Светската суета в моя живот 👑

Днешната статия я пиша с голям кеф и удоволствие, защото практически от както се помня си метаех да живея един живот пълен с пътешествиея и бляскави събития. За пътешествията знаете – аз обожавам да пътувам въпреки, че скоро не съм го правила (или поне не извън България)..Но днес ще обърна по-голямо внимание на т.нар. от мен „бляскави събития“ От наистина много, много малка -11 годишна някъде да кажем аз се чувствах повече от добре, попадайки на някое място, на което трябва да се облечеш по-специално, където има доста струпани хора от хайлайфа, където всичко е така тържествено и бляскаво, масата е отрупана с най-различни ястия и питиета и въобще всякакъв такъв тип мероприятия, на които един Лъв, един нарцис, една принцеса би се чувствала на място! ❤ Първият ми сблъсък с такъв тип събитие беше същност около 5 години по-рано преди да осъзная колко ми допада всичко това и този начин на живот. Това се случи на нова година (когато бях на 7), на която моето семейство беше поканено в един много хубав хотел на Витоша (не помня кой, иначе бих го казала, ако още съществува да отидете и вие), където вечерта имаше „банкет“ с много хора (част от тях от хайлайфа), много храна, много музика..Там ми беше практически и първата изява като певица/на сцена. Много ми се радваха хората, а аз бях на 7мото небе, че съм в центъра на вниманието, макар и за една песен време. После имаше нощувка в хотела, а на сутринта се събудихме в една зимна приказка. Буквалнооооооооооо ❤ Никога няма да забравя този ден, макар че супер ясните спомени не са чак толкова много и толкова ясни 😀

Минаха няколко години, аз бях вече на 11 и тогава за първи път отидохме на море с нашите в Слънчев бряг. Аз се влюбих в това място и както знаете така е и до днес ❤ Там имах удоволствието да посетя и „Шоуто на Слави“, тогава това беше нещо много голямо. Бяха го направили в аквапарка. Бяхме си уредили покани (не помня как) и реално бяхме заобиколени от доста така известни личности и беше мегааааааа якоооо! ❤ Е, от това море разбрах, че аз съм родена за бляскав, шумен живот ❤ ❤ ❤ После по същия начин си уреждахме покани за предаванията на „5 stars“,които аз просто обожавах по това време (ако все още ги имаше, щях още да ги обожавам) ❤ за „Евровизия“, когато пееше някой от тях на нея..за концертите на Пайнер (тогава бях и чалгарка голяма) и все бях на тия събития в първите редове и зад кулисите влизах и се кефех супер много на всичко това. Впрочем до ден днешен аз обожавам да ходя по концерти на бгк изпълнители (и не само) и винаги съм в бекстейджа сред тях, и до ден днешен си изпитвам същото удоволствие от това ❤

Живота ми се стече така, че на абитуриентския бал нещо не беше наред..Смисъл гледайки днес назад, тогава си беше окей. Изкарах си хубаво, но то и класа ми беше един скапан, решиха да го правят в баналния „Шератон“. На мен това ми беше адски тежък хотел и не ми харесваше там, аз исках да е в „Хилтън“..ама те пък бяха мега селяни всичките и имам чувството, че си избиха комплексите с тоя бал и цялостната отганизация по него..Както и да е. Тогава не бях и в перфектната елегантна рокля, по-скоро малко фолкаджийски стил, както и прическата..И абееееее едно ми е такова..:D 😀 😀 Но пък абсолвентския бал ми беше ТОП. Бяхме в резиденция „Тера“, бях си с моята кола, бях в перфектната рокля и с желаната прическа и си се харесвам и до ден днешен ❤ По-късно пак по стечение на обстоятелствата записах магистратура „Медии и журналистика със специализация връзки с обществеността“ в смея да трърдя най-добрият университет за тази специалност и за специалност „Политически науки“, а именно УНСС ❤ Та там имах голямата чест да ми преподава проф. Любомир Стойков. Той е известен журналист, телевизионен водещ и разбира се прекрасен преподавател. Председател на Академията за мода. Създател и почетен председател на Българската академична асоциация по комуникации, и съпредседател на Българската конфедерация за връзки с обществеността. Член на СБЖ. Автор на 50 документални филма за световноизвестни дизайнери. Интервюирал е над 100 знаменитости от целия свят – в сферата на модата, киното и попмузиката. Той се държеше прекрасно с нас студентите и ни предоставяше възможността да бъдем част от различни пресконференции и събития като „10 години Paloma fashion“, „Златната игла“ и „Жена на годината“. За съжаление нямаше как да отида на последното, но на останалите не пропусках да присъствам. Даже имам отделна написана статия за събитието „Златната игла“ – ето, за който не я е чел Златната игла 2015 година. Събитието по случай „10 години Paloma fashion“ също беше приказно, проведе се ако не се лъжа в Шератон, вече хотел „Балкан“ и после имаше наши снимки в страницата на Хайлайф във Facebook ❤ Всъщност това вече се беше случвало и след няколкото пресконференции, на които присъствахме. Аз наистина бях супер ентусиазирана от всичко това, което ми се случваше по време на магистратурата. Защото първо виждахме нещата на практика, а не ги четяхме само на теория в дебелите учебници и второ защото се чувствах напълно на място и във свои води, както винаги съм мечтала. Въобще към днешна дата съм безкрайно щастлива, че се отказах от идеята (и мечтата си) да уча Туризъм и се записах в тази специалност. Тя ми даде много, което ми е полезно и до днес. Но за това вече съм ви говорила и няма да го повтарям отново и отново..

И понеже не обичам да говоря с подробности за работата си, а не е и нужно смятам, в тази статия също няма да изпадам в такива..Само ще кажа, че през 2015 г. започнах един стаж, които беше началото..Началото на нещо прекрасно с всичките си недостатъци. По време на този стаж освен, че научих още повече полезни ми и до днес неща, имах шанс да продължа да присъствам на различни събития (както аз обичам), въпреки че събитията вече бяха по-скоро дипломатически, а не толкова свързани с хайлайфа, модата, музиката и т.н. От започването на този стаж до днес съм посетила точно 43 на брой такива..За съжаление имаше един период, който продължи около година, в който стажа се трансформира в работа, но на неправилното място и там шефовете и колегите ми бяха заети да ме мачкат, в следствие на което аз бях в напълно непросветление за подобен тип събития! 3 За щастие обаче нещата се промениха и сега ми се случва по 3-4 пъти в месеца да присъствам на такива „приеми“ (като изключвам летните месеци, тогава има леко затишие и от към организацията на такива и откъм моето присъствие, понеже не се задържам много в София).

Всъщност какъв е замисълът да ви обяснявам всичко това? Ами реших да направя нещо като класация..Пропуснах да кажа и кое е общото в тези събития между любовта ми към пътуванията и опознаването на нови места и блясъкът, за да стане по-ясен замисълът на статията ми. Всъщност общото е, че тези приеми са на различни държави и освен да се обличам като принцеса и да се чувствам в свои води, тези приеми са много полезни и за контакти, както и да се докоснеш една идея до дадената държава откъм атмосфера, традиционна храна, напитки..И да се върна към класацията – днес, тук ще направя няколко неща:

1. Ще коментирам видовете приеми – те са на различни страни по случай техни Национални празници (предимно).  Аз ще ги разделя на мои си малки региони, без да ги класирам подред и ще изкажа моето мнение за това колко ми е харесала атмосферата и организацията и въобще цялостно ❤
2. От всички 43 посетени ще подредя подред 10 от тях, на които съм си изкарала най-незабравимо ❤ Но приемите,които ще класирам ще бъдат само на отделни държави.

Е, започвам първо в по-общ план:

1. Арабските приеми – Те са онези, на които душата ми се чувства презадоволена..почти ми е невъзможно да опиша по друг начин и толкова точно чувството, което изпитвам когато съм на арабски прием ❤ С това чувство и с тази емоция не можеш да се сблъскаш никъде другаде. Странно е, може би..арабският свят е възможно най-далеч от моята същност. Нещо като скандинавско ми е (тази статия за Дания би ви дала по-ясна информация защо – Дания, когато емоция е необходима, но и крайната цел е важна), но една идея по-далечно. Почти толкова далечно колкото източно-азиатската култура. Винаги ме е било страх да стъпя в арабска държава, защото няма да се впиша и ни най-малко имам желание да се вписвам. Тези хора са с друга религия и други порядки, които освен че са ми така далечни и не ги разбирам, не ми и харесват. Не разбирам как така мъж и жена не се държат за ръка, ако нямат брак, не разбирам тази пуста „кръвнина“, заради която братя и бащи убиват дъщерите си и оставят внуците си сираци, не разбирам как тези хора не ядат и не пият по време на Рамадан по цял ден, не разбирам как един мъж има по 10 жени, а жените са толкова заблудени, как ходят забулени и нямат права и въобщееееееееееее УЖАС!!!..Всичко това ме отблъсква от този свят..Обачеееееееее, тук на моя територия ми харесва как се вписва арабската култура към моята същност и ми харесва да се повтаря често. Но то в действителност и трудно се повтаря..на всеки техен прием, който досега съм посетила има по една нотка различие, което те впечатлява. Досега съм била на приемите на Саудитска арабия (3 пъти – на последният имаше фонтан от шоколад, на първия играха пред очите ми танцът със сабиите, който май е традиционен за тази държава), Кувейт ( 2 пъти – на последният бях снимала едно клипче, в което точно пред обектива ми стоеше човек от Кувейт (традиционно облечен), а пред него играеха българско хоро и точно това клипче идеално пресъздава изречението ми как арабската култура се вписва перфектно към моята същност на мноя територия), Катар (2 пъти отново), ОАЕ (само веднъж засега, но беше като за 10 приема..). Да, няма алкохол, но това е от ненормалното за мен и нормално за тях..Но пък храната, ох, Божееееееееее, ХРАНАТА, организацията, отношението – там нямат грешка. Наистина те карат да се чувстваш комфортно, дори един човек като мен, който е много далеч като възпитание и същност от този свят ❤
2. Африканските приеми – Те вече са много по -близко до моята същност и моя свят. Усмивките по лицата на хората около мен, особено на приема на Република Южна Африка (и двете години, в който присъствах на него) ме накараха и мен да се усмихвам широко и то не само по време, ами и след това ❤ . Всъщност именно на тази държава бе и първият прием от такова естество, който посетих преди вече повече от 2 години станаха (на 25 април беше през 2017 г.). Всъщност никога не съм мислила, че един ден ще мога да се доближа под каквато и да е форма до този континент, а работата ми в последните 3 години е свързана точно с тази част на света. Постоянно научавам нови и нови неща, от които оставам впечатлена под различни форми. Не зная дали бих го посетила..една идея по- близко е до моята същност, но сякаш пак само когато съм на моя си територия..не си се представям много, много там. Може би ако ще посещавам някоя страна то би била Мароко. Не зная защо, но адски ме привлича да отида там и също така ме е адски яд, че сигурно никога няма да посетя техен прием (просто той винаги е на 30 юли, а аз винаги съм на море по това време,а за Бога мароканските сладки са най-вкусните на светааааааа)..може би Сейшелите са другото място в Африка, което бих посетила с огромно удоволствие ❤ Като малка мама и тати често ми разказваха за Либия и Тунис, тъй като те са работили в Либия около 5 години, а в Тунис са ходили на почивка и до преди 3 години това беше единствената ми връзка с Африка..чак е странно. А сега знам повече за този континент и от тях. Освен на Република Южна Африка съм присъствала също и на приемите на Египет (2 пъти – като първият път беше в Гранд хотел София, а тази година в Шератон..първата година бях доста впечатлена, втората не чак толкова и не защото не беше толкова добре като първата, ами просто нямаше нещо по-различно..както казах, примерно за арабските приеми, че винаги изненадват с по нещо), била съм и на приема на Алжир също веднъж като отново не останах очарована..може би се дължеше и на факта, че страшно много ме болеше зъб и нали знаете какво ви е като нещо не ви е окей(звуча като Валерката, нали?)..А колкото до приемите на Южна Африка – и двата бяха на супер ниво, аз си изкарах много хубаво и безкрайно много съжалявам, че на приема през 2018 г. аз не бях в София и нямаше как отново да присъствам, защото сигурна съм че колкото пъти посетя събитие, свързано с тази страна, толкова пъти ще остана доволна ❤
3. Балкански приеми – В главата ми зазвуча една песен, свързана с Балканско парти..хахаха, твърде несериозно. Но пък балканските приеми са ми много на сърце ❤ както и балканските страни и това е още от Университета..винаги ми е било най-интересно да чета за тях. Всъщност разделяйки ги на мои си „региони“ в тази част май имам най-много посетени приеми (Хърватия – 2, Словакия, Македония, Турция, Румъния, Сърбия, Косово, Гърция, Албания и Словения). И тук на всеки един, нищо че попадат в един регион, атмосферата и изкарването бяха коренно различни. Моите най-любими приеми сред тези балкански си остават на Хърватия, Македония и Косово. Хърватия понеже е през юни, настроението е хубаво и те го правят обикновено на терасата-градина в Гранд хотел София и просто няма как това да не ти повдигне настроението..пък и през изминалата година когато имаше Световно по футбол, точно в деня на приема Хърватия имаше мач и спечели и настроението беше още по-приповдигнато. От македонците и косоварите бях супер изненадана. И на двата приема организацията беше топ..честно, може би защото са по-малки държави и аз не го очаквах, а реално ми харесаха и двата приема повече от други приеми на големи държави, които съм очаквала да са УАУ, но не бяха..Искам само да кажа, че като цяло  абсолютно всички балкански приеми, на които съм присъствала са били много хубави. Отношението беше на ниво, хората са прекрасни и страшно топли, това прави и атмосферата прекрасна ❤ Храната е вкусна и по много ❤ Просто изказвайки мнение, а след малко и класирайки ги тези приеми аз се ръководя не само от самата организация, а и от компанията, прекарването, дори облеклото си, но за тези неща с подробности ще говоря като премина към класацията. Тук само ще дам два примера – аз обожавам Гърция като държава, това е първата посетена в живота ми, обожавам всичко гръцко и за самия гръцки прием се вълнувах страшно много ❤ Дори тоалета си го подбрах супер специално, НООО изкарването ми беше кошмарно. През цялата вечер имаше сърдити хора (включвам и себе си, разбира се), изказвания не на място, няпрежение, просто цялото настроение беше скапано и това прецака и приема. Нямам хубав спомен от тази вечер..дори и снимките не ми харесват особено. Същото мога да кажа и за приема на Румъния, където мен отново ме болеше зъб и отново се чувствах ужасно през цялото време 😀 Така, че аз обожавам балканския регион, страните в него, посетените приеми и въобще всичкоооооооо, но някои просто са оставили по-топло чувство в сърцето ми от други.
4. Приеми на държави от СССР – тук не зная по какъв друг начин да ги обобщя в категория..Била съм в общи линии на три подобни приема – на Грузия, Азербайджан и Молдова. Определено откривам прилики в организацията и на трите, както и в отношението, храната, напитките, атмосферата. Не е моето, но си изкарах много хубаво и бих повторила някъде и някак си с удоволствие 🙂 От тук мога да отлича Грузия като изкарване, може би след малко ще разберете защо.
5. Европейски приеми – тук списъкът е безумно кратът..дет’ се вика аз съм ходила в повече европейски държави, отколкото на приеми на такива държави в нашата страна 😀 Разбрахте ме, нали? Не? Ами, да сте! хахахаха. Та била съм само на Ирландия и Испания. Две толкова различни държави..северът и югът. От Ирландия останах очарована, от Испания разочарована..като второто се дължи според мен на огромните очаквания, които имах. Аз съм завършила испанска гимназия и към Испания имам особено отношение. Страшно близък ми е този свят, страшно любим от една страна и не чак толкова от друга, но просто очаквах да е УАУ, бях се подготвила за нещо невероятно и заради държавата и специалното ми отношение към нея и заради това, че се проведе в Резиденция Лозенец и то е комплексно в общи линии, но не..Не ми хареса или по-скоро не покри огромните ми очаквания. Даже изчаках специално да мине, за да започна да пиша статията си, понеже бях сигурна, че този прием ще намери място в топ 10 на класацията, която ще видите след малко..Е, както и да е! Все пак ми хареса де, опитах за първи път Паеля, например. И нищо, че тя е с морски дарове, които аз не обичам, все пак я чаках около половин час тази Паеля и изядох цяла мида..това си е истинско приключение, ако питате мен ❤
6. Азиатски приеми – И тук списъкът е кратък – Южна Корея и Япония, но пък на Южна Корея съм била 3 пъти, моля, моля!!! Първият път не си изкарах хубаво, поради ред причини, но другите два приема бяха супер хубави ❤ На вторият имаше една стена с телевизор пред която ставаха снимки като за корица на списание ❤ и като цяло това, че не беше само типичен прием с храна и напитки и много хора, ами имаше и място с реклама на тяхна техника мен ме впечатли много ❤ А последният, на който бях през тази година беше в моя любим хотел „Хилтън“ и това ми е достатъчно, за да кажа, че съм си изкарала супер готино ❤ Въпреки, че имат един огромен недостатък корейските приеми и той е мнооооооооооогото хора..ама наистина МНОГО ХОРА!!! Това са най-мащабните откъм хора приеми и когато пространството е малко можеш да си умреш от клаустрофобия като едното нищо 😀 или пък някой да те убие, премазвайки те 😀  Японския прием ми е сред любимите и ще разкажа за него с много подробности след маааалко ❤ ❤ ❤ Но цялостната атмосфера ми харесва. Аз по далечния изток не си падам особено..само по храната им ❤ Другото ми е далечно, както вече мисля, че споменах някъде нагоре в статията. Даже искрено да си призная ме е страх да отида там..Хората са ми много духовно извисени и аз не го разбирам това, живеят по 200 години, практикуват йога, харесват ароматни свещи и аз ще се чувствам като недорасло дете сигурно там, хахахаха. Но ориз обожавам, китайска храна обичам, риба също, сушито ми е любимото ястие ❤ ❤ ❤ така, че ако отида в  поне от глад няма да умра 😀 А тук пък на моя територия мога да ходя на техни приеми и всяка седмица. Моля ви, правете и ме канете, ще идваааам!!!
7. Моята Америка – Била съм само веднъж на приема на САЩ, но дори повече да не отида на него и на никой друг това ми е достатъчно ❤ Това е моят свят, най-любимата ми част от света, моята мечта е да отида там (знаете) и въобщееееееее ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ Съжалявам, но ще го кажа – мисля, че никоя държава не може да направи прием като този на американците. Това е най-хубавият, незабравим, любим мой прием, на който съм присъствала..Но повече ще ви разкажа след малко! Имала съм веднъж покана за приема на Бразилия, но беше на обяд и аз не отидох не толкова защото не мога да изляза в обедната, ами просто защото не намерих желаещи. Другите държави от Южна Америка даже не зная дали отганизират подобни мероприятия, но естествено бих се радвала, ако имат някога да посетя и техен прием ❤

Ииии мисля, че е време да премина и към класациятааааааа. Ето кои са моите 10 любими приема досега..

10) Приемът на Саудитска Арабия през 2017 г.🇧🇬🇸🇦  – Това беше третият ми прием. Помня, че беше на 25.09. Първият ми арабски е и вторият посетен от мен, който се провеждаше в хотел „Маринела“ ❤ Много се вълнувах, поради доста причини – точно бях открила „магията“ на приемите, ходихме на него с едно момче (тогава колега от работата ми), с когото ми беше супер приятно и забавно, аз много го ценя и въпреки че вече не комуникираме от близко моето уважение към него ще си остане завинаги. Та, тогава също си изкарахме супер хубаво. Разказах ви за арабските приеми като цяло – отношение, организация, храна, обстановка..а когато ти е първи си просто УААААААААААУ и се чудиш накъде да погледнеш първо, от кое да опиташ, на кое да се нарадваш ❤ Помня, че за този прием си бях купила специално едно лъскаво, златисто сакенце и си го облякох с такъв кеф. Надолу бях с една черна туника..за съжаление в този период бях пълничка и почти нищо не ми седеше хубаво, но важното е че си изкарах толкова добре, чувствах се добре..гледах тогава за пръв път и така известния танц със саби и въобще потънах напълно в арабската култура за пръв път. И втори път всичко това не се повтори, защото както вече казах арабските приеми не се повтарят, но на мен точно този си ми е най-много на сърце и в тази моя класация, макар и едва на 10 място, той е единственият арабски. За съжаление тогава, може би защото бях пълна, а може би се и притеснявах да се снимам много, много, заради многото хора, ноооооо нямам снимка. Имам само една с въпросното момче, с което ходихме, но тя е само в телефона ми. В социалните мрежи нямам никакъв спомен от този прием..имахме снимка, но момчето си изтри профила във фейса и с него замина и спомена.. Но спомените от съзнанието ми, за щастие, никой не може да премахне и отнеме..дори и най-големият и добър в интрижките селяк!

9) Приемът на Хърватия през 2018 г. 🇧🇬🇷🇸- Денят беше 21.06, а Светът беше футбол, защото през 2018 г. имаше Световно. За онези, които ме познават не е изненада, че аз много обичам да гледам футбол (стига да не е български :D), особено когато играе някой мои любим отбор (Милан, Челси, Барселона..), има Европейско, Шампионска лига или Световно ❤ Особено на Световното почти няма мач, който аз да пропусна, като традиционно си викам за Италия (които за съжаление не се класираха за Световното през 2018 г.), Англия или за Бразилия ❤ Факт е обаче, че отборът на Световното през 2018 г. беше този на Хърватия. Почти не познавам човек, който да не ги подкрепяше, особено на финала. Е, та в деня на приема също имаше мач на Хърватия срещу Аржентина, в който мач Хърватия би и буквално това предизвика истинско вълнение и еуфория и на самия прием. Беше някакво различно и супер яко усещане, защото освен традиционната атмосфера за страната, кухнята им и т.н. ти виждаш и щастието в очите на хората, заради победа на тяхната страна. Просто е велико да почувстваш това ❤ Ако трябва да бъда напълно искрена това е главната причина аз въобще и да сложа този прием в класацията ми. По-нагоре говорейки в по-общ план за тези събития аз споменах и Хърватия сред страните, на чиито приеми съм се чувствала най-хубаво. Но истината за Хърватските е, че…Даже нз как да го обясня 😦 Да кажем, че на този през 2018 г. миналото се беше върнало в живота ми с цел пак да го срине из основи и беше почти успяло точно в този период..НОООО, първо че бях в една прекрасна компания от мои колеги и една моя страшно близка приятелка, която толкова много обичам и това ми даваше необходимите ми дози кураж и настроение и второ че самата обстановка беше толкова приятна, че няма как и ти да не се чувстваш така ❤ Мястото, на което се провеждаше събитието бе Гранд хотел София, където има една много приятна, обсипана с цветя тераска, а времето позволяваше да се излезе на нея точно тогава и това допълнително правеше обстановката красива ❤ Аз също бях изключително красива – не, че това не е всекидневното ми състояние де. Но понякога си къдря косата и въобще не ми се получава, но този път се получи УААААУ. Все още не бях в кой знае каква добра форма( предвид стреса, който изживявах в този период и това, че нямах желание да ходя редовно на фитнес), но си бях взела красива рокля, която прикриваше килограмите ми и това ме караше да се чувствам удобно в кожата си и страшно красива ❤  И не знам – като цяло се чувствах доста добре и си изкарах супер хубаво, въпреки че имаше причини, поради които да не си изкарам така..Пък и някак си на мен Хърватия си ми е на сърце още от студентските години, винаги ми е било интересно когато сме обсъждали страната и т.н., дори си я бях избрала да пиша за нея в края на семестъра, така че може би главната причина е Световното, мачът през онази вечер и настроението, което се създаде у всички след победата, но има още доста фатори, които допринесоха този прием да стане част от моята класация, макар и само на позиция 9 ❤

8) Приемът на Македония през 2018 г.🇧🇬🇲🇰– Продължаваме с балканските партита..пардон! – приеми ❤ Като получих поканата за този прием не съм имала чак някакви велики очаквания за прекарване и т.н., но бях така приятно изненадана ❤ Проведе се на 10.09 и беше в хотел „Кристал палас“ ❤ Различно и ново място..впрочем хотелът не е голям, но е адски приятен. Имат градина и понеже времето все още беше приятно приемът се провеждаше и в нея. Излишно е да казвам за вкусната храна, защото тя си е почти като българската 😀 хората също са си като нас. Компанията няма да я обсъждам..просто защото въпросният човек избра да не е вече част от живота ми (жена е впрочем, да уточня)..реално това не ми тежи, даже мен ме облекчи, защото разбрах че никога не е била истинска с мен. Не ми е била никаква приятелка щом така лесно ми обърна гръб от нищото и в общи линии съжалявам, че даже й предоставих възможността да идва с мен по такива събития, защото едва ли някога щеше да стъпи там иначе. Но това е било мое грешно решение, което само ми е дало урок. Спитам дотук с негативното, защото то няма значение за мен и се връщам към приема. Бях си облякла роклята, с която бях и във Франция онази вечер когато ходихме до Мулен Руж (ако не сте чели статията ми, в която подробно обяснявам за вечерта сега е моментът да го направите тук – Изцепки по време на път ). Та облякох нея, защото първо, че адски много отива на тен, какъвто тогава имах и второ че нямах време да си купя специално рокля за този прием и трето, че вече бях понавлезнала във форма и реших, че ми седи много хубаво ❤ Единственият минус на този прием беше това, че бях леко понастинала и не ми беше много добре на моменти..но като цяло реших да го включа в класацията си, защото македонците ме изненадаха изключително приятно с организацията на техния прием..не го очаквах, а останах толкова доволна и само мога да съжалявам, че тази година не ми се предостави възможността отново да посетя това събитие, но за догодина се надявам нещата да се променят и отново да отида, защото е прекрасно ❤

7) Приемът на Южна Корея през 2018 г.🇧🇬🇰🇷 – Денят бе 02.10, а това ми беше вторият прием на Южна Корея, който посетих, но беше коренно различен от първия и останах освен че много доволна, то и супер впечатлена ❤ Аз вече ви поразказах за моето мнение за азиатската култура – как е доста далеч от мен като личност, но в същото време ми харесват някои неща, като на първо място сред тези неща е кухнята ❤ Мисля, че не само на мен, защото буквално хората се избиваха на този прием за храната 😀 Но то като цяло южнокорейските приеми са най-мащабни откъм гости..а пространството беше малко недостатъчно, за да побере всички по начин, по който никой да не умре от клаустрофобия или от убийство на някой гневен, гладен човечец, хахахаххахах. Като оставим тази подробност настрана (защото все пак това е само през първият половин час..след това част от гостите се разотиват и започваш да се чувстваш по-комфортно) всичко друго ми е любимо ❤ От хубавата храна, през алоето, до стената, на която снимките ставаха за корица на списание ❤ Въпросната „стена“ се намираше на терасата на Гранд хотел София – същата тераса с цветята от приема на Хърватия, за която ви разказах този път беше превърната в рая на технологиите. Като в това пространство имаше от перални, през прахосмукачки до телевизори 😀 Всичко това се случваше на фона на една приглушена синя светлина, което придаваше още по-магичен, необичаен, красив вид и аз бях УАААААУ! Както знаете аз обожавам синьо, а на този прием без въобще да подозирам за това „кътче на технологиите“ бях облякла една рокля в „кралско“ син цвят, който реално ми е един от любимите цветове и който страшно много отива на русо ❤ И естествено пак бях най-красивата в цялата зала..Наистина беше много хубаво, защото имаше нещо различно от маси-щъркели, храна и напитки и мнооооооооооого хора, което го има на всеки прием. Компанията ми беше от хубави хора (с малки изключения, за които вече ви споменах) и си изкарахме прекрасно ❤ Снимките от този прием са ми едно от най-най-най- любимите ❤ ❤ ❤

6) Приемът на Косово през 2019 г.🇧🇬🇽🇰 – Датата бе 18.02, а мястото хотел Шератон..гнилата компания отново няма да я обсъждам, но по дяволите толкова ми хареса всичкоооооооооо там ❤ И от Македонския прием бях супер изненадана и впечатлена, но тук още повече. Знаем, че Косово е сравнително нова и доста малка държава, но това по нищо не личеше. Хората се бяха постарали да направят всичко толкова красиво, имаше богата кухня и бар с напитки, огромна торта със знамето им, която беше и изключително лека и вкусна (точно такава трябва да бъде тортата на подобен тип събития според мен) и в тази връзка искам да отбележа, че това е най-вкусната торна на прием, която съм яла аз ❤ ❤ ❤ За приятната обстановка също допринесе и живата музика. Точно така те имаха мини оркестър, който през цялата вечер изпълняваше традиционна за държавата музика ❤ Яд ме е малко, че не бях облечена в типичния си стил за приеми..бях с клин и една хубава блуза, което беше крайно недостатъчно и крайно неуважително, знам..Но просто беше адски студ навън и не отделих време да си купя нещо по-красиво, елегантно, достойно и подходящо за сезона..Обещавам, че ще се поправя догодина и ще си купя специално красива рокля, която напълно ще кореспондира с очарователната обстановка на така любимия прием на тази държава ❤ ❤ ❤

5) Приемът на Република Южна Африка през 2017 г. 🇧🇬🇿🇦- Това е първият ми прием и ми е така любим по толкова много причини ❤ Беше на 25.04, никога няма да я забравя тази дата (даже не се наложи да проверявам по снимките кога е бил). Първо, защото беше пръв и емоцията, която изпитвах едва ли някога ще се повтори – бях хем леко притеснена, хем се чувствах на място, хем бях за всяко едно нещо – УААААУ ❤ Отново не бях в блестяща форма, даже бях най-зле с килограмите тогава..не бях и много прекрасно облечена, защото нищо в гардероба ми не ми седеше добре..облякох една туника с корона, която си бях купила съвсем наскоро, но то като си слон всичко ти седи грозно, нали се сещате..Но пък компанията беше топ ❤ Бях с онова момче, за което ви споменах когато говорех за приема на Саудитска арабия и с моята прекрасна колежка и приятелка, с която по това време деляхме едно работно помещение. За съжаление и тя вече е далеч, но аз много я обичам, ценя, толкова ми е помагала и толкова ме е вдъхновявала, защото самата тя е много вдъхновяващ, добър и успял човек. Страшно много ми липсва нейната енергия тук днес..<3 Но да продължа с приема – та в тая така хубава компания няма как човек да не си изкара перфектно, ако ще да е 150 кг. 😀 Беше в хотел „Маринела“, това всъщност беше и първото ми ходене там и понеже хотелът е наистина много хубав, с интересен интериор вътре, с готини тоалетни за снимки и страхотни заведения аз буквално си бях на седмото небе от щастие, че съм там<3 Много се смяхме, опитахме традиционни и много вкусни ястия и въобще всичко беше повече от перфектно ❤ Освен това, както вече ви споменах аз се занимавам с този регион и реално това беше първият ми по-близък досег с африканската атмосфера и култура и ми беше доста интересно как протича едно мероприятие, организирано от тях ❤ Наистина аз се усмихвах много и по време на приема и след това, а и в момента като си спомням също грее една много слънчева усмивка на лицето ми и единственото, което остана да кажа е – чакам с нетърпение африканския прием догодинаааааааа ❤ ❤ ❤

4) Приемът на Грузия през 2018 г. 🇧🇬🇬🇪 – Датата беше 30.04, а мястото любимият ми хотел „Хилтън“ ❤ Помня как като бях 16-17 годишна винаги като минавахме по тъмно с колата, връщайки се от някъде с моето семейство, аз поглеждах надясно щом спирахме колата на светофара на НДК и виждах един бял хотел, който тогава ми се струваше като някакъв модерен замък ❤ Мечтаех си да бъда принцесата в този „замък“ на моя бал..Но не се случи. И на приема на Грузия аз бях в този хотел, без да завися от безвкусните си съученици! Не зная защо го харесвам толкова..Може би защото е огромен бял, модерен, в центъра на града ❤ Просто е любим! ❤ И когато стъпих там си отделих няколко секунди време, за да осъзная къде съм и за да запомня това усещане ❤ Бях в доста приятна компания на една моя супер близка приятелка, която също много обичам, но която също не е в България в момента и страшно много ми липсва чистата й енергия тук ❤ Облечена отново в моето любимо „кралско“ синьо ❤ Всъщност аз почти не съм повтаряла рокля на прием, но ето че на този бях със същата, за която ви споменах че ходих и на приема на Южна Корея или по-скоро беше обратното..аз реално тази рокля си я купих специално за приема на Грузия ❤ И ето как мястото, облеклото и компанията могат да направят един прием толкова незабравим и по-любим от 6 други..За самата обстановка и организация също мога да кажа само хубави неща – имаше грузински танци, много вкусни традиционни техни ястия, беше спокойно откъм гости и хората са изключително мили. Тази година също имах огромно желание да посетя събитието, но не ми изпратиха покана..Не зная по каква причина, но аз не се отказвам и догодина ще опитам пак ❤ А дотогава ще си спомням с огромна усмивка на лицето и топлина в сърцето за прекарването на техния прием от 2018 г. ❤ ❤ ❤

3) Приемът на Ирландия през 2019 г. 🇧🇬🇮🇪  – Той се проведе на 19.03 и беше в хотел „Шератон“. Естествено случаят беше техният Национален празник – Свети Патрик. Честно чудя се от къде да започна с прекрасните неща..Ще започна от себе си и подготовката си за приема..Точно така – имаше подготовка ❤ ❤ ❤ Аз за първи път празнувах „Свети Патрик“ съвсем случайно в едно заведение на Витошка през 2016 г. , мисля че беше, с мой много близък и добър приятел и тогава си изкарахме много приятно. На следващия ден прочетох доста неща и за държавата и за празника, защото аз обожавам тематични неща – примерно обожавам Лондон заради типичните червени автобуси и телефонни кабинки, а ирландския празник заради типичното зелено, детелинките, огромниге зелени шапки, панделки и т.н. ❤ И поради тази причина аз този техен празник го приемам много присърце, нищо че не съм и нямам нищо общо с Ирландия и така около месец преди това аз си търсех специално рокля в типичният за страната зелен цвят ❤ търсех си и шалче към роклята, което да има детелинки, защото това е техен много специален символ и исках максимално да покажа уважението си, присъствайки на този празник ❤  Накрая не намерих като облекло точно това, което си представях, но все бях бях в зелено. Дори ме оприличиха на елфче, което много ми хареса, защото те се славят със своята красота, пък то моята си беше очевидна тогава и доста се бях постарала да е възможно най в ирландски стил. Бях в една НАПОЛОВИНА хубава компания, но въпреки това си изкарахме жестоко.  Сигурно това е приемът, на който съм изпила най-много алкохол, ама то как да не..Имаше толкова интересни и любими мои питиета, че и мюсюлманка по време на Рамадан да бях щях да пия с кеф 😀 😀 😀 Ястията им не мога да кажа, че са нещо разнообразно и нещо уау, но то така или иначе повече се седеше на „бара“ 😀 😀 😀 На този прием видях и се снимах и с лорд Евгени Минчев, който ме хареса мисля..а той не харесва хората, но пък мен трябва или да си луд или да си злобен, за да не ме харесаш, така че не е нещо ненормално 😀 И мисля, че съм попрекалила с алкохола, защото смътно си спомням, че май имаше и от техните традиционни танци, обаче нещо не съм съвсем сигурна 😀 Както и да е де! Беше хубаво! Беше страхотно! Беше прекрасно! Незабравимо! Любимо! И искам пак догодина! Ако трябва ще стана ирландка, но ще направя всичко възможно пак да отидем и пак да си изкараме прекрасно, което последното е ясно от самосебе си де ❤ ❤ ❤ ❤ ❤

2) Приемът на Япония през 2018 г. 🇧🇬🇯🇵 – С този прием и тържественото влизане през VIP входа закрихме сезона на приемите за 2018 г., ако не се лъжа датата беше 11.12, а мястото беше тяхното посолство ❤ Посолството им наистина е много красиво и голямо, а отношението им към нас като техни гости беше просто стил и класа. Освен, че влязохме както вече споменах през VIP входа, това е и единственият прием на които имаше човек, който ти взимаше палтото и го слагаше на гардероб..придружиха ни докато си намерим маса и въобще всичко беше на толкова високо ниво и човек няма как да не се чувства хубаво ❤ Очите ми станаха на понички във формата на сърце при вида на масите пълни със суши..<3 ❤ ❤ Аз обожавам суши, това е една от любимите ми храни! Мога да изям промишлени количества, както и направих тогава. Мисля, че даже толкова прекалих, че около 2 месеца след това на организма ми не му се ядеше, хахахахахаха. Моето любимо суши е това с ориз, сьомга, филаделфия, авокадо, краставица, сладко лют сос, нори, като сьомгата се увива около ориза и другото е нигири сьомга, а на този прием имаше много, много, многоооооооооооо и аааааааааааааааааааааааааааа ❤ Направо можех да остана да живея в тяхното посолство, мисля. Може ли, сериозно питам????? За съжаление и на този прием навън беше адски студ и може би не бях перфектно облечена..бях с една тъмносиня пола с панделка и съответно тъмносиня блузка със сако в същия свят, както и звучи – нищо особено. Но пък нямаше никакво значение..там имаше значение само „тук и сега със суши в ръка“. Впрочем на този прием опитах за първи път и онези така скъпи и прочути цветни „макарони“ и въобще се чудя как хората ги ядат. Имах шанса да опитам от почти всеки вид и цвят и там както се класифицират и просто изобщо не ми харесаха..Опитах и още нещо, което не само че не ми хареса, ами бях напът да си върна цялото изядено суши обратно в чинията и това е хайвер. А това как го ядете бе, хора? То пука в устата и е лигаво 😀 😀 😀 😀 😀 Но поне беше забавно де..Но не ми стигна! Искам пак, отново и ще бъда там. АКо трябва ще науча и японски, не знам..всичко ще направя, но и тази година ще закрия сезона на приемите с прием на Япония ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ КАЗАХ!

1. За мен на тази позиция може да застане само един единствен прием, на който имах честта и удоволствието да присъствам и ако не сте се досетили вече..то това е Приемът на САЩ през 2019 г. 🇧🇬🇺🇸Проведе се на 02.07. в тяхното посолство и тук за този прием мога да напиша толкова, колкото до момента съм изписала в цялата статия, а именно – 6489 думи и пак няма да е достатъчно..Искате ли направо нова статия за приема на САЩ бе? Хахахахахах, защото имам и идеите и силите и желанието да го направя! Не, сериозно, това беше върхът на върховете и дори ей така да знам, че повече никога няма да отида на какъвто и да е прием, то след този вече няма значение..дет’ се вика – мога да умра спокойно и утре 😀 Да, всеки прием за който писах и за който не писах подробно ми е донесъл някаква хубава и различна емоция, но приемът на САЩ няма да забравя до края на живота си ❤ Очаквах да е УАУ и да надмине всички останали, но той надмина и моите очаквания за УАУ! След него сърцето ми бе пълно с толкова щастие и биеше така бързо и силно, точно в един американски ритъм..Всъщност това не беше прием, това беше като една машина на времето, която те откарва през океана в САЩ, попадаш сякаш на някакво американско парти в пълния си блясък ❤ Храна – с моята компания се шегувахме преди да отидем, но реално имаше отделен щанд на Макдоналдс, KFC, Dunkin’Donuts, имаше щанд с пица, с мъфини, с пуканки и всичко американско, което не споменах, но за което се сещате. Жива музика – Армейският оркестър и хор на САЩ в Европа, които цяла вечер свириха и пяха на живо за гостите на приема. Тези хора са изключителни, капакът беше като изпяха песента на Лейди Гага и Брадли Купър – Shallow, която впрочем ми е любима, а след приема ми стана още по-любима и която 100% ще намери място в традиционната музикална класация в моя блог, която може да очаквате тук през декември или малко по-рано. Пиене – мисля, че след Ирландския прием това беше вторият на който пих доста алкохол – бира, уиски, к’вото се сетите и всичко беше топ. Имаше и мнооооооооооого хора и заря, каквато не бях виждала никога през живота си, дори на нова година. Може би съм си мечтала само да видя такава като отида на Time Square в Ню Йорк на нова година. Естествено аз бях облечена отново в моето любимо кралско синьо, но този път роклята си я купих специално за този прием ❤ Пропуснах да кажа, че имаше и мотори Harley Davidson, на които цяла вечер се снимаха всички, както и две американски коли..нещо като на южнокорейския прием с телевизорите, но много по УАУ, съжалявам! И просто не искаш да свършва всичко това ❤ Все едно си в приказката на Пепеляшка и бам в 12 идва краят й, но ти не искаш да приключва никога, защото се чувстваш толкова приятно, щастливо и на място ❤ Там си прекарал 5 часа, а ти се струват като 5 мин., защото искаш да поемеш от всичко..поемаш си дълбоко въздух, задържаш го и си мислиш през цялото време „Боже, аз наистина ли съм тук?“ и се опитваш да попиеш възможно най-много в себе си и да го запомниш..но не е достатъчно! На излизане от посолството си пожелах от все сърце при следващото ми излизане от там да бъда в ръка с визата за Ню Йорк ❤ Защото Америка е мечта, моята най-голяма мечта и знам, че никога не бих се отказала от нея..знам, че ще я сбъдна, макар и само за седмица или две, но това няма значение. Важното е, че после цял живот ще помня, защото този свят е незабравим ❤ Благодаря от сърце за емоцията..за възможността да бъда там, да държа покана, на която пише моето име..за това че имаше и с кого да споделя тази емоция, защото споделеното щастие е най-хубаво! А хората, с които бях са още по-прекрасни и от приема, страшно ги ценя и мисля, че в по-добра компания нямаше как да се намирам тогава ❤ Благодаря ви, приятели! Обичам ви! Ииии..през юли 2020 г. се надявам да повторим ❤ ❤ ❤ Ох, аз наистина мога да напиша отделна статия, хахахах, но няма да е достатъчна и тя..Когато става въпрос за Америка никога и нищо не е достатъчно, защото е велико..Съжалявам, но съм на мнение, че никоя страна не може да направи такъв грандиозен празник, на какъвто присъствах в онзи ден. И посолството е толкова красиво и величествено и аз се чувствах на място, но твърде малка за мащабите на това събитие. Но дори емоциите, думите и щастието да не стигат, то важното е, че сърцето знае и ще помни! ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ,3 ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤

Както обича да ми казва един мой бизък приятел-„Всички жени си купуват рокли и се чудят къде да ги облекат,ти го правиш защото постоянно имаш нов и нов повод“ ❤Определено стана доста дълга и широкобхватна статия, но както вече казах тази светска суета ми е доста на сърце и не виждам как щях да се побера в по-малко от 8000 думи при все че аз като цяло не съм по кратките изказвания..Надявам се да ви е била интересна и поне малко да сте успели да преживеете и вие разказаното от мен ❤ Наистина ми е много на сърце тази тематика и сигурно ми отне 2 или повече седмици за да я завърша и предоставя в този вид.

А най-доброто може би тепърва престои..

Автор: Мила Негревска