От Двадесет и деветият февруари ли е или е Сатурнова му работа? Не просто Co-vid19, а просто Ад-2020!
Вчера си гледах разни стари архивирани публикации в профила ми в Instagram от тази година и изведнъж ми изкочи снимка, която съм качила на 29 февруари с надпис „29 February..толкова поверия има за този ден..а аз мразя високосни години! Странни са и всичко върви наопаки! 2020 също ми е такава..При вас така ли е?“ Днес, точно 2 месеца по-късно всъщност осъзнах, че това беше един от последните ми свободни, спокойни и щастливи дни (всичко наведнъж събрано).
За високосните години има доста филми, поверия..това е факт! И че не ги харесвам също е факт! Обаче гледайки тези филми, четейки тези поверия и пишейки цитатът под снимката в онзи #anextraday ни най-малко съм предполагала, че днес ще живея като във филм, ще ми се случват неща, далеч по-стресиращи от поверия и ще ми се иска да напиша цяла статия по този въпрос.
2020 – звучеше много мелодично, когато четях по страниците на морските заведенията през септември миналата година „Ще се видим през лято 2020“! Не ви ли звучи така? Човек си визуализира „Ориндж каунти“, яки мацки по плажа, готини сърфисти и музикални хитове за фон, нали?
После започнаха публикациите за новото десетилетие и човек потъва в спомени и в надежди едновременно. Правят се класации на песни, пускат се снимки от детството, прави се ретроспекция на важните събития..а за мен беше истинско щастие, че съм живяла в 2 века и 3 десетилетия, а дори няма да направя 30 скоро 😃
Дойде декември..без сняг, та то до октомври още беше лято! Ето първата причина следващата година да бъде ужасна..Не ме питайте! Лято ли е през есента и декември не падне ли достатъчно сняг следващата година ще е с краката нагоре. „Ама стига де – това ще е ново десетилетие и ще е различно от годините в старото! „Добре..
31 декември – помните ли последния залез за 2019? Имаше нещо толкова красиво в него, че чак плашещо – точно живо олицетворение на израза „Много хубаво не е на хубаво!“..Бааааам – звука на пищната заря в 00:00 часа. Все по-ясно ми беше, че няма да я бъде следващата година. Мразя се, че имам усещане за тия неща..Толкова болна на нова година не съм била друг път. Супер гадна, тежка настинка и всички вкъщи бяха така, повечето ми познати също..Демек от първата минута 2020 е каръшка година. „Ама, айде да не вярваме на такива глупости и знаци!“ Добре..
Някакъв китайски вирус – гръмнаха медиите. „Ама не може да ни е това сега, нали? Просто хрема..Къде е Китай? А и аз съм така от 24 декември, пък там от 29 го има това нещо“ Абсурд! Далеч е, те ядат прилепи и затова ги тръшкат такива неща, така им се пада“! И си продължихме да живеем. Аз напук на всичко 5 пъти ходих на китайски ресторант през януари..на 5 приема през февруари с хора, пътуващи по целия свят и от целия свят събрани на някакви имагинерно за сегащните актуални разбирания пространство и разстояние. Че направо и на най-студенокръвния генерал би му станало лошо, ако прочете това, нали? Е по едно време започнахме да броим 14 дни след всеки прием, ама слушайки как „сезонният грип е по-опасен“ от всякъде и някак в смях минаваха тая бройка дни. И аз понеже в моите истории обичам да превъртам ленти, както знаете (пък дали само аз си ги разбирам и се превъртат правилно в моята глава е друг въпрос), та да превъртим напред и да спрем на 29 февруари..
Снимката в Instagram е правена на една пейка в Банско, точно бяхме станали от кафето, което е на 200 метра от пейката и бяхме седнали на слънце да хапнем по една царевица, която отидох да взема малко по-надолу по улицата. Буквално „последни дни нормален живот“ е заглавието на лентата..Леприкони да бяха дошли, ама не! Китайци, италианци, вируси, генерали, маски, дезинфектанти и тоалетна хартия се разлетяха из ежедневието ни около седмица по-късно и в момента да се самосъжалявам в мислите си пишейки статус на неподозирано опасно място – „окото на коронабурята“, мислейки си дали „любовта на живота ми“ се е запознал вече с нова изгора в онова скапано, но модерно приложение за губете на време, вместо да слага сърца на моите перфектни снимки, ми се струва като супер забавно развлечение.
Да, Сатурн ни … всички роднини от женски род по азбучен ред. Излиза от Козирог, влиза във Водолей, ама за малко, после пак Козирог, после пак Водолей, лашка се и нас ни лашка, ама само между 4 стени. През новото десетилетие почнаха едни обяснения как да си мием ръцете и да не си пипаме лицето..Да бяха изписали на небето в деня на оня залез, че се връщаме няколко века назад, а не че мърдаме десетилетие напред.
Все ревахме да идва петък, а от 2 месеца вече все е петък, ама петък 13ти! Защото помните ли – там застина някъде животът ни.. СТОП КАДЪР! И картинката избледнява..От тогава всичко е черно бяло, с камуфлажни елементи, много проценти, прогнози и 50 нюанса сиво неяснотии. От тогава живота само го миришем..Чакай – НЕ! Не може! Мирише на маска, ама добре че мирише, щото няма ли мирис, има китайска му работа 😃
Като затворници в собствения си живот и няма изход. Все съм си мислила, че ако стане нещо ще бягам..Винаги има къде. От мислите си как оня дето му викам „голяма любов“ си намира нова жена от сайт бягах все в Португалия. Затвориха летищата..От напрежението в работата бягах на ски в Банско – затвориха Банско..Ядоса ли ме приятел, мисля си за морето..Море? Какво море? Я пак??? От самотата си бягах сред хората – а трябва от хората да се бяга вече поне на 2 метра..Рафи? Масите са с 4 см. прах..Разходка из центъра с музика в ушите – „А глоба 300 лв. искаш ли?“. Ами добре де – април, дойде пролетта, нещо положително е това 🤣- заваля сняг!!! И остана психолог варианта, ама с него само по телефона. А белким ако решиш да се самоубиеш с тесла, теслата ще е придружаващо заболяване. Тука вече няма нито емотиконка, нито стикер за пресъздаване на физиономията ми. Думата „вкъщи“ замени думата „живот“ в речника, а уж жените не ходели в казарма..
Из между всичко това прелитат и летящи чинии..които всъщност не са летящи чинии, а дронове за 5G. А колко щяхме да се радваме, ако наистина бяха просто извънземни 😂 Нещо като надежда тип „спрете Земята, искам да сляза!“
Занапред във времето никой не смее да мисли вече, а може ли за назад? Защото много ми се иска да се върнем в 2012, онази високосна, която само си мечтаеше да бъде безнадеждната и 20та..
Впрочем тази статия – близнак я писах в далеч по-изпълнено с ентусиазъм настроение, сериозна съм! Прочетете и помнете – „По-добре от чая, който сам си си приготвил и изпил, отколкото от прилеп, който не си ял!“ От-чая-ни-(е) ли е или от Меркурий?
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 