Днес е моят първи ден от новия сезон на „Ковид заплахата“, в които съм на работа докато част от моите колеги са в хоум офис. Това се случва за втори път тази година, затова го наричам с насмешка „втори сезон“..Днес се чувтвам ужасно поради този факт и вероятно следващите месеци ще продължава да бъде така – единственото хубаво в този втори сезон е, че няма да деля пространство с луди колеги. Всичко останало за мен е излишно, напрягащо, депресиращо и убиващо ме бавно. Точно поради тази причина реших точно днес да напиша статията за хубавите неща, които ми се случиха през „първия сезон“ на „ковид ужаса“..Тогава разсъждавах по един маааалко по-различен начин или май изобщо не разсъждавах, та някак си успях да намеря положителното в това да седя като тулуп у дома под дебнещата навън заплаха. И все пак не намирам повече от 5 предимства на това..смятайте! Да започваме:
1) Аз съм от хората, които са вманячени (буквално) в идеята да имам тен през цялата година. Харесвам се ужасно много с тен, с много тен – както обичам да казвам аз „степен негър“, хахах. Та какво да правя друго когато не съм пълноценен човек, а затворен у дома си, освеееен да седя на терасата с лаптопа, гледайки работния си мейл? Поне имам голяма тераса, на която е топло и в началото на април. Таааа в един момент започнах да съчетавам полезното с приятното. Докато работех го правех на терасата по бански и с фрапе в ръка. Така успях още в средата на април да направя страхотен загар. След това поддържането му беше лесно..през седмица бях в хоум офис. После го заздравих с планински слънчеви бани. След това бях на море, отново в планината и в общи линии и до ден днешен аз имам тен, който не успява да избелее дори и да не съм се пекла от около вече месец. Дали сега планирам да правя същото ли? Ами стига да има повече слънчеви часове – да. Кой знае на Коледа може да изглеждам като хавайска секси русалка ❤
2. От години имам проблем с растежа на косата ми. Понеже още от 4ти клас започнах да си правя кичури, в 6ти вече я изправях почти всекидневно с ютия..правех си вафли..продължавах с кичурите всяка година, докато в 12ти клас преди бала най-накрая не станах изцяло руса и..Косата ми колкото и гъста и здрава да беше в един момент просто започна да се къса в краищата и да се къса. Та в тая изолация, седейки си почти постоянно вкъщи аз спрях да я изправям всеки ден. Ефектът към днешна дата е около 10тина см. по-дълга коса. Наистина много се радвам, защото за мен косата е най-важна. Обожавам комплиментите за косата ми и за цвета й, то в последните години май бяха основно за цвета ми комплиментите, защото тя не приличаше на нищо. Но ето още едно положително нещо, което ми се случи. Вече не я изправям всеки ден, а само след къпане и тя продължава да си расте и да е вече здрава ❤
3. Не съм от момичетата, които могат да се похвалят със завидни готварски умения. Това е едно от малкото неща, които не мога да правя перфектно. И причината е, че не ми остава време да го усъвършенствам просто..Аз съм изключително социален и подвижен човек и при нормална ситуация почти не се задържам вкъщи, как да стане? Е през изолацията от скука се научих да готвя и по-вкусно и много нови неща. Лошото е, че после си ги хапвах с кеф и ефектът беше налице (все още е налице – като един дебел слон съм, а толкова ходех на фитнес 😦 )
4. Сред нещата, които не обичам особено е да ходя на кино. До киносалона могат да ме докарат Джерард Бътлър, Крисчън Грей или някои много нахални мои приятели, хахаха. Но като цяло филми гледам само, ако ги пуснат по ТВ. Така, че с новите филми хич ме няма..Е през изолацията понаваксах откъм гледане на хитови филми – например изгледах „Роди се звезда“ – все се канех да отида на кино да го гледам, защото обожавам Гага, ама то спряха да го дават там докато стигна..Но любимото ми нещо, което започнах да гледам е турския сериал „Обещание“. 2020 г. е може би първата от доста насам, в които любовта е последното, с което ми се занимава. Като чуя любов и бягам с 300та. Толкова съм се обезверила. И бааам, почва този сериал, в който Емир обича толкова много Рейхан. За съжаление скоро сериалът свършва 😦 Почнах да го гледам като бях в хоум офис и последния епизод от втори сезон ще го изгледам пак като съм в хоум офис, ахххх. А какво после ще ми връща вярата в любовта, не зная..
5. Може би най-хубавото беше осъзнаването в много аспекти, което ми се случи през 2020 г. Преходът беше изключително рязък – не мога да кажа, че съм била готова за него, но и не мога да кажа, че не ми беше необходимо да стигна до това..Както през февруари бях луда по момче, което не ми обръщаше и грам внимание..както страдах по това и го следях непрекъснато в социалните мрежи коя му харесва снимките и чии снимки харесва той..както бях насъбрала убиваща и мен омраза към разни излезнали от живота ми хора и както не исках дори и да си помислям да говоря с тях никога повече, дори и при безбройните техни опити за това..изведнъж БААААМ, осъзнах се. Осъзнах, че не си заслужава да си губя времето с онова момче, затворих сърцето си за любовта, разблокирах всичките си абонати и съм готова да изслушам всеки, който има нещо да ми каже. Настроих се една идея по-положително към света, спрях да бъда и глупачка дето се раздава за хора, които не го заслужават и сега се чувствам хиляда пъти по-добре чисто емоционално ❤
И въпреки всичко – не съм имала толкова неприятна (цялостно) година, колкото е 2020..И бих предпочела да нямам тен, косата ми да се къса, да не съм просветена в света на готвенето или този на киното, да мразя всички, да блокирам хора и да съм нещастно влюбена, но да не е 2020..
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 