Като че ли името ми все повече се отдалечава от поканите за прием, но все пак надежда винаги има поне докато дишаме, както казваше една моя любов навремето..
Днес обаче съм в много „прием настроение“, а покана и с името ми и без него няма. Затова реших, че е крайно време да ви взема с мен на прием. Тоест ще ви разкажа с най-големи подробности как протича едно такова събитие. Като съм решила преди да започна да разказвам за самото преживяване, да обърна внимание и на организацията. Все пак аз съм PR и дори и да не работя това, то в сърцето ми има една малка искрица, която винаги ще подклажда желанието ми да се занимавам с неща, съвсем ежедневни за един PR експерт.
Какво се крие зад организацията на един прием?
Така наречените приеми, на които аз предимно съм присъствала са от дипломатически характер. Организацията на такъв тип събитие винаги изисква още по-специална подготовка от обикновено. Защото трябва да бъде спазен протоколът.
Като цяло винаги е важно да се започне с подготовката по-отдалеч. Бих казала поне месец и половина по-рано. Първо е важно да бъде избрано подходящо място, където да бъде проведено събитието. Обикновено това са големи зали или градини на изискани хотели (според сезона, разбира се), някоя резиденция тип Бояна, Лозенец или Тера или когато става въпрос за дипломатически прием често и посолството или резиденцията на дадената държава, която го организира. Изключително важно е да се уверим, че датата и в определения час, в които искаме да се проведе е свободна и да ангажираме мястото. Запазвайки го е редно в главата си вече да имаме идеята колко човека искаме да поканим, защото съгласете се – ще е нелепо да поканим 20 човека в резиденция или 200 в малка зала на хотел. Обикновено приемите, които съм посещавала аз са с между 80 и 300 гости и биват използвани средно големи до големи зали на хотели, етаж от посолство или резиденция. Изключвам приемите на Южна Корея, на които колкото и голяма да е залата гостите се опознават от прекалено близко 😀 Следва списък на гостите и разпращането на официални покани до всекиго от списъка. Обикновено съм получавала своите покани в порядъка на от месец до 2 седмици преди датата на събитието.
Какво се пише в поканата? След като изберем подходящ е хубаво да решим какво да напишем в нея. Поканите, които получавам изглеждат по следния начин:
Сами виждате – започва с името на човека, които организира приема, посочено е името на поканения, с опция или без такава за придружител (обикновено съпруг/съпруга) и мястото, датата и часът. Не ми се е случвало, поради видът на събитията на които съм ходила аз вероятно (подразбира се просто), но е възможно да има и дрескод. Накрая на поканата е посочен телефон, на който да потвърдите своето присъствие или да уведомите, че няма да успеете да отидете, като предимно е необходимо да използвате тази опция, ако уведомявате, че няма да присъствате.
Необходимо е да се спазва дрескодът, разбира се (когато има посочен такъв), както и това дали ви канят сам или със съпруг/съпруга, защото имайте предвид, че всичко като организация е съобразено с броя на предвидените гости, които са поканили. Прието е никога да не отиваш точно навреме и да не седиш повече от 30-45 мин. Виждала съм покани, на които пише да се носи лична карта, което е ясна индикация, че поканата не може да бъде преотстъпена, но като цяло има тази опция и не се гледа с чак толкова лошо око на нея.
В деня на приема: Хубаво е винаги гостите да бъдат посрещнати от някого. В моя случай това става от екипа на посолството (без значение дали събитието се провежда в самото посолство или някъде другаде), включващ посланика и съпругата му и/или други служители. Влизането ви почти винаги бива заснето от фотограф, което в началото е доста притеснително, но после човек свиква 😀 Понякога на входа биват раздавани пликчета с подаръци, друг път това се случва когато гостите си тръгват. Предимно е на арабските приеми и подаръците са брошки със знамето на съответната държава, някое традиционно сладко изделие или традиционна напитка. Любим си ми остава айварът от приемът на Косово през 2020 г. ❤
Трябва да бъдат обособени достатъчно на брой маси тип „щъркел“, без значение дали приемът е на закрито или открито. За по-специалните гости съм виждала да бъдат поставяни маси със столове, а когато е на открито, в градина например има и шатри, под които са поставени отново маси със столчета. На масите винаги има поставено цвете, често изкуствено, понякога се използват и живи цветя, важното е да са съобразени с цялостния декор и тематика на събитието. Често има поставена чаша или чиния с коктейлни изделия, на които гостите да се насладят докато мине официалната част.
Напитките: най-често хубаво вино, винаги червено, бяло и розе, с изключение на приемите на държави, в които не се консумира алкохол. Там има безалкохолни напитки. На други приеми като Ирландския например пък има освен вино и изобилие от уиски. Всичко винаги трябва да е съобразено просто.
Храната: Студени предястия, основни ястия, леки десерти, традиционни за дадената държава. Коктейлните хапки са просто задължителни и обикновено едно от най-вкусните неща ❤ Отново трябва да го има момента на съобразяване с гостите. Ако е арабски прием и на него са поканени хора с такава култура е редно месото да не е свинско, ами агнешко или телешко (както е и най-често по принцип, защото и на прием на друга държава отново може да присъства човек с такава религия, а все пак част от дипломацията е и уважението на високо ниво). Бих добавила: а защо не и дюнер? а защо не и фонтан от шоколад? Обикновено на арабските приеми може да видиш всичко и в огромни количества..затова са ми любими ❤ Хубави са и онези приеми, на които има торта-знаме на съответната държава, както аз я наричам. Тържествено е внасянето и разрязването й.
Обстановката: Препоръчително е да има фон от тиха и приятна музика. Изисканите приеми са озвучени от класическа музика, изпълнена от професионални музиканти. Случвало ми се е няколко пъти да присъствам на такъв, като последният беше за Деня на дипломата през юли тази година ❤
Доста често има и програма – например традиционни танци за дадената страна или пък за нашата страна, както беше случая с българските хора и Кувейтския прием. Разкош ❤
Наскоро от моя директор разбрах, че сумата, която е необходима за организацията на 1 прием от 100 човека е около 8000 евро.
Взимам ви с мен на прием!
Време е да ви разкажа какво е да присъстваш на такъв тип събитие като гост. Аз съм присъствала на 56 дипломатически приема, за около 5 години време, като се има предвид, че в периода март 2020-юли 2021 г. такива събития не се провеждаха. Присъствала съм и на приеми от по-друг характер, докато учех PR в университета, но това е нещо, за което може би някога ще ви разкажа специално в друга статия. Ако все пак ви е интересно, можете да прочетете тази:
И така – представяме си, че преди няколко седмици съм получила покана за прием, който ще се проведе утре да кажем. Впрочем в края на октомври е време за приема на Турция, така че примерът ми е съвсем удачен 😀 Та представяме си го! Веднага щом получа поканата аз вече зная с кого ще отида. Много рядко се е случвало да търся хора, защото няма с кого. С кого винаги има и моята компания по тези места винаги е била съставена от прекрасни хора ❤ И само едно отклонение искам да направя – много е различно да отидеш в женска и да отидеш в мъжка компания на прием. Била съм и изцяло в женска и изцяло в мъжка и в смесена компания. Определено вариантът да съм в мъжка компания ми допада най-много, то е както и в живота – аз предпочитам общуването с мъже и се движа повече сред мъже. Въпреки, че като си с мъже никой не смее да те заговори на събитието, а като сте само жени всички мъже са на вашата маса, което признавам си ми харесва 😀
Когато видя мястото и държавата на чийто прием съм поканена, аз вече започвам да мисля или вече знам какво ще облека. Към днешна дата по-скоро знам, защото в гардероба ми има поне 10тина рокли, които аз не съм обличала. Което се дължи на факта, че 489 дни приеми нямаше, ааа аз не спирах да си купувам рокли през това време 😀 Преди да стане 2020 година за всеки един прием аз си купувах нова рокля. Имам цял гардероб вкъщи само с рокли. Не се хваля, просто искам да видите колко сериозно съм приемала присъствието си на такъв тип събития. Като винаги стилът на облеклото ми беше съобразен с вида на събитието. Винаги бях „тематично“ облечена. И не става въпрос само за роклите ми..обувките, прическата, бижутата, грима – всичко беше съобразено до най-малкия детайл ❤ За мен това не са просто събития, на които да отида и да се наям, за мен това е емоция без която към днешна дата ми е адски трудно да живея.
Но да се върнем в деня на приема. Обикновено тези събития се провеждат от 18-18 и 30 ч. , с продължителност до към 20 ч. Което означава, че веднага след работа аз тръгвах в посока дадения хотел, посолство или резиденция. Добре, че имам кола 😀 Иначе никога не съм спазвала онова, което ви написах за часовете. Гледам почти винаги да отида навреме и никога не седя просто 45 мин. Всъщност почти никой, освен високопоставените гости не го спазва, така че не е грях. Вълнението го има винаги, без значение дали е втори или петдесети прием, това е като сценичната треска при певците. Но е хубаво вълнение! Едно от най-хубавите! Както казах вече здрависването с домакините винаги леко ме притеснява от тази гледна точка, че все пак това са посланици, съпругите им, а на всичкото отгоре и се снима, но минава за няколко секунди слава Богу. А и хората винаги са усмихнати и приемат на драго сърце поздравленията ти. И хоп вече сме в залата! Потопени в музиката и разкоша, сякаш слизаш от летището в дадената страна. Усещането е доста сходно впрочем. Винаги обичам да се настанявам на по-централна маса с добра видимост към мястото, на което ще бъде изнесена речта през официалната част. Взимаме си по една чаша с вино и сме в очакване на откриването на вечерта.
Любимият ми момент от всеки прием е когато пуснат химните на двете страни и по-специално нашия химн. Настръхвам! Всеки път! Толкова е прекрасно усещането! ❤ ❤ ❤ След като мине този така специален за мен момент е ред на речта. Реч от посланика, реч от някой важен гост, свързан с държавата, реч на нашия действащ президент или на последния жив български цар, зависи от случая. В речта се обръща внимание на развитието на отношенията на дадената страна с България през годините, приоритети и области от взаимен интерес и т.н. Човек научава доста полезни и интересни неща. Следва гостите да опитат от менюто. Частта е малко досадна, тъй като опашките винаги са огромни. Обикновено масите са 2 огромни, шведски, отрупани с ястия, в двата края на залата, но и пред двете хората са много.
Това няма чак толкова значение, защото непрекъснато зареждат с нова и нова храна, досадно е да стоиш прав и да чакаш просто, особено ако си жена и си на токчета..Но когато ти дойде реда е мега яко 😀 Цялото изобилие от ястия е пред теб. Доста често ми се е случвало да не зная какво взимам да ям и впоследствие да не знам какво ям, хахаха. Например съм хапвала скариди, мислейки ги за картофи, но нищо не може да се сравни с ужаса, когато на японския прием през 2018 г. хапнах хайвер, той просто започна да се разпуква в устата ми и щях да умра от гадост. Но дори и това си е яко преживяване.. къде другаде ще имам възможност да хапна безплатно хайвер и да го изплюя в салфетка 😀 😀 😀 От друга страна дегустацията на различни типични за дадената страна ястия е равносилно на пътешествие. Не случайно обичам да казвам, че благодарение на тези приеми съм „посетила“ около 40 държави напълно безплатно. Казвам 40, защото от всичките 56 посетени приеми има и такива, който се повтарят..даже е възможно да са по-малко от 40. Както и да е, разбрахте ме какво имам предвид.
След като човек си хапне доволно, гостите понамалеят и суматохата утихне е прекрасно време да се насладиш точно къде се намираш. Да се огледаш около себе си, да си затвориш за 1 минута очите и да се потопиш напълно в атмосферата. Започнах да правя това в един момент от приема, защото общо взето тези събития преминават така бързо, в суетня и т.н., че съм се улавяла как вече съм на път за вкъщи в колата и се чудя дали се е случило на мен наистина..Пък е хубаво да го запомниш със сърцето си, с душата си, с цялата си същност, за да може винаги да е така специално. Иначе се превръща в ежедневие, което приемаш за даденост и в един момент може даже да правиш нещата механично без да влагаш емоция, а аз не искам това да ми се случва. Аз влагам емоция във всичко!!!
Идва време и за снимки. Снимки на най-красивите места в залата, снимки с приятелите ти, снимка с някой важен гост или със самия посланик.
Всъщност снимките от приеми са едни от най-красивите ми снимки – все едно имам по 15 бала на година 😀 мега яко е, хораааа! По едно време инстаграмът ми беше само в такива снимки. През 2 дни прием и хоп аз изящна в рокля, а истината е че аз винаги съм си мечтала да живея точно такъв живот!!! И тогава бях просто на 7мото небе ❤ Любимите ми снимки, обаче, си остават онези с важните гости..по-едно време имах повече снимки със Соломон Паси, отколкото с най-добрата ми приятелка 😀 Снимала съм се и с президентите Стоянов и Радев, посланик Надежда Неински, Максим Бехар, Екатерина Захариева, лорд Евгени Минчев и топ снимката на десетилетието със негово Величество Симеон Сакскобургготски, което за мен са си прекрасни спомени. Снимала съм се и с не малко посланици, с някои от тях доста несъзнателно 😀 но това е тема, която все още се чудя дали да споделя в отделна статия с вас.
Малко статистика:
– Първият ми прием беше на 25.04.2017 г. в Маринела по случай Националния празник на Република Южна Африка
– Последният, на който присъствах бе на 20.07.2021 г. в Резиденцията на Египет по случай Националния празник на страната
– Както вече няколко пъти съм написала съм присъствала на 56 приема
– Най-голямо вълнение изпитах, когато получих покана на мое име за приема на САЩ
– Всъщност и до ден днешен това си остава любимият ми прием ❤
Надявам се вече да се приключва с тази истерия с този вирус и да мога да присъствам на повече такива събития, защото там наистина се чувствам върховно добре и много себе си и въобще съм на мнение, че това ми дава много. Посетила съм толкова места, благодарение на тези приеми. Места, на които едва ли иначе щях да стъпя някога и..едва ли въобще щях да знам къде се намират. Била съм сред толкова много хора, запознала съм се отблизо с толкова различни култури, опитала съм толкова много традиционни ястия и напитки. Попадала съм в различни и приятни и безумни ситуации, сменила съм толкова визии, научих се как за час да изглеждам зашеметяващо. Така, че съм готова за още и за още ❤ ❤ ❤ Канете ме!
А ако ви е интересно да научите още за моите любими приеми, оставям линк към още една статия, в която от друг ъгъл разказвам още доста подробности за тази моя любима емоция
misssunnybeach 
Един коментар към “Взимам ви с мен на прием”