Днес е 25.02.2022 г. не е огледална, нито пък съдбовна или пълнолунна дата, но аз ще се върна леееко към миналото..точно днес!
Миналото на 2020 г.!
Знаете ли къде бях днес през 2020 г.? Ами бях в Рафи на Софийския, с един от най-близките ми приятели. А малко преди това бяхме на разходка по моста на влюбение на НДК и аз направих тази снимка на фона на красивия залез..
Защо ви го разказвам това ли?
Защото тогава моят живот беше коренно различен от моя живот днес. Вашият също, нали?
Тогава бях на 28, бях влюбена до уши в онова момче, на което дори да бях лепнала лист с надпис на челото „влюбена съм в теб“ той нямаше да разбере или щеше да се направи, че не разбира 😃 В седмицата от 7 дни аз 7 от тях бях на приеми, латино партита, фитнес, участие на Павката и Венци или кафета. Купувах си по 2-3 нови рокли в седмицата. Бях си върнала почти перфектните ми килограми, защото ходех буквално през ден на фитнес и носех най-яркото червило на света. Едва смогвах да поддържам страниците в социалните мрежи на мен, Съни и „Из мемоарите на една блондинка“..и някак посредната я бях поизоставила, освен когато нямах нужда да излея някое чувство към онова момче в нея..
В онзи 25.02 бях в трескава подготовка за приема на Япония, който беше след 2 дни – на 27.02 и който прием реално чаках още от декември месец.
Коронавирусът в онзи ден беше тема на разговори пораждащи повече шега, отколкото кой знае какъв страх. Италия пламтеше, вярно..Но просто бягах от китайци и италианци и нямаше проблем.
Кой да предполага, че това бяха последните нормални дни в живота ми? В живота на всички ни! Е, вярно има една малка група хора, които ако ги питаш не са усетили пандемията. Но те са непукисти на високо ниво, с които аз не се асоцирам..слава Богу!!!
Аз я усетих..и то доста силно..чрез всякакъв вид емоции – депресия, страх, яд, тъга, радост, в моментите като този, в който след 3 месеца за пръв път стъпих в Банско или когато след 482 дни за пръв път отидох на прием..Абе силни и нежелани емоции породи в мен цялата тази работа с вируса..
Напоследък чувствам обаче, че все повече светът се връща към норманото..Дали, или.. ще видим. И докога също.
Но докато шофирах преди 3 дни към вкъщи се замислих за нещо. Ами ако в момента имам избор и един червен бутон пред себе си, който бутон след като го натисна ще заличи тези 2 години и ще ме върне в онзи 25.02.2020 г…дали бих го натиснала според вас?
Как мислите?
Връщам се в 25.02.2020 г. с един бутон и просто коронавирусът е в Италия, остава си там..
аз се готвя за приема на Япония и той не е последен..
влюбена съм в коня с капаци, а той планира пътуване с няква си там 😃
което вероятно ще ме кара да плача поне още няколко месеца напред..
косата ми е 50 см. по къса и накъсана, защото я изправям всеки ден,
но пък съм 10 кг. по-слаба 😃
Не нося маска в магазина задължително,
не ми мерят температурата на входа на работното място,
никога не разбирам какво е хоум офис и никога не нося шлем на лицето си,
мога да отида все така когато си поискам в Банско,
никога не разбирам какво е да отидеш в празен Слънчев бряг
и какво е да простиш изневяра..
Никога не разбирам какво е да хващаш тен на терасата,
и да не стъпваш месеци наред в кафе,
да чуваш приятелите си само по телефона,
и да си носиш кафе от вкъщи в термо чаша 😃
Никога не разбирам какво е да отидеш на прием след 482 дни,
нито какво е чувството да си излизала в миналото с мизерен гей в сегашното,
или пък усещането да разблокирам всичките си блокирани абонати във фейса..нито какво е да напуснеш стаята, в която си преживял толкова много на работното си място, заради заплаха за уволнение от директора ти..
нито пък какво е желанието да издадеш книга! и чувството да държиш своята книга в ръцете си ❤
Вероятно щях да ходя на фитнес все така през ден,
щях да имам нов гардероб за рокли 😃
и вече бройката на посетените от мен приеми да надвишава 200..
щях да съм станала най-добра приятелка с Павката,
щях да съм открила нов цвят ярко червило
да съм посетила Ню Йорк или поне Португалия,
а Марти щеше да е още мой верен другар по улиците на любимото градче ..:(
Без съмнение щях да натисна бутона!!!
Не искам да преживявам нито един ден след 25.02 2020 г. Напълно сериозна съм! Дори и доста от преживяното да беше хубаво..
Искам да съм такава, каквато бях тогава с всичките ми хубави и лоши черти! Може би днес съм по-силна и осъзната оттогава, но предпочитам да не съм! Искам да съм на 28 и да изживея следващите 2 години по най-красивия начин, нещо което ми отнеха чрез този вирус.
Ами вие? Ще натиснете ли червения бутон?
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 