Изцепки по време на път?

От края на Август благодарение на опцията „On this day“ във Фейсбук започнаха да ме радват спомените за моите пътувания.. Аз винаги си гледам снимките от пътуванията с кеф (даже си ги вадя в албуми на хартия по старомодния начин), а също така имам няколко „дневничета – пътеписи“, които обичам да си препрочитам, защото там съм описвала всяко едно посетено място и всичко до най-малката подробност по време на посещението ми в даден град. Когато фейса ми напомни за различните  ми пътешествия, освен че започнах да си сменям профилната всеки ден от различните посетени места, също си отворих „пътеписите“ и започнах да си припомням доста интересни случки..Сред тези случки има едни доста смешни и нелепи, които аз наричам „изцепки“. Понеже повечето пътешествия, които съм имала щастието да осъществя през живота си ми се случиха когато бях на 20-23 годишна възраст, още не съвсем осъзната и зряла и всяко едно пътуване си беше голямо приключение, изпълнено със супер смешните случки и въпросни изцепки 😀

След това ми дойде свежата идея да напиша статия по въпроса като няма да прекалявам, ще ви споделя само 5 от най-смешните ми изцепки по време на път. Не зная до колко ще бъдат смешни и за вас, но аз лично като си ги припомня се смея до сълзи. И така, започвам:

Първата изцепка, която ще ви споделя е от МИЛАно или както обичам аз да го наричам – моят град. Беше 2013 г., точно бях навършила 22 години и това беше една от най-вълнуващите спирки от екскурзията за мен. Помня, че ни разходиха и ни показаха само Дуомото и после ни дадоха цял ден свободно време за разходка, разглеждане и шопинг, разбира се. Някъде малко след „La scala“ имаше пейки на които поседнахме за малко..имаше и чешмичка и мисля, че се спряхме основно да си изядем сладоледа и да си измием ръцете след това. Направихме и няколко снимки и после станахме и тръгнахме да разглеждаме. Няколко пъти по пътя ми беше зададен въпросът „Какво носиш в този плик?“ Пликът беше голям, бял, непрозрачен..аз съвсем съзнателно отговарях „моите неща!“. Бях си взела доста сувенири още като слязохме от автобуса и носех тях 😀 или поне така си мислех, хахаха. Разгледахме, отправихме се на шопинг тур, влязохме в няколко магазина и вече излизайки от 5тия или 6ти пореден пликчетата ни станаха много и аз реших да слагам няколко в един..тръгнах да го правя и точно преди да кажа „внимателно само със сувенирите ми“ отсреща получ

их отговор „спокойно те са в моята чанта????????“ What the fuckkk??? Ами тогава аз какво мъкна толкова време? Реших да отворя да видя най-накрая „какво нося в този плик въпросен“ и ааааааа вътре имаше чанта с надпис Milano 😀 😀 😀 😀 😀 Излишно се да казвам, че всички се спукахме от смях, хахахахаххаах. Явно бях отмъкнала някъде и някак си чуждо пликче, ама съвсем несъзнателно. Хем ми беше хипер смешно, хем ми стана супер гузно..Така и не намерихме собственика на чантата (поне не беше на никого от автобуса..), но споменът и до ден днешен ми пуска сълзи от смях.

Поука: Проверявайте винаги като ставате от пейка или заведение какво точно взимате със себе си и дали е ваше, защото ще имате много смешен спомен, но и ще ви гризе съвестта от време на време, все пак и на вас може да се случи същото и не е особено приятно..

Втората случка аз я определям като кармична и доста свързана с първата. И въпреки че когато към днешна дата се сетя за нея ми се смешно, тогава хич не ми беше. Ето за какво става въпрос – годината е 2014, вече съм на 23, но не особено по-умна от към изцепки. Дестинацията е Лондон, а екшънът се разиграва в трена от летище Гатуйк до Виктория стейшън в центъра..Вълнението ми пак е взело връх, а трезвата мисъл останала в самолета 😀 Пътувахме с два куфара и две помощни чанти към тях + ръчен багаж – моят беше голяма дамска чанта+мини чантичка за телефона, документите и парите ми и гримове някакви и очила..:D 😀 😀 В трена си качихме помощните чанти отгоре на едни поставки за чанти 😀 вероятно който е пътувал знае де, хахах!!! Дойде време да слизаме, слязохме, взехме си карти за метрото и автобусите (от тези, които се зареждат с пари), влязохме вече в сърцето на гарата..аз дори направих първата си снимка и се канех да оставя багажа си, за да ми направят втората и БАААААААААААААМ! Нали се сещате как понякога дадена мисъл ви удря като мокър парцал, е и на мен ми се случи..и то не дадена си там мисъл за несподелена любов или нещо, което е казало гаджето на 10.09.2015 г., ами мисълта, че моята помощна чанта си седи все още в трена, хахаха. Настана паника и тичане обратно към перона..Е, да, обаче трена вече беше тръгнал наоб

ратно. Искаше ми се просто земята да се отвори и да пропадна вътре. За щастие в Лондон не е България или поне тогава още не беше станало и след като обясних ситуацията на няколко служителя, описах на „Инфромация“ ситуацията и как изглежда чантата те ме успокоиха и увериха, че ще ми се обадят. Аз дадох номера на хотела ни, които беше в квартал „Челси“, не особено близо до стейшъна, но помня кристално ясно, че в момента на влизането ни в хотела момчето от рецепцията ни каза, че са я намерили, намерили са ни билети до последната станция и ни чакат да отидем да си я вземем. Часът беше около 10, а докато отидем и се върнем стана 2 и 30, то пътят беше 2 часа в посока. Но чантата беше непокътната, даже още с лепенките от летището. Няма да спра да повтарям колко очарована бях от отношението.

Поука: Винаги си проверявайте багажа, колкото и да е много, колко и да сте развълнувани, преди да тръгнете, слезете, качите се винаги гледайте дали сте си прибрали всичко. Защото аз имах късмета да си върна чантата и всичко в нея, но сега времената са други и е възможно да се простите с ценни вещи и да си развалите цялата почивка, заради секунда невнимание.

Третата изцепка е от Сан Марино или по-скоро напът за там, годината е 2012, аз съм на 21 години. Историята почва от там, че още от слизането на летището във Форли (Италия) първия ден с едно момче започнахме да си разменяме погледи..В последствие се запознахме, говорехме си всяка вечер в хотела, даже имаше една забивка, но нищо повече де. И за Сан Марино тръгнахме предпоследният ден, тоест всичко изброено по-нагоре се беше случило, това никой освен нас не го знаеше естествено. И автобусите за там бяха два, аз видях че с неговите хора седят пред единия от тях и съответно се качихме в него, намерихме си места, седнахме, всичко точно 😀 Ама не съвсем, хахахах..в един момент автобусът, в който се бяхме качили се запълни и въпросното момче и другите с него се запътиха към втория автобус..Сегашното ми аз се спуква от смях всеки път като се сети как 20 годишното ми аз тичаше след момче, хахахахахахахааха. Та в този момент, когато аз видях как се запътват компанията към автобус две се изцепих на висок глас „ние трябва да сменим автобуса!“ и всички ме гледат адски странно и хората около нас също. „Защо?“ „Амииииии, трябва“ и започнах да си измислям разни неща как другия е по-нов, как в този няма климатик (шофьорът пусна климатика), как ми е тясно..чак измислих, че съм видяла, че едната гума била леко спаднала 😀 Не зная дали някой се усети, но доста ми се смяха всички. Естествено никой не се премести и автобусът тръгна, а аз се разревах и през целия път не говорех с никого, защото ме вбесиха. После осъзнах колко е нелепо било и ме беше доста срам. Не съм го споделяла и с него. Ако попадне на блога ми ще ме вземе за луда сигурно, хахахахаха. В крайна сметка като се прибрахме в България си писахме няколко пъти, после той каза че заминава да учи в Англия, изтри си фейсбука след известно време и повече нито чух за него, нито го видях. Но Лъвската ми 20 годишна драма си остава една супер смешна изцепка, за която винаги се сещам като дойде септември.

Поука: Да, не тичайте след мъж!!! Нали аз като един Лъв, за която зодия любовта е на първо място (поне докато не станеш на 27 и не осъзнаеш, че полза от любовта няма и не започнеш да я отричаш), а драмата е в основата на ежедневието ни, това да не тичаме след някого и да не мислим за него и да не правим всичко за него звучи невъзможно. Но се раздвам, че повече никога не бих повторила подобна глупост, особено както вече ви казах след като осъзнах, че любовта не съществува..но пък ето – разказите за нея са готини! 😀

Изцепка номер 4 – годината е пак 2012, аз пак съм на 21 и е първият ми полет със самолет. Нямам страх от летене или нещо такова – няма и как да имам, след като дотогава не бях летяла..Беше ми приповдигнато от пътуването, нямах търпение да стигнем и т.н. Полетът ни беше около час и 15 мин. дълъг. Единственото, което ме притесняваше беше турболенцията и то от тази гледна точка, че на мен дори от въртележка ми става лошо, пък турболенция, нали..Не зная на коя минута точно от полета, но реших да отида до тоалетна. Влязох вътре, стресирах се от обстановката (нали знаете колко са зловещи тоалетните в самолетите :D) и тъкмо се борех с този си шок, когато самолетът се разтресе. Край, турболенция! си казах и реакцията ми беше да изляза. Просто излязох с 300-та без да свърша това, за което бях отишла 😀 Излязох и чух как обявяват всички да си седнат по местата и да затегнат коланите. Е, да, обаче в момента, в който излязох един човек влезе в тоалетната и аз реших да го изчакам да излезе и да вляза пак, защото наистина имах нужда да отида след толкова напитки още от сутринта, нааали?! Стюардесата ме погледна и ме прикани учтиво да си отида на мястото. Аз й казах, че чакам. Тя ме погледна въпросително и каза „вие излязохте от там преди 1 мин.?“ А аз понеже си бях свитичка тогава и толкова ме хвана срам, че просто си избягах към мястото. Седнах и точно тогава турболенцията спря..По дяволитееееееее! Беше ме срам да се върна ОТНОВО и просто изчаках да кацнем, за да отида на летището 😀 Мисля, че твърде много се бях вторачила в тази турболенция и тя просто ми се случи и то как ми се случи, хахахах.

Поука: Даже не знам каква е поуката от тази история 😀 😀 😀 може би да не мислим толкова какво „лошо“ може да ни се случи, защото ни се случва или може би да не изкачаме от тоалетната веднага щом самолетът почне да се тресе..Може би? Може би! Може би..

Ииии номер 5, което ми е най-любимата изцепка. 2013 г., Франция – Колмар, аз съм на 22 г. В тая екскурзия имаше още много дестинации и реално прекарвахме повече време в автобуса, отколкото по хотелите..Както обичам да го наричам – „живот на колела“, аз точно така си мечтая да живея и за мен тази екскурзия беше все едно съм попаднала в рая на рая. Минусът е, че в един момент колкото и да си енергичен и млад и ентусиазиран умората си казва думата. Но за това, което ще ви разкажа след малко не зная дали ми се случи толкова от умора, колкото по-скоро от ентусиазъм и шок. Аз ходейки по тези екскурзии много, много не четях програмите. Специално тази я запазих, защото една сутрин във фейса, в страницата на „Караджъ турс“ (време за реклама, но си го заслужават, защото бяха перфектни и съм много доволна от тях) ми изкочи снимка на Айфеловата кула и отгоре пишеше – екскурзия до Париж и Милано и аз като го прочетох..2 часа по-късно го бях запазила..Но не четох подробно цялата програма, особено пък да цъкам да гледам снимки от местата, на които ще отидем. И помня рано сутринта на 2ри семтември как тръгваме на обиколка в Колмар (аз за първи път чувам за това градче, нямам големи очаквания, чакам си Париж, в който трябваше да пристигнем същия ден вечерта..). И понеже не съм сутрешен тип човек още си спях, нищо че ние реално бяхме спали в Колмар и нямаше кой знае колко път от хотела до центъра. Та доспивам си аз и по едно време усещам побутване и си отварям очите..пред очите ми Статуята на Свободата и аз се чудя колко време съм спала, кое не съм дочела в програмата и въобще дали все още не спя. Шипя се, не спя 😀 Гледам хората слизат да се снимат и чувам как казват имате около половин час тук и после отиваме в другата част..Половин час тук???????? Всички слязоха, а аз не съм още????? Помня само как станах, взех фотоапарата и се втурнах да слизам (аз бях платила да съм на първите седалки в автобуса и затова казвам, че просто станах и се втурнах към вратата). И слязох – от 3тото стъпало на Земята, слязох като торнадо просто..така слязох че целият ми крак беше в кръв. Абе да си го кажем – паднах като чувал с картофи. Всички в ступор. Едни ме гледат, други идват да помагат. А аз ли? Аз се спуках да се смея, станах и продължих да тичам за снимка към статуята. После ме боля, спирах кръвта и т.н., но в този момент не усещах нищо освен желанието да се докосна до нея. Предполагам на хората, които ме познават и на онези, които са чели и други мои статии им е станало ясно защо, за другите ще обясня – просто мечтата ми е да отида в Ню Йорк, а статуята на Свободата е символът на този град и изведнъж, така неочаквано се появява пред очите ми и аз съм УААААААААААААААААААААААААААААУУУУУУУУУ ❤ ❤ ❤ После разбрах, че това е ОРИГИНАЛЪТ на статуята на Свободата и се намира в Колмар понеже Бартолди-скулптурът й е роден там. Някой казват, че е просто 12 метрово копие..къде е истината не знам, но аз се докоснах наполовина до мечтата си Ню Йорк и бях много, много, много щастлива и ранена!

Поука: Бих ви казала да си четете като за начало програмите за екскурзиите..но няма да ви го кажа! Понеже така ще имате очаквания и може изживяването да не ги покрие, а аз нямах и вълнението течеше във вените ми през цялото време ❤ Просто бъдете по-внимателни, защото аз можех да не си нараня крака при падането, ами да си счупя главата, примерно..

БОНУС: История номер 6 – това не зная доколко е изцепка, но ще ви го разкажа, защото като се сетя за тази случка пак се смея от сърце..въпреки че пак не е много за смях 😀 Става въпрос за същата екскурзия – тази с Париж. Та, отидохме най-накрая в града на любовта..единият ден беше с повече свободно време, а другият вървяхме 30 км. пеша (не преувеличавам), но разгледахме обстойно всяко едно кътче! На следващия ден бяхме във Версай и вечерта щяхме да гледаме нощен Париж. Като имахме две опции – първата беше панорамна гледка от Сакре кьор и втората да отидем до Плац пигал и Молен руж. Е, предполагам не мислите, че отидох да гледам панорамната гледка на Париж по тъмно (след като вече я бях виждала по светло). Повечето отидоха там, обаче. И останахме 4 жени и двама мъже (като мъжете бяха съпругът на едната от жените и преставителят на Караджъ турс). Е, когато си на 22 и си в Париж и ще излизаш вечерта ще се облечеш минимум като за дискотека, нали? 😀 Е, аз да! По принцип моите дрехи са супер къси, разголени, цветни, младежки. Те и днес са ми такива повечето поли и рокли, пък тогава съвсем..От целия ми багаж (разбрахте с колко багаж пътувам от една друга история, хаха) аз избрах най-късата и секси черна рокля. И като ме видяха всички им стана лошо. Момчето, което беше организатор и представител на фирмата ми каза да го хвана за ръка и да не го пускам докато не се върнем в автобуса 😀 😀 😀 Е, не е ли изцепка ми кажете на Плац Пигал да се барна така..просто усещах погледите на минувачите и на онези гигатски чернокожи същества, които бяха нещо като охранители пред железните порти на заведенията около площада..Но пък не съжалявам, защото видях обстановката по тъмно там, видях и Молен руж, а и бях така красиво и секси облечена. Оцеляхме и после отидохме да видим Айфеловата кула по тъмно, а тя е пленяваща, знаете! ❤ ❤ ❤

Поука: Абе изкарвайте си готино и не го мислете! 😀

Автор: Мила Негревска