Можеш ли да ме скриеш от сърцето ми?

Те веднъж ме попитаха „можеш ли да обичаш двама?“..Твърдо отговорих „Не!“
От опит..
От болка..
От ужас..
Играят ли трима човека на една сцена..никога това не свършва без разочарование, сълзи, обиди, вражда, отмъщение. Освен ако може би не е филм. А не бе!
И най-гадното е когато ти седиш не просто вляво, не и вдясно, а по средата, защото може би си най-потърпевш..а най-лошото е че ти никога не си искал това. Просто си обичал твърде силно вляво. Точно защото няма как да обичаш двама човека едновременно, а сърцето е едно и е вляво, какво да направиш?
Обаче обстоятелствата се стичат ли стичат..в тъмно черно по стените на това твое сърце. И в един момент толкова те боли, че искаш да се скриеш..

Веднъж попитах някой „Можеш ли да ме скриеш от сърцето ми?“ Обърнах гръб в изблик на горчилка на твърде много дадената обич вляво и погледът ми падна на другата страна – право вдясно. Дясната ми ръка се протегна с надежда, в тъмното и така бе хваната, че никога повече не исках да обичам вече..защото вместо в тъмно черно се оказва накрая, че точно в това скривалище тъмно черните обстоятелства започаха така да се стичат, че накрая придобиха формата на дебели ледени висулки..Непробиваеми с времето..Дали?

Защото, казвам ви, ТВЪРДО НЕ можеш да обичаш двама..Винаги обичаш единия твърде много, а другия твърде късно!

Защото, каза ми, ТВЪРДО НЕ,  след като беше твърде късно..Ти не скри сърцето ми, ти го изтръгна!

Ти попита ме веднъж „Ще ме скриеш ли от съвестта ми?“. Но с изтръгнато сърце ми бе трудно да говоря! Мълчанието ми така удари съветта ти, че никога не можеш да обичаш вече. Но можеш да се криеш.. и така се скри при нея..при нея се скри от съвестта си, нали? И днес отново си там! При нея. Не обичащ. Криещ се!

А на мен ми писна от въпроси..

Желая ти щастие по пътя, по който си избрал!
А все някой ще ме скрие от болката.. To be continued ❤

Автор: Мила Негревска