските съм имала безброй падания..Падах като не можех да спирам, падах докато карам, падала съм защото са ме бутали отзад други хора, но най-жестокото ми падане беше след като вече се научих да карам 😃 Беше 2011 г. и бях на Боровец. Снегът беше вече почти разтопен сигурно от страстта в сърцето ми 😃 Та както карах с доста висока скорост просто не успях да взема един завой и паднах зверски. Ама не както се пада от ски и те учат да падаш, ами зверски 😃😃😃 Кракът в коляното на левия ми изпука. Може би от ските, които не паднаха от краката ми или не зная от какво, но не ме питайте как слязох от пистата до долу. Слязох си със ските, но със зверски болки. Не можех да ходя почти. Обаче аз юнакът не исках да ходя на лекар и този път не заради коронавируси 😃😃😃 И в общи линии казах, че нищо ми няма и се прибрахме вкъщи..И така не исках да ходя до в 1 вечерта, когато не можех нито да се движа, нито да заспя от болка. Нашите веднага тръгнаха с мен за Пирогов..даже помня, че един малоумен съсед ни беше запречил едната кола и се наложи да ходим с моята и тогава колкото беше силна болката, толкова беше силна и мъката, че баща ми ме вози в собствената ми кола 😃😃😃😃 В Пирогов дежурния без да ми направи снимка реши, че още толкова ще ми изпука крака и баща ми след като едва не му счупи главата след като изкрещях, просто ме изведе от там и се прибрахме. След тоя касапин крака ме заболя още повече..Неговото заключение беше, че съм разтегнала минискус. После се потвърди от друг лекар и след снимка. И беше голяма мъка, защото аз куцах около 5 месеца, едва спях, едва седях..но шофирах 😃😃😃 Не се съгласих да сляза от колата си, а и то нямах особен избор. Защото нашите работеха, само тати има книжка, но нямаше как да излиза по всяко време от работа, съобразявайки се с часовете на моите лекции, а градски дори не беше вариант. И шофирах, хахаха. Страшна мъка ми беше, защото нито по дискотеки ходех, нито на фитнес и дори до Umbrella ми беше мъка да стигна в почивките в УНСС. Просто ад..След 5 месеца болката се появяваше само при определени пози, но когато се появи беше пронизваща. Накрая мина от самосебе си, когато най-после тръгнах на фитнес.
Нали никой не си мисли, че спрях да карам ски? Още следващата зима пак бях върху тях и никога не мисля да спира да карам ❤
3. Добър шофьор се раждаш
Няма как да станеш добър шофьор, дори да си мъж, да имаш от 40 години книжка или 50 години стаж зад волана и да си бил при най-добрия инструктор..ако просто не ти е заложено в гените да бъдеш добър шофьор. Това се наследява от бащата по принцип, а моят беше най-добрият в това отношение и ако някой ден го достигна ще съм горда. Впрочем кола се кара с главата, а не с краката..също!!!
В деня на първото ми кормуване аз не знаех как се включва колата, защото тати не искаше да ме учи да карам преди да взема книжка. Може би затова се чувствах в началото безкрайно неуверена и едва едва той ме накара като цяло да отида да започна уроците за книжка 😃😃😃 Тази неувереност продължи докато не разбрах как се включва колата и как върви с мен зад волана, хахаха. След това нямах търпение да шофирам. Като взех книжка се извисих и веднага се качих зад волана. Повече за историите с колата ми може да прочетете тук:
През 2017 г. навръщане от Банско, на магистрала Люлин след един дъжд, очевидно, защото пътят беше мокър..аз просто се завъртях на платното и почти излязох със задницата ми в отсрещното платно (тогава още нямаше мантинели там). Имах 8 години стаж зад волана, 1 глоба и много увереност и желание и въпреки това не съобразих, че пътят е мокър и е безумно да изпреварвам на завой. Просто колата ми беше неуправляема..успях само да завъртя колата и да тръгна със задницата към другото платно и да избегна да падна от магистралата надясно към нещо като пропаст. Колата ми заседна в калта и това попречи да изляза в отстрещното. Бях с майка ми в колата тогава..тя много се изплаши и до ден днешен като минаваме от там е на тръни. Аз просто изкарах колата от калта и продължих без страх. Въобще не съм сънувала кошмари или да ми минава пред ума да не шофирам вече или да настръхвам като мина през същото място..Няма го това. Случаят си остана на онова място, в онзи ден.
Като цяло в първите 3 истории моите родители бяха по-изплашени от мен самата. Аз просто обожавам да шофирам, да карам и кънки и ски и няма вариант да се уплаша, въпреки случилото се и въпреки риска, който винаги съществува, защото най-малкото нито на пистата, нито на пързалката, нито на пътя си чисто сам..
4. Искам да уча Туризъм
Тази реплика чуваха всички около мен цеееелииииии 4 години. На хората им писна, на мен не. Аз просто исках да уча Туризъм ❤😃 Историята беше, че не ме приеха в тази специалност след 12 клас в УНСС, приеха ме във второто ми желание – Политически науки. В НБУ естествено успях да вляза Туризъм, но аз исках да уча в УНСС..В Софийския даже не съм кандидатствала. Там отидох на уроци по история, моля ви се цели 3 пъти и се отказах, защото щях да умра от скука. Там всичко беше като в 18 век 😃😃😃 Тааа, докато 4 години учех Политология, Международни и Европеистика аз мърморех, че ще уча магистратура Туризъм. Не се отказах до последно. Взех си изпита за влизане с 5.85, това е най-високата ми оценка от подобен тип изпит. Аз знаех дължината на всички граници на България, на реките, знаех всичко до най-малката подробност по География. И познайте?
Влязох първа от първо желание в Икономика на Туризма през 2014 г. И трябваше да уча това 3 или 4 семестъра. А там се учеше и висша математика и това също не ме плашеше.
Е, който ме познава, знае че аз не съм завършила Туризъм..Защо ли? Ами защото желаещи да учат това нямаше. Бяхме 3ма човека и трябваше да се обучавам в индивидуална форма на обучение, което значи у дома 😃 Ами аз просто за 2 дни смених специалността, за която плаках 4 години.
Прибрах се и казах „аз не искам вече да уча този Туризъм“ и нашите щяха да припаднат..😃😃😃😃😃
И не защото съм непостоянна, ами защото нямаше как да уча у дома висша математика..Няма как да не ходиш на лекции присъствено, да обменяш опит и знания на живо и да научиш нещо. Добре че към 2020 г. аз вече работех. Това да „уча“ онлайн щеше да ме съсипе психически. Та УНСС уби 4 годишното ми желание за 4 часа и аз за 2 дни се преместих и започнах да уча Медии и журналистика – PR.
В статията ми:
може да прочетете повече за тази и още случки, за които така и никога не съжалих. Така е било писано и честно казано това беше толкова хубав избор. Аз научих страшно много от магистратурата, която завърших. Днес държа в ръцете си първата си издадена книга, което едва ли щеше да се случи, ако бях завършила Туризъм. И ето първото доказателство, че аз никога не се отказвам, но САМО ако искам нещо наистина силно.
5. Пробата не винаги е грешка
Лятото на 2015 г. е и аз съм си подала документи за започване на стаж на сегашното ми работно място. Все още съм студент. И със сигурност не си мечтая да работя по 8 часа зад бюро. Даже помня как когато баща ми работеше такъв тип работа как аз му се смеех и винаги съм му казвах, че никога няма да работя това, което той работи..
Днес работя точно това, което работеше той 😃😃😃
Но да се върна към историята как започна всичко. Та подала съм си документи за стаж. Одобрили са ме от 1ви септември и ми е пред очите как се връщам от морето и рева в колата как не искам да почвам стаж там „при тия скучни пенсионери“ 😃😃😃😃😃😃😃😃😃😃
На 1ви септември бях като в траур сутринта..вечерта се прибрах вкъщи и казах „аз искам да работя там!“ и пак вкарах майка ми в шок, хахахахахаах. Направих всичко възможно, за да почна работа на това място. Говорих с началници, почнах втори безплатен стаж, работех като за 10 човека и сякаш ми плащат, чаках после 3 месеца да ме назначат..въобще всичко, но започнах работа тук, защото от първия миг разбрах, че това е моето място! ❤
6. Да изчезнеш за 60 секунди
Хахахаха, не знам как ги измислям тези заглавия, но това отговаря на 110 % на историята, която ще ви разкажа сега. Става дума за първата ми работа в живота. Беше 2016 г. това. Аз бях изкарала 4 месечен стаж на работното ми място преди това и бях вложила всички сили, за да започна работа след стажа..
Но малко сред като започнах началниците, които ме назначиха заминаха и се появиха нови, които решиха, че ще ми стъжнят живота..И успяваха. Всяка вечер аз се прибирах със сълзи на очи у дома и се заричах, че ще напусна. Но всяка сутрин отивах с желание там, защото обичах това място и работата си. И това беше в продължение на 6 месеца. До онзи 13ти октомври..в който директора не ме викна при него и не ми постави условие – или му ставам секретарка или ме праща в сградата отсреща, където работата беше гадна. 2 часа плаках и крещях в кабинета му. Не си представях, че от утре аз няма да седя на собственото си бюро, на моя стол и няма да работя онова, за което толкова съм се борила.
На следващата сутрин отидох при него и с най-огромната усмивка му казах, че сменям дирекцията. Беше в шок. И за една седмица я смених. А обожавах първото си работно място ❤ Обожавах го, докато не ме накараха да го намразя..И си тръгнах с кеф и високо вдигната глава без да погледна повече назад! Не съжалявам!
8. Любовта траe 365 дни
Цяла година се борех със зъби и нокти за любовта му! Всеки ден се молех да го видя, молех се да ми се отдадат 5 мин. възможност да поговоря с него, да му кажа всичко което бе в сърцето ми..да го прегърна след това и да имам нов шанс да му покажа колко държа на него. Писах смс-и, останаха без отговор..писах съобщения, на които получавах по 2 думи в отговор, пробвах чрез приятели да спечеля тези 5 мин., а той не идваше на срещите..извиних се, простих, правих се буквално на маймуна. И така точно 365 дни, в деня на нова година исках да проверя къде е, с кого е..щях да разбера за 5 секунди, но една мисъл прониза главата ми – ще видя и какво? Ще прекарам новата година ядосвайки се? Докато той празнува..Ха, тогава всичко свърши! За една секунда свърши. Помня, че не се бяхме виждали с моята любима приятелка доста дълго..за последно тя знаеше, че все още съм луда по него. Видяхме се..тя ме пита какво става с мен и аз й казах, че „вчера празнувах Свети Валентин“ с едно момче, което и тя познава де. Само да кажа, че предният ден на празника ние с нея си бяхме писали на обяд и аз й бях казала, че ще съм си в нас..После просто реших да взема вино и ягоди и да празнувам празника на любовта😃😃😃 Получих най-красивото плюшено сърце на света и бях толкова щастлива ❤❤❤ Беше в шок 😃😃😃 Май обичам да вкарвам хората в шок, а? То не бяха сълзи, драми, терзания цяла година и накрая БАААМ стига толкова. Амиии, такъв е животът! ❤❤❤
9. Любовта трае 365 дни – втора част 😃😃😃
През 2019 г. бях супер силно влюбена в едно момче. Той беше кон с капаци..Даже се чудя какво ме беше ударило тогава 😃😃😃 Както и да е. Та пак цяла година драми, изпокарах се с толко жени, за да ги отстраня и той да вижда само мен. Но не..човекът беше наистина кон с капаци. Както и да е – паднахме в лапите на пандемията и аз някак спрях да го виждам и много бързо ми мина. Явно и толкова силно е било. Но помня как, когато за първи път след това ми писа да се видим, в мен нищо не трепна, даже му отказах, защото излизах с едно друго момче и се бяхме разбрали за същия ден, хахаха. Така се отрезвих, че до ден днешен като се видим и се загледам в поведението му и т.н. се чудя какво за Бога видях в теб 😃😃😃 Приятели – супер, но аз да се карам с момичета за него..Бах! Та ето, пак рязък завой след отрезвяване.
10. Виж колко грозна стана стаята ми откакто Аз не съм в нея..
Тая реплика няма човек, с когото да работим заедно и да я е чувал в последните 3 седмици. Историта е, че трябваше да си смена стаята, в която работех 6 години. Там имам толкова спомени ❤❤❤ Сложиха нов колега на МОЕТО място..Много плаках. Той е нов, а това бе моята стая цели 6 години ;( Само, че тия дни осъзнавам, че тези хора ми направиха голяма услуга 😃😃😃 Я, познайте дали и насилствено бих се върнала обратно в нея? НИКОГА!!! Моята е много по-голяма,а и стаята могат да ми вземат, но не и енергията, която нося навсякъде със себе си!!!
Та така с мен и моето „аз много трудно се отказвам“, така е но само от нещата, които си струват ❤❤❤ Ами вие?
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 