От както създадох страничката си във фейсбук „Из Мемоарите на една блондинка“ минаха вече почти 2 години и половина. Направих я с цел по-често, (тогава това се случваше ежедневно) да публикувам всичко, което мисля и чувствам по един лиричен начин. Понякога ми се получаваше, друг път не..Днес реших да събера в статия 10те ми най-добри попадения или иначе казано 10те ми любими авторски (МОЙ) цитати. Понеже не съм много по краткото писане..а тези са доста кратки направо си заслужава да ги синтезирам в статия и да ви ги поднеса. Ще напиша (кратки, ще се постарая да са кратки 😃) описания на това как, защо или кога ми е хрумнал даденият цитат.
ВАЖНО: Хубаво е когато видиш готин цитат в нета и решиш да го използваш някъде да посочиш и автора, защото това е труд! 😉 Същото се отнася и за тези мои и за всички от страницата ми, на които изрично е посочено, че са мои..Дали с „Из Мемоарите на една блондинка (името на страницата ми) или misssunnybeachMN (артистичният ми псевдоним) или Мила Негревска (както се подписвам под всяка статия тук) няма значение, важното е да се уважават трудът и талантът на човек. Аз винаги заставам с името си зад всичко написано, не се крия, дори когато пиша най-болезнените и груби истини аз го правя пред вас с моето име и е редно това да се цени от вас 🙂 Благодаря!
И така да преминем към цитатите, няма да има специална подредба, защото всичко си е мое и няма как да го класирам..Е започваме:
10) 
Понеже аз съм кралицата на блокирането и явно в един момент ми е дошло на ум да напиша и такъв статус. Ама то си е факт написаното..А аз без причина никога не съм блокирала човек. Винаги има причина и винаги е основателна. Впрочем покрай коронавируса премислих доста неща и реших да разблокирам всичките си познати блокирани..исках да се отърва от тази лоша енергия и да ви кажа доста добре ми стана. Но това далеч не означава, че в бъдеще ще търпя идиотщините на когото и да било! Тоест статусът си остава валиден! А вие какво мислите за блокирането?
9)
То това е доста свързано с предишното – АЗ (КРАЛИЦАТА) 😂и отношенията ми с хората. За мен най-важното в тези отношения е лоялността. Склонна съм да простя някои неща, но не и липсата на лоялност, а съм я срещала в хора, които се броят на пръстите на едната ми ръка..Всичко друго различно от лоялност го приемам като нож в гърба и чашата се чупи и лепене няма, дори да се поддържа добрият тон. За мен е важно дори когато ме няма в стаята да знам, че някой там ще пази моят гръб с думи и с действия. Всичко друго е ала-бала отношения за по чашка или здравей-здрасти! КАЗАХ!!! А вие кое в отношенията си с хората цените най-много?
8) 
Ох..За този цитат се вдъхнових от текста на една песен на CNCO, Becky G и Karol G – Digànle се казва. Слушах я след един доста неуспешен опит за връзка с едно момче..Представяте ли си колко трябва да те отврати един човек, та като се сетиш за него любовта ти да изпада в кома? Наистина доста дълго след отношенията ми с него ме побиваха тръпки, че мога да изпитам това чувство отново във всичките му възможни аспекти. Дано никога не срещате подобен индивид..А ако сте срещали..дано сте успели да се съвземете след това, на мен ми беше много тежко и трудно поне около година след това!
7) 
Причината за написаното е същият човек..И впрочем, да – Моето 20 годишно аз си мечтаеше да обикаля света, будейки се всяка сутрин в различен град..Моето 20 годишно аз си мечтаеше да има тен през цялата година и навън да е все лято..Моето 20 годишно аз редеше дрехите в гардероба си по цветове и не повтаряше дрехи поне 1 месец, защото знаеше колко запомняща личност е и как трябва всеки ден да съм различна..Моето 20 годишно аз танцуваше латино танци неуморно всеки ден и това ми носеше усмивка..Моето 20 годишно аз беше влюбено до полуда в момчето със русата коса и сините очи и си представяше как отива до олтара точно с него, защото това беше любов като от приказките, а той беше принца..Моето 20 годишно аз се чувстваше всеки ден като принцеса в собствения си живот, защото беше отгледана така, защото живееше така!!! Днес 6 години по-късно аз знам по-добре от всякога, че искам повече от всичко тези изброените желания на 20 годишното ми аз и нищо по-малко от това 💜💜💜 А вашето 20 годишно „Аз“ за какво си мечтаеше или мечтае? За каквото и да е не се задоволявайте с по-малко от тези мечти!!!
6) 
Да..Аз бях едно време много „ЗА“ втория шанс, защото всеки греши..Но вижте само какво ми се случи. Това не е просто цитат или просто лош спомен за човек, а реална ситуация, която в онези два момента на предателство (особено първият път) ме срина из основи. И ми даде един от най-големите уроци в живота. Признавам си понякога си мисля дали въпреки всичко сторено ми от този човек аз един ден ще мога да се изправя лице в лице с него и да му простя под една или друга форма. Мисля си го и често си визуализирам как го правя..НООООО НЕ, не мога реално да го направя. После се сещам за болката, която и до днес изпитвам заради някой неща, които ще останат просто спомен заради него и неговите постъпки и си казвам „няма шанс“. Вече не останаха шансове за нищо! Затова внимавайте на кого давате шанс и също как използвате шанса, който хората ви дават 🙂
5) 
Даааа, и самотата е побеждавала в историята на моя живот. Особено когато ти си егоцентрик, а човекът отсреща инат 😃 А на вас случвало ли ви се е?
4)
Това пак е по действителен случай – един ми обясняваше как не бил мъж за една жена и как дори и да ми обърне внимание няма да е никога само мой 😂😂😂😂😂 Нали знаете колко бързо свърши романсът ни? Аз никога не съм била и няма да бъда жена за една нощ или жена за забавление на идиоти. Ако искаш да си с мен, аз ще съм жената до теб! Само аз! И само сериозно, такива тинтири-минтири при леките жени по баровете!!!
3) 
Имам цяла написата статия как границата между любовта и омразата е адски тънка и как с такива неща проби-грешки не бива да се правят понеже боли!!! Ето я статията, за който му е интересно – Колко е тънка границата между любовта и омразата?
Обаче този статус беше написан във времето, в което не бях преживяла и не се бях уверила колко е болезнено да си играеш с такива неща 😃 На вас случвало ли ви се е?
2) 
По принцип имам прекрасни спомени в живота си, но винаги ме наляга носталгия..И именно за това си мисля, че те са най-гадното, което се случва на всички нас. Защото нищо никога не се повтаря и винаги боли заради това..Не мислите ли и вие, че е така?
1) 
Нещо, което не губи актуалността си. Знаете колко много обичам да се снимам..и как доста често (в дадени моменти всеки ден) качвам снимки в социалните мрежи. И се започва едно масово спиране на лайковете..коментари и т.н. Ами аз какво да направя, че постоянно имам идеи за нови и перфектни снимки? А вие не? Ами правете го или си трайте! Все пак всичко това, което качвам е на моята си стена и вместо да се радвате, че всеки ден ви озарявам деня вие недоволствате, че и не ми слагате сърца, пфффф!!!
И един бонус:
От времето когато граници между любовта и омразата нямаше за мен. Аз просто знаех, че винаги ще избера него! ❤
И така, това бяха 10те – единадесет любими мой авторски цитати! Впрочем те са и едни от най-харесваните в страничката ми. Може би защото са кратки (с изключение на последния), преживени от много хора под дадена форма, което за мен е най-важното, когато пиша – да докосна! Обмислям да направя и една класация в рими – където ще включа всичко, което съм публикувала на страницата ми в рими, пак изцяло авторско, но което така и не съм публикувала в отделна статия. Искате ли? Споделете ми!
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 