За любовта се пише красиво ❤

18 декември 2019 г. 

Днес е най-странно емоционалният ден от 2019 г. Не, че емоциите през останалите месеци ми липсваха, но днес е като някакъв буквално връх..От 13.04.2018 г., това са колко? 20 месеца..около 600 дни и все едно цяла вечност, измерена в емоции за мен. Представете си лента на филм:

Гледате се очи в очи с някого..здрависвате се за чао и сърцето ти бие лудо..

после следва разочарование..дразнение..омраза..искаш да му отмъстиш с най-големия враг, защото вярваш на думи изречени убедително от този враг, в точния момент, когато си най-уязвима.

Съдбата си знае работата и прекъсва всичко навреме, обаче.

Осъзнаваш се и разбираш, че ти винаги ще държиш на този човек..Но винаги те тормози факта, че си го предала по някакъв начин.

Излизаш по центъра, минаваш по местата, на които знаеш, че ходи, само за да го видиш „случайно“..

Всеки ден това се повтаря..Молиш се да го зърнеш за 5 секунди даже и отдалеч..

Идва лято

Срещаш нови хора, ходите по същите места с тях..

Забавляваш се

Купуваш си и домашен любимец, той ти дава любов ❤

Минава есента..листата падат и се сещаш за песента и за него..пак ти е болно. Не си го виждала..предаде го..боли..

Идва зима..празници..пада първия сняг..Синьо ти е и на душата и в сърцето и в мозъка – вашия цвят..

Сънища нощ след нощ, той е с теб дори и на сън или по-скоро само насън..

Пролетта настъпва – минала е година, все по-рядко мислиш за него. Нов живот, нови хора, нови проблеми, драми и предателства..

Потънал си в тях..а и обичаш отново вече друг и без жажда за отмъщение..

Лятото..плаж..море..емоции

Есента като паднат листата пак те връхлита мисълта за него, но вече си спряла да се надяваш..и за любов и за това, че дори някога отново ще го видиш.

Зима е..И лентата се превърта, после всичко е на забавен кадър:
навън е 13 градуса..вървиш умислена по тротоара, а светофарът свети червено..

Оглеждаш се да пресечеш неправилно, защото не ти се чака..

БАМ всичко, което си чакала 600 дни се намира в твое ляво на 6 крачки от теб..

БААААААМ, не ти се вярва, не спираш, не се обръщаш, продължаваш..

Но сърцето ти не продължава и след още 6 крачки забива лудо в ритъм името му..

Връхлита те мисъл след мисъл, но ти не спираш..

16 минути по-късно разбираш, че в твое ляво е бил наистина той..Та колата, която е на улицата е неговата..

Връщаш се, но е късно, времето пак не те изчака..

След още 16 минути не издържаш пак се връщаш и го виждаш в цялата си прелест пред теб, в колата си, но не очи в очи..

Той отново няма очи за теб, а ти не смееш да погледнеш право в него..Все едно се случва на вас, ама не сте вие..

Като страничен наблюдател в любимата твоя история..

От това винаги ме е било страх..

Да го видя и след всичко преживяно да не мога да му кажа нищо – само поглед отдалеч!

18.12.2019 г. – цифрата е 6 по нумерология и буквите от името са 6..

А в сърцето ми е -6,16,66..Бях забравила къде се намира сърцето ми..

Днес си припомних!

Бях забравила и как да пиша красиво..

Ако някой ден го видя отново, ще пиша пак, обещавам! Защото за любовта се пише красиво ❤
А аз обожавам да пиша за него!

Автор: Мила Негревска