Онзи ден вечерта ми се плачеше много..заради неща, независещи от мен! Неща, които ми се иска да бъдат, но няма да станат никога 😦 Седях сама в колата и се чудех накъде да поема.. Тогава звъннах на моя прекрасна приятелка, която единствена знаех, че ще ме разбере в този момент. Та, поговорихме си..много си говорихме за тези независещи от мен неща. В разгара на разговора тя ми зададе един въпрос „Няма ли да съжаляваш…..?“..Без да се замислям й отговорих „Не!“.
После се замислих по-дълбоко..Не, че отговорът е друг, по-скоро се замислих и за други неща, които съм правила през живота си и как не съжалявам и за тях. Аз съм винаги била по импулсивните решения взети със сърцето май..Ще ви разкажа:
Помня когато бях 7ми клас и трябваше да кандидатствам в различни гимназии. Бяха ме приели във II-ра английска и в Испанската. Аз избрах Испанската, само защото тогава обожавах латиноамериканските сериали и песните към тях и исках да науча този език. Това ми струваше много главоболия в училище тогава, беше ми трудно, тежко с този език, че чак го намразих и езика и държавата и всичко испанско накрая..днес също ми създава проблеми този ми избор- не ми признават английския и това е пречка на работното ми място..Дали съжалявам, обаче? Не! Днес пак щях да избера да уча в Испанската!
Помня и когато бях 12ти клас и си мечтаех да уча „Туризъм“ в Университета и по-точно в УНСС. Е, в УНСС ме приеха в друга специалност, не ми стигна балът за „Туризъм“ но в НБУ ме приеха да уча това. И аз бяяяях „уауууууууу, моята мечта, йеееее!“ Даже си дойдох си за 1 ден до София през лятната ми почивка на морето (тогава ходехме за 16 и повече дни на море) и след това се върнах обратно само за да се запиша в НБУ, защото ми беше мечта. 2 седмици по-късно, като се прибрахме окончателно от морето се отписах от там и в крайна сметка започнах да уча „Политически науки“ в УНСС 😃 Дали съжалявам? Не, отново бих го направила. Първо, че за мен е адски унизително да кажа че съм завършила НБУ (главно заради това се и отказах) и второ дали щях да работя днес на сегашното ми работно място, ако бях завършила „Туризъм“?
Ами онзи 16.10 преди вече около 10 години, в който реших, че ще признавам чувствата си в чат към обвързано момче 🤣🤣🤣 Просто му го написах в прав текст, на трезва глава при това. От тогава аз чувства на мъж не признавам! Но и не съжалявам, че го направих, защото буквално още ден и щях да се метна от някой прозорец. Поне ми олекна, въпреки че това ни беше последния разговор в живота с него..Толкова плаках, а сега ми е супер смешно 😂
След като записах да уча бакалавър „Политически науки“ в УНСС, точно 4 години се заричах и надувах главите на всички около мен, че ще уча магистратура „Туризъм“ пак в УНСС, защото това ми е мечта..Е, дойде време и ме приеха този път с бал 5.85, от първо желание. Отидох на лекции първия ден, прибрах се и казах, че ще се прехвърля в специалност „PR“. Нашите щяха да припаднат 😀 Направих го, защото бяхме супер малко хора и се налагаше да учим в индивидуална форма на обучение, което означаваше самоподготовка, без лекции и т.н. За мен това не е учене! Зарязах за втори път мечтата си, хораааааа..и май за последен! Дали съжалявам? Нито миг! И днес бих..все пак колко неща научих и преживях по време на магистратурата „PR“ ❤❤❤
Помня как с едно момче си бяхме запазили екскурзия до Истанбул (третото ми и май последно неслучило се пътуване дотам 😂) и аз 10 мин. преди заминаването, след като той 1 час ми звъня настоятелно къде съм 😀 аз му вдигнах и му казах, че няма да отида и му теглих една майна по телефона, защото ми беше писнало от неуважителното му отношение към мен. Просто го зарязах да си ходи сам, защото знаех колко мрази 2 неща: 1. Да пътува сам и 2. Да го зарежат по телефона. Е, загубих солидна сума пари и щяха да ме убият вкъщи, ама..Дано днес се е научил как да се държи с жените, пък! Аз не съжалявам и с всеки следващ тулуп пак бих постъпила така, защото не се е родил мъжът, на когото ще позволя да се държи като с парцал с мен. Дължа го на себе си и на родителите си!
Ами пътуванията, за които си давах всички пари от стипендията без да знам понякога даже къде отивам, но просто защото във Фейса ми излизаха екскурзии до Париж или Милано и други дестинации към тях, и аз бях решила, че 2013 трябва да отида в Париж, а пък Милано си е моят град или, че през 2014 ще съм в Лондон, за да видя моста, където е сниман любимият ми клип на One direction ❤ Дали съжалявам? Абсурд! Бих потретила. Колко ме обогатиха тези пътувания, нищо че хвърлях парите като че ли ми текат от чешмата и родителите ми откачаха 😃
А когато за една вечер реших да напусна първото си работно място, защото не можех да се примиря началниците ми да ме правят на луда..Крещях на директора около час в кабинета му, докато бях в изпитателен срок. Можеше като нищо да ме уволни, нали 😀 Влязох с ритник в стаята на колежката, която бяха решили да сложат да работи на моето място. И почти щях да я набия. На МОЕТО първо работно място бяха сложили тая овца. По дяволитееее! Беше ми мъчно за стаята, за бюрото ми, за цветята в стаята..леех сълзи за всяко едно кътче от това мое работно място. За моята работа, която вършех с толкова кеф!!! Но въпреки всичко ми отне по-малко от 24 часа да го сменя. Съжалявам ли? Не, радвам се, горда съм от себе си, че го направих. Накрая директорът ми се моли и всички подлудих, защото нямах заместител и те го знаеха. Да, онази овца щеше да поеме част от работата ми, но останалото, което ме караха да върша оставаше във въздуха. От този ден (13.10, четвъртък, няма никога да го забравя..) от този момент аз не съм скланяла глава пред никого там. Научих се да се боря като Лъв без значение дали срещу мен седи чистачката или the big boss! Не ми дреме, когато става въпрос за моето его и достойнство. Ще премажа всеки без да се замисля!!!
Дания..Цяла статия имам написана даже Дания, когато емоцията е необходима, но и крайната цел е важна! Просто исках да отида в Ню Йорк, а ме пратиха в Дания. Хората, на моето работно място се избиват да заминат където и да е само, за да спечелят някой лев..а аз се отказах с лека ръка. Даже не съм го мислила – просто не беше мястото, на което исках да отида и като прочетох за къде съм определена се отказах. Всички бяха в шок и потрес, но аз бях доволна от себе си! И не съжалявам..ако днес се запиша и не ме изберат за Ню Йорк, пак бих се отказала. Аз искам там. ТОЧКА. Или ще стане или няма да се примиря с нищо по-малко от това, което искам!
Ами когато избрах момчето, което харесвах пред момчето, което ме харесваше? Наранявах единия, докато другия нараняваше мен всеки ден, а можехме да сме щастливи. Щастливи не, но поне спокойни, а аз да се чувствам обичана. Но моето сърце искаше друго! Или по-скоро друг. Знаех, че нямам бъдеще с него, но го избирах всеки ден пред всеки. Даже пред гордостта си. Не питайте – не съжалявам. До ден днешен, сещайки се за него се усмихвам. Най-хубавите неща в блога и страницата си написах от любов към него. Чета ги и ми е топло на душата ❤ Даже ми липсва това време понякога, особено през есента когато си пусна любимата песен на Павел и Венци Венц и Михаела Маринова – „Листата падат“, с която също се сещам, за него ❤ , защото имах муза, която втори път в живота си няма да имам. Тази несподелена любов ми даде повече отколкото всички други споделени.
Седя и си мисля за всички тези неща..И за нейния въпрос, който беше – Не съжаляваш ли, че се изпокара с толкова много хора, заради един? Не, не съжалявам! И ще продължавам да го правя, ако се налага! Защото според мен си струва. А пък и ако някой излиза толкова лесно от живота ти, значи направо се отърваваш от злото. Впрочем знаете ли защо си струва? Защото е от сърце! Защото аз съм от тези хора, които мислят със сърцето си и действат според егото си! Ако някой наранява по някакъв начин чувствата или гордостта ми съм готова да го премажа със всички средства. Ще се бия, ще го застрелям, ако трябва, но няма да го позволя да се гаври с мен. Той може да съжалява, защото аз съм човек, за когото често съжаляват хората, че са изгубили или са превърнали в свой враг. Но аз за боклуци никога не съм съжалявала. Виж безкрайно съжалявам за толкова много ненаправени някога неща от страх или съмнение (защото е имало такива) и за толкова случили ми се неща от съдбата (безвъзвратно изгубените ми близки..)..но не и за тези, които съм направила, защото съм искала да ги направя с цялото си същество!!! Точно в онзи момент. И това ме е накарало да се чувствам ок! ❤
И накрая – има един цитат от песента на Павел и Венци Венц в колаборация с Михаела, но този път по-любимата ми Михаела – Филева – „Ако ти дам всичко“, който цитат гласи: „Ако можех да се върна в миналото щях пак да отида точно там където вече бях!!!“ И да направя всичко това, което вече направих отново. За мога да се превърна отново във версията, която съм. Която версия харесвам толкова много, с която версия съм горда и знам, че и родителите ми се гордеят!
Защото блатодарение на тези и много други взети решения аз съм това, което съм! Защото нито за миг не съм предала себе си и сърцето си, гордостта си, чувствата си, вярванията си и ценностите си. Отстояла съм себе си във времето и дори за някого да е било грешно или да е грешка и в момента, за мен е повече от правилно! И се надявам винаги да си остана такава – непримирима, сърдечна, егоцентрична, ако щете..но с гордо вдигната глава и безкрайно горда от себе си! Обичаща себе си! Лъвица! 👑👑👑
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 