Моята неосъзната нужда от изолация

Реших да напиша тази статия, защото както за повечето хора, независимо от кое поколение са, така и за мен това което се случи последните месеци е изненадващо, стресиращо и адски необичайно! Дойде ни като гръм от ясно небе и нанесе не едно или две поражения..за всеки в различен план. Аз лично преминах през няколко етапа в емоционален план и сега ще ви опиша накратко тези етапи под формата на мисли и чувства, които съм изпитала..Първо да кажа – че на 25 февруари излизах за последен път в центъра на кафе и разходка с един от най-близките ми приятели, на 27 февруари бях на последния си прием с други двама мои скъпи приятели и след това съм общувала принудително само с колегите си на работното ми място и с хората, с които живея (непринудително!). На 8ми март ходих за последно на кафе по повод празника и след това всичко, което съм консумирала до 20 май е било приготвено само у дома. Първото ми излизане извън София беше на 8ми май, до ден днешен не съм излизала с моите приятели (виждала съм се за кратко и на открито само с тези, с които работим заедно).
През изолацията основните ми занимания бяха да си поработвам от вкъщи (все още работим по график през седмица от вкъщи и от на място в работата), направих си терасата като кафе-бар бийч (хващах тен на нея), разхождах си кучето по около поне 2 часа на ден, но само в рамките на моя квартал и основно в междублоковото пространство, измислях интересни места за снимки също в този периметър, защото пролетта е много красива в цветния си период и нямаше как нарцис като мен да пропусне да си направи перфектните пролетни снимки, правех си разни сладки изкушения у дома, тренирах със Сами Хосни и гледах доста сериали и филми (които така и не отидох да гледам на кино, когато бяха хитови).
И е време да ви разкажа за „моите изолационни етапи“ в емоционален план:

1 етап. Той започна някъде от 25 февруари при първите случаи в Италия. Тогава осъзнах, че ще дойде и при нас, защото докато беше в Китай си мислех, че и той като еболата рязко ще ни пропусне 😃 и страхът 2 да ме превзема..все още обаче ежедневието ми в голяма част си вървеше постаро му. Единствено броях 14 дни от някой срещи и събития, но дотам. Ходих даже на прием, където има обикновено стлашно много хора и от различти части на света и хора, които пътуват непрекъснато по света..бяф и в Банско, върнах се от там та 3ти март – точно няколко дни преди да го нарочат и затворят..

2 етап. 8ми март и първият случай на коронавирус у нас..Все още не осъзнавах какво се случва на самия ден..На следващия обаче и някалко дни след това вече бях в огромна паника – не исках да ходя на работа..прибирах се и плачех с часове от стрес от това, което чувах по всички телевизии и от страх от неизвестното какво ще се случи и дали ще оцелеем..Спомням си малко подробности около тези дни, защото буквално всичко ми се сливаше..беше ужасно!!!

3 етап. От 13 март, когато обявиха извънредното положение моето положение беше „депресия“ – много силна и много тежка. Вторият ми най-гаден период.. Дори нямах желание да пускам снимки в социалните мрежи..Не исках да говоря с никого..на живо ясно, но и също по телефона, както и пишейки по Messenger. Плачех и се чувствах несигурна навсякъде извън вкъщи. После затвориха и Банско. Това ме досъсипа..Смаза ме буквално, защото там е едно място, където е мой втори дом и знам, че винаги, при всяка ситуация и по всяко време мога да избягам. А тогава не можех да го направя..Наистина преживявах нещо ужасно тежко, което ми е трудно да обясня и вероятно от ваша страна е трудно и да се разбере.

4 етап. За щастие от 19 март останах почти 2 седмици да работя вкъщи. И това ми се отрази добре, не изчезна депресията ми, но започнах да си намирам начини да се разсейвам за малко. Точно в този период започнах да премислям съвсем несъзнателно отношенията си с хората. По-скоро за лошите мислех, които вече са приключили и то по един ужасен начин. Не открих грешка в себе си. Никога не съм мислила, че съм сгрешила прекъсвайки комуникация и всякакви отношения с даден човек, щом съм го направила и то толкова категорично, то значи той си го е заслужил. Но съжалих за друго – за пропиляното време да се впечатлявам и ядосвам от проявите на подобни индивиди..защото няма да ви лъжа – аз доста преживявам тези неща, мисля ги, питам се защо така се получи и т.н. А не трябва! В следствие на тези мисли и това осъзнаване аз реших да разблокирам всички блокирани абонати във фейсбук. Това беше моят начин да се освободя от ужасната енергия на тези хора, които не бях изтрила от моя живот, а просто заключила някъде там.

Обещавам, че ще напиша една статия за „блокирането“, там ще обясня повече през призмата на човек премислил и осъзнал някой неща..

Тогава ги освободих, освободих и себе си от тях. Те са вече оставени категорично в миналото и за мен не съществуват. Все едно никога ги е нямало, останаха само поуките от грешките, които допуснах допускайки да ми причинят различни неща и различно зло. Но това зло в крайна сметка си е тяхно, не е мое 🙂 Ведната почувствах лекота, не се шегувам..още на следващия ден ❤ Останалото, което правих през този етап вече го изброих малко по-нагоре! Най-вече започнах с неизгледаните на кино филми.

5 етап. Дойде време на поработя и на място. Това беше в края на март и съвпадаше с периода, в който се навършват 4 години от както започнах работа там..Сега беше толкова тихо и пусто, че не приличаше на мястото такова каквото го познавах. Това ме натъжи и в едни момент, който момент си остана май в онази седмица ми се прииска да общувам дори с онези, с които отдавна замълчахме от яд..онези, които вече бях разблокирала с цел да не си спомням вече за тях. А се случи, спомних си. Искаше ми се да видя част от тях, да седнем, да си поговорим, да се изясним и всичко да си бъде както преди в мир, любов и т.н., без маски и тишина. Направо си се бях побъркала, явно доста ми тежеше тази ситуация и освен депресия ме беше треснала и тежка носталгия. Но това е нормално, защото ден след ден седиш между 4 стени, не пътуваш, не общуваш с приятелите ти и в такива моменги миналото и хубавите моменти от него са единственото, което те топли. От друга страна продължавах да се чувствам несигурна извън вкъщи, ходех на работа с маска, очила, шлем, ръкавици и даже помня, че бях писала имейл на всички от моята смяна по график да не влизат в стаята ми 😃 Поне като се прибирах вечер вкъщи вече не плачех. Плачех единствено за затвореното Банско..

6 етап. Последваха още две седмици у дома, които съвпаднаха с Цветница и Великден. Постепенно излизах от депресията..Бях вече си създала програма-график у дома, развлечения си измислях, усмихвах се по-често и се радвах на „как си?“ от близките ми приятели, които истински държат на мен. За пореден път се убедих за съжаление колко са малко..но това ми топлеше адски много душата ❤❤❤ Благодаря ви, приятели! В такива моменти човек разбира много истини за себе си и обкръжението си и аз разбрах че сте ценни и че държите на мен! Иначеее за съжаление от 27 години за пръв път прекарах Великден изцяло у дома. Пак плаках за Банско, липсваха ми и разходките из цветния ни център (защото всеки знае колко много обичам лалетата и розовите дръвчета) но така беше редно, за да запазя себе си и семейството си, което за мен винаги е било най-важното нещо на света за мен! ❤ В края на втората седмица исках вече да отида на работа, даже..Явно наистина се оправях малко по малко психически.

7 етап. Беше края на април, последната седмица. Още ходех маскирана на работа и извън вкъщи, но някак не толкова смачкана емоционално и травмирана психически. Още не исках никой колега да ми влиза в стаята и просто отминавах покрай хората с набързото „здравей“. Обаче си купих най-красивите маргаритки на света и това ме изпълни с толкова огромна позитивна енергия, а и си направих прекрасни снимки с тях през следващата „почивна“ седмица. Правих и вкусна торта у дома, която хапвахме на моята тераса-бар всеки следобяд, заедно с фрапенце ❤ Направихме си и няколко дълги междуквартални разходки, което още повече ни зареди приятно ❤ Продължавах обаче да мисля за минали отношения и хубави и лоши, но този път за мое добро. Беше ми носталгично в някаква степен. Но все повече си давах сметка за някой неща. Осъзнах реално, че съм имала нужда от такава изолация, защото аз съм човек, който си планира времето със седмици напред..а от години бях задръстена от преживявания, чувства, мисли и емоции, които в последно време ми се отразяваха все по-зле и го усещах. Усещах как искам да избягам, за да се осъзная най-накрая. И това с ноя коронавирус вярно, че ми разби нервите, но ми даде и необходимото време и този факт осъзнавах все повече със всеки изминал ден..

8 етап. После пак бях една седмица на работа. Беше втората седмица на май, а аз вече бях в много добро настроение. От седмици насам за пръв път. Предстоеше да паднат КПП-тата и понеже знаех, че в нейния край ще отида най-накрая в Банско и се чувствах окрилена ❤ Знаете ли като пътувах за Банско след работа в петък – 8ми май аз виждах природата с други очи. Над 10 пъти казах на глас как зелетоно наоколо е по-различно, сякаш по-красиво 😃 Някак си оцених каква привилегия е, а не навик да се кача в колата си и да пътувам до друг град, където да се откъсна от ежедневието си, да подишам чист въздух и да се порадвам на красиви гледки! За пръв път не ме терзаеше никаква драма (е, освен тази да не си забравям маската като излизам от вкъщи), но никаква любовна, „приятелска“ или предателска драма 😃 Толкова ми беше леко и на съзнанието и на душата ❤ Изкарах си прекрасно и спокойно. Лошото беше, че продължи точно или по-скоро само 5 дни след което трябваше да се върна в София..понеже извънредното положение свършваше ииии не се знаеше дали ще работим на график или всички заедно. Оказа се, че два дни трябваше за първи път от два месеца да прекарам по цял ден в стая с моята колежка. Беше ми притеснено, няма да лъжа, но не беше онази зверска, вредна паника 🙂 Мина и отмина. Оцеляхме. После ни оставиха пак на график. И следващата седмица пак си работех спокойно..Само дето бях доста изморена. Представям си като тръгнем отново без графици какво ще е 😃 Примерно 2-3 месеца с почивни дни само събота и неделя – ще има доста следобедни дремки по стайте ми се струва..хахахахаха!

9 етап. И ето ме днес – седмица работа от разстояние по график, отново в любимото ми Банско. Епидемията отминава (поне така казват)..Добре съм! Спокойна! Ядох два пъти поръчана храна от заведение дори..броя 14 дни все още 😃😃 Седнахме и на кафе на 23ти май, почти 3 месеца по-късно. Вярно, че си поръчахме Тоник, който отворихме със собствена отварачка и наляхме в наши чаши (много готини и свежи чаши, впрочем..от Джъмбо), но все пак усещането във въздуха вече е различно 🙂 Усещането вътре в мен също. Получих, макар и насилствено и шоково онази изолация, от която се нуждаех, за да подредя себе си..Хах, да.. Докога ще е така не зная, надявам се връщането към социалния живот да не ми върне и някои състояния на духа. Но поне в момента не заспивам вече с мисълта и не се будя посред нощ от кошмар, свързан с някого, за когото правя всичко, а той и едно сърце няма да ми сложи на перфектните снимки, въпреки че отлично е разбрал колко много го желая..Но не по-важно за него е да нарича мой „приятелки“ красиви или да си търси 1.50 високички момиченца по сайтове, а аз да се съсипвам, че съм се родила с пропорции на манекенка 😢Примерно го давам това, въпреки че тая история цяла година ме мъчи и ако тоя коронавирус беше не от март 2020, а от 10 месеца по-рано и се бях изолирала да помисля как не си заслужава да хабя нерви за такъв човек, щях да живея доста по-спокойно без сълзи и кошмари. Пък и в крайна сметка разбрах, че това не е нито грам любов, а луда надпревара за внимание, което внимание получавах, но под доста друга форма. Както и да е де, така или иначе този човек никога няма да бъде истински щастлив с такова си поведение и гонейки дивото, вместо радвайки се на питомото, което не му пуска ръката 🙂 Но аз в никакъв случай не го мразя или нещо такова, просто смятам, че отношението му към мен не е спряведливо, но това си е той и това си е неговото. Аз ще продължа да се държа мило към него, защото ми е приятел и такъв ще си остане 🙂 Поне се доказахме, че разни глупости и интриги не могат да ни разделят, което за едно приятелство е важното 🙂 Също осъзнах и неща като това от какъв човек имам въобще нужда до себе си и как не бих се примирила с нещо по-малко от точно това, което желая вече без значение, че някой ми е обърнал внимание, поканил ме е някъде или някоя сянка от миналото се е сетила, че аз съм най-доброто, което някога е срещал в живота си. И сега ми пише или използва приятелите ми, за да си ме върне обратно, но вече няма как да стане, защото аз отдавна съм надрастнала малкият му свят пълен с интриги, лъжи и изневери 🙂 Осъзнах, разбира се, че има и хора, които винаги ще останат в сърцето ми, които ще помня с добро без значение, че пътищата ни вече са различни. Важното е, че те са и винаги ще бъдат специални за мен и ще бъдат в сърцето ми ❤

Да, аз мразя резките промени, но тази, която ни се случи ми даде нужното ми време в изолация да помисля и да си дам сменка за много неща ❤ И сега е време за ново начало! За нова аз..с чисто съзнание, изчистено от всички драми и глупости и сърце, готово отново да обича, но само човекът, който наистина си заслужава и нито секунда по-рано преди да осъзная, че това е точно той!!! ❤❤❤

Автор: Мила Негревска