Когато не мога да направя нищо – не мога да говоря с даден човек, не мога и да споделя с други хора, защото няма да ме разберат и когато боли до задушаване..аз пиша!
Все още помня деня, в който се запознахме..Беше един слънчев, но все още снежен 30ти март..Дни наред преди това запознанство не спирах да те виждам навсякъде..Днес наистина проклинам тези моменти и онзи скапан март!
Заради теб загубих вяра в съдбата..
Ненавиждам мисълта, че в онзи ден ти подадох ръката си! Едва ли има човек в живота ми, който някога ще намразя повече от теб! Аз те мразя от цялото си същество! Душата ми те мрази, сърцето ми те мрази, мозъкът ми те мрази..всяка една частица от тялото ми те мрази. Всеки мой нерв не може да те понася..Още първата седмица трябваше да разбера, че не си стока..още в онзи ден, в който избра да седнеш на друга маса. Тогава беше първият път, в който остави неприятно чувство у мен. Де да бях спряла или да беше спрял до там, не зная! Но не..Ти не спираше.
Заради теб загубих вяра в милото отношение на хората..
Ти не спираше да си любезен и мил докато забиваше ножове по мен. Беше адски забавен и ме разсмиваше..просто излизахме сутрин за работа и през целия път слушахме любимите си изпълнители и се чувствах добре..Ти не спря да звъниш, не спря да ме наричаш единственият човек, с когото можеш да споделяш..единственият човек, който те изслушва. Не спираше да печелиш доверието ми, знаейки че ще го погубиш..погуби го до такава степен, че аз вече не мога да се доверя на 100 % на човек и съвсем малко повече от никак на мъж..
Да, заради теб загубих вярата си в хората..
Но тогава ти се доверих, разказах ти какво има в сърцето ми, разказах ти за чувствата и мислите си..мислех, че сме приятели. Колко пъти само ти помагах когато имаше проблем. Проблем с шефа в работата или проблем с момиче, давах ти съвети, а на тях говорех прекрасни неща за теб. Обеждавах онова момиче, в което беше до полуда влюбен (или поне така твърдеше) да избере теб пред дългоготишния си приятел. Бях на слушалката в 12 през нощта след всяка ваша среща и се радвах на трепета и вълнението в гласа ти, когато ми разказваше как е минала. Ти ли? Ти разбра в каква посока бие сърцето ми и го разби. Удари ме там, където знаеше че най-много ще ме заболи. Разби на пух и прах отношенията ми с момчето, за което сърцето ми тогава биеше. За което аз ти разказвах с вълнение в гласа. Така го разби, че то стана на прах..Но не ти казах нищо, плачех тихо всяка нощ, защото мислех че си опитал да ми помогнеш, така ми казваше тогава и аз вярвах..вярвах ти!
Помниш ли когато се напи след онова парти, страдаше че не са избрали теб, а онзи така наречен от теб „парцал“ и „к*рва“, разказа ми за всичките й мизерии. А аз държах ръката ти и те утешавах до към 2 часа в колата ми! Защото ми пукаше за теб!
И така продължавахме..
Ти все звънеше всеки ден, пак и пак. Слушах проблемите ти и как си искал да ми помогнеш с онова момче..всеки ден! Но не звънна на рождения ми ден. Сякаш беше планирал всичко и действаше така, че да ми е гадно и да ме боли. А откъде да знам, че наистина не си? Може би си? Способен си, определено!
После не ти вдигах с дни, а ти и за това се извини! И аз и това простих! И продължихме.. ти с лъжите си и интригите си, а аз да ти вярвам. Сякаш сме от две различни планети с теб. Ин и Ян..Север и Юг. Толкова различни..Ти лицемер, аз безкрайно искрена! Накрая чашата преля. Най-важният човек за мен по онова време тогава не искаше да ме погледне вече, обиждаше ме при всяка среща, всичко беше съсипал ти! Смеехте се с онзи така наречен от теб „парцал“, докато той ме унижаваше, подтикнат от вашите думи и интриги. Осъзнах го накрая! Зарекох се че повече никога няма да ти простя! А ти ми пишеше фермани -смс-си как съжаляваш и как съм била „единствената внесла светлина в живота ти на това скапано работно място“. Не отговарях, а ти пак пишеше..Все ми пишеше, че от всичко има изход и края никога не настъпва преди някой да умре.. И по дяволите..Не минаха и няколко месеца и аз отново бях в капана ти. Ти отново използва слабото ми място и чувствата ми, а аз отново ти дадох шанс да ме съсипваш.
Заради теб не вярвам във вторите шансове вече..
Мислех си, че е втори шанс тогава, но броейки сега това беше поне 5ти! Дори не беше просто шанс, този път аз предадох себе си..предадох човека, когото обичах..предадох чувствата си.
Даа, заради теб предадох човека, когото обичах и себе си..
Още не мога да си го простя, едва ли някога ще мога! Този път ти така ме оплете, че бях готова да споделя освен мислите и чувствата си и леглото си с теб. Позволих ти да стигнеш толкова далеч..Не съм допускала човек толкова близо до себе си! Всеки ден излизахме заедно и аз ти разказвах за себе си..Ти знаеше колко ме боли от онази най-голяма загуба в живота ми на близък човек..знаеше какво ми тежи и защо не мога да отслабна, споделях ти за болките, терзанията, болежките, комплексите си. Ти плачеше, за Бога! Плачеше докато ме слушаше..И това ли е било лъжа??? Сълзите ти, онези красиви споделени залези и онези думи, че „нищо друго няма значение докато си с мен и държиш ръката ми“?
Заради теб спрях да вярвам на себе си..
Мислех си, че съм сгрешила за теб..че съм била несправедлива преди, обвинявах се за миналото! И какво стана? Ти пак ме лъжеше..казваше ми, че работиш, а се забавляваше без мен. Питах те, отричаше, казваше ми да ти вярвам! Вярвах ти! Дори когато пред очите ми се качи в нейната кола аз пак ти повярвах! И тогава ли бяха лъжа написаните думи „Обичам те“ или онези 87 пропуснати повиквания??? Дори когато ми казваха други хора, че с друго момиче се разхождате след работа или седите прегърнати на пейка..аз пак вярвах на теб! Казваше, че ни завиждат и искат да ни разделят. И ти вярвах, че е така! Спрях да общувам с тях и да ги слушам. Дори когато ходеше по дискотеки с нея аз бях сигурна в теб! Защото все ми звънеше да ме поздравяваш с песента на Криско и Слави..
Заради теб загубих вярата си в мъжете..
Докато един ден представите ми пак не бяха разбити на пух и прах от съвсем далечен от нас човек, който дори не знаеше, че се познаваме. Тогава разбрах, че сладките целувки по подлези с други са ти по-любими от мен и сърцето си, което ти бях дала. Постарах се да те изтрия от себе си! Пролях толкова сълзи за пореден път заради теб!!! Щях да откъсна главата на онази, а тя ми обясняваше как не е виновна, защото си й казал, че сме приятели..И наистина не беше виновна тя..Пратих й всички скрийншоти с твоите измислени думи „обичам те“, всичко, с което разполагах като доказателство, че не съм ти просто приятелка, а ти какво направи? Обясни и на нея и на всички разбрали, че съм луда и че те преследвам. Аз те преследвам???? Питаш ли ме как съм го преглътнала този срам??
Заради теб егото ми беше смачкано на пух и прах..
Исках обяснения, но без отговор. Тогава ти не дойде при мен..Замина на другия край на света..Но не пропусна да звъннеш и от там. Имах една искрица надежда, че все пак мислиш за мен. После се върна и всяка среща очи в очи ми пронизваше сърцето. Добре че приятелите ми бяха до мен в онези моменти. Но и те се чудеха..Защо винаги гледаш към мен..на всяко събитие ти не откъсваше очи от мен. И на обяд..Дори бях на обяд с майка ми веднъж, помниш ли? Ти смени мястото си на масата, за да гледаш към мен. Но защоооо? Пишеше на най-добрата ми приятелка, че искаш да говориш с нея за мен..Защооо????? Ами на имения ми ден, когато заради теб и твоите интриги моят директор ми чете конско. Същият този директор, пред когото година по рано плаках цял час заради теб, а той ме питаше какво ми е. Ами ако ме беше уволнил? А знаеш колко имам нужда от работа и пари..С какво го заслужих? Мина цяла година и половина и един ден неочаквано ти пак реши да говориш с мен чрез други хора. Защото разбираш ли аз „не съм те била разбрала правилно“..От месеци наред се питах кое не съм разбрала..
Заради теб загубих вяра, че някой въобще може да държи на мен..
И през цялото време докато тормозеше приятелите ми в опит да стигнеш до мен..през цялото време, в което разминавайки се с мен гледаше в земята и през цялото време, в което ме зяпаше отдалеч без да откъсваш очи..и през цялото време, в което говореше че съм луда, че те преследвам и т.н., но „искаш да ми обясниш“ и когато ми пишеше във Вайбър „хей, кой се е появил тук“ все едно не сме преживели и една секунда от разказаното в тази статия..ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ ти си бил с онази, която наричаше „долен боклук“ и „к*рва“?????? От теб като цяло с времето се научих да очаквам всичко, но това не го очаквах. Ревнувала съм те от много момичета, но никога не бих предположила, че ще се хванеш точно с тази и то 5 месеца след мен..Ще й подариш куче, ще си купите жилище..Боже мили!!! Аз съм онази лудата за пред хората, която те преследваше, а тя е „бившата“, с която толкова те наранява, че не можеш да общуваш. Тази, за която разправяше, че ти иска по 200-300 лева и не ти ги връща..онази, за която разправяше, че е долна парантия и прави тройки по хотелите, за която разправяше, че е най-гнусното момиче..Сега разказваш с мъка за раздялата си с нея. А аз не съществувам. Вече дори не споменаваш и името ми. Държиш се сякаш не съществувам и никога не съм. Продължаваш да ме унижаваш с поглед дори. А аз ти купувах от любимия ти сладолед с последните си пари или и това забрави след така разтърсващата си едногодишна връзка с онази? Божеееее, да не бях се събудила днес та да науча и това.
Заблуждавах се..
Някъде дълбоко в себе си, въпреки всичко си мислех, че съм важна част от живота ти. Че чувайки някоя песен на „нашите хора“ по бг радио нещо в теб трепва..някоя дума от текста я свързваш с мен. Че като се напиеш някъде си спомняш как те карах до вас преди – пиян и тъжен. Че при всеки неуспех или успех първо искаш да набереш моя номер и да споделиш, дори и да е в 2 през нощта. Че вече си спомняш кога ми е рожденият ден, макар и да не ти стиска да ме поздравиш. Че когато вали и после залезът е красив се сещаш за мен..Че ме сънуваш..Както виждаш си ме наранил по всички възможни начини, но забравата не я очаквах от теб. Не очаквах живота ти да продължи сякаш никога ме е нямало в него. Наистина ли не оставих и един спомен в съзнанието ти?
Заради теб се чувствам като най-нищожния и незначителен човек на света..
Днес това ме довърши. Все си мислех, че мъжете не плачат наужким и не казват ей така „обичам те“, не звънят на случайни хора и т.н. Но явно пак съм била в заблуда. Мразя името ти, зодията ти, мразя всичко в теб! Хората ме питат защо мразя един толкова мил и забавен човек като теб и вече дори нямам сили да им разкажа..
Няма да се изненадам ако някой ден отново понечиш да ми обясниш нещо..нещо, което никога няма да ми върне вярата, самочувствието, сълзите, нервите, болката и най-вече усещането от днес за това колко нищожна съм в нечии живот..в живота на човек, за когото съм направила всичко..на когото съм споделила всичко..на когото съм вярвала толкова..на когото съм помогнала токова! Никой не ме е наранявал толкова в живота ми, знай го!
Сбогом! Дано с това „писмо – излияние“ успея завинаги да ти кажа сбогом..
misssunnybeach 