Уааааау, толкова дълга статия отдавна не бях писала..Върнах се във времето, когато създадох блога си и първите ми статии, които пуснах тук – тогава нямах търпение да пиша още и още и да ги публикувам по-бързо, за да достигне написаното до всички. Борех се с това желание в себе си и в същото време гледах да е всичко изпипано и поднесено по най-красивия, завладяващ и вдъхновяващ начин..а в същото време първо бях отделила място на най-вълнуващите самата мен теми!
А темата, за която ще пиша днес така дълго и така нашироко е също тема, която искрено ме вълнува, а именно СНИМКИИИИИИ. Всъщност тя вълнува и повечето хора в днешно време. Е, с моя късмет в моето близко обкръжение хората не обичат да се снимат..едва ги карам да си направим някоя снимка заедно и да я постнем в социалните мрежи..То се почва „аз на снимки не се харесвам“ или „не обичам да се снимам, знаеш“ или че някой ги следи, ще им прави магии или „не искам всички да знаят къде съм и какво правя..и с кого съм“ или „стига с тая показност“ и аааааааааааааа, откачам!!! Затова повечето снимки в социалните ми мрежи са си само мои – аз обожавам да се снимам, шибан нарцис съм, обичам да ми казват , че моите снимки са най-хубавите и оригиналните, не ми пука, че така се знае къде съм и с кого съм (всъщност ако ми пукаше, нямаше да съм там и с този човек, вероятно..), освен това снимките ми могат да ги виждат само хората, които са ми в приятели и не са ограничени да виждат само моите публични постове. Ако това е показност, добре съгласна съм?! Аз смятам, че социалните мрежи са модерният начин за изграждане на един имидж, PR, събиране и съхранение на спомени също така..много обичам опцията във Фейсбук „На този ден“. Въобще социалните мрежи не са за просто общуване и „поддържане на контакт“, в моите виждания там трябва да се качват снимки и затова аз го правя почти всеки ден и го правя на МОЯТА стена..затова и не приемам критики, поучаване и т.н. Също и не давам такива относно това кой и как използва своите акаунти. Цял абзац изписах, а още не съм стигнала до същината 😀
Как се зароди идеята ми за тази статия? Ами в нета ми изскочи една публикация, в която пишеше, че Мегз с нейното онлайн предаване „Insta Queen“ разбива на пух и прах по рейтинг онлайн предаването на Галин „Viral“..ДРЪН-ДРЪН 😀 По принцип шанса да се впечатля от подобна статия е 0.01% и явно сега се прояви, защото освен че отворих и прочетох статията, аз реших да изгледам и двете предавания. Впрочем Вайръл е адски интересно и ще продължа да го гледам, а „Insta Queen“ пък ми даде необходимата ми доза вдъхновение да започна да пиша, това което вие сега четете. Ако не сте гледали предаването ще кажа накратко за какво става въпрос или поне аз какво успях да изгледам вчера. Мегз и компания, включваща нейните „ангели“ бяха избрали 6 момичета, които да научат как да имат повече последователи, харесвания и въобще как да добият повече популярност тези момичета във Instagram. Като първата им задача бе да си направят селфи, да го качат с необходимите корекции и филтри в мрежата и да напишат статус под него. Замислих се какво селфи бих си направила аз, след това изслушах и мнението на журито относно селфитата на момичетата и хоп дойде ми тази идея да напиша статия за снимки. Някой ще си кажат „че коя беше ти“. Аз съм аз! Моите снимки са повече от перфектни, защото за мен е важно винаги да съм най-добра във всяко едно отношение, тоест изпипвам всеки детайл – от идеята за снимката, през правенето й до официалното й качване в нета. „Е, и, да не би да си топ звездата в Instagram?“ Не, там имам 65 последователи, защото не желая да имам повече. Профилът ми е заключен и допускам да ме следват само познати, да не кажа и по-близки ми хора..Едно време имах друг профил с около 700-800 снимки в него и почти 1000 последователи, не ми хареса! Не съм го изтрила, но премахнах доста и снимки и следващи ме и в момента седи затворен и неизползван. Не публикувам снимки за брой лайкове, не държа да съм популярна..Дразня се единствено, че някакви буквално тъпи кифли, с грозни снимки, позьорски снимки, снимки без смисъл понякога събират повече лайкове и са по-оценени от мен. Не се дразня, защото искам да съм на тяхно място, дразня се защото обществото ни е ей такова скапано!!! Но това, че не искам да ме следват хиляди хора и не качвам снимки за брой лайкове далеч не значи, че не зная как да си направя перфектно селфи или снимка като цяло и също не значи, че в лично МОЯ си блог не мога да пиша по тая тема!
И така да си дойдем на думата, а думата е както вече разбрахме СНИМКИ. Споменах, че не давам съвети относно това кой как да ползва своя собствен личен профил в социалните медии. Но ако и вие като мен сте от тези, които обичат да публикуват снимки ще се радвам да прочетете написаното до края:
Още една важна вметка – защо твърдя, че знам и че имам перфектни снимки? Защото първо освен да се снимам аз и обичам да снимам, имам виждане за нещата как да изглежда една снимка..а също знам как и аз трябва да изглеждам на снимката. Имам цялостната идея в главата си много преди да тръгна да правя снимката и не спирам докато не се получи така както си я представям. Познавам недостатъците си, знам си и качествата, усмихвам се от сърце и хоп то се получава! А ето и повече за моите виждания за перфектни снимки:
1)С нимки много – сутрин отварям и започват да изкачат..селфита, най – вече..Всъщност искам да кажа нещо много важно – аз с удоволствие натискам бутона лайк, а често и сърце (въпреки, че то доста често се възприема като нещо повече от просто ти харесвам снимката от околните, не зная защо. Реално не е! Има си други начини да изразиш симпатии и чувства и те не са с бутон :D) на наистина хубави снимки. Много харесвам и честно използвам този бутон, когато вляза и просто снимките, които са качили хората дето следвам ме зарадват. Дори някой да качи 10 на ден бих ги харесала всичките, ако по някакъв начин ми подействат..Та ще започна сега със селфитата или иначе казано снимките, които ние сами си правим с предната камера на телефона. Всъщност бумът на модата на тези селфита имам чувството, че беше около и след онази церемония на наградите „Оскар“ през 2014? или 2015, може би? Да, тогава всички буквално полудяха и започнаха да си правят селфита къде ли не. Включително и разни „екстремни“, заради които доста деца и възрасни загубиха своя живот 😦 Истинско безумие! Болестно състояние е за мен това, въпреки че както вече обясних съм човек, който обожава снимките. Аз също имам десетки селфита в профила си, но тъй като редовно правя чистка (която се състои в това просто да скрия снимките, не да ги трия) аз първо скривам точно селфитата си. Те са някакси за момента, да си почешаш егото като събереш някакви лайкове (в моя случай даже не са много, щото малко хора ги виждат) и после изгубват давност. Към днешна дата все по-рядко ми се случва да си правя и да качвам подобен вид снимки. Предпочитам по-съдържателни неща. За мен хубавите селфита, ефектните селфита са няколко вида:
- Ако си с хубав грим, в съчетание с дрехите, прическата, цветово и т.н и хубав фон, който пак да се връзва – Да, заслужава си да се щракнеш и да пуснеш подобна снимка, защото ще е красива и определено ще зарадва и очите на твоите последователи. Другият вариант е „натурално“ селфи. Просто днес изглеждаш великолепно без грим, светлината е хубава, облчена си в розово например и го правиш! И е красиво!
- Снимка с друг човек (роднина, гадже, приятели, някоя известна личност) – подобни снимки не винаги са блестящо красиви, но не винаги и има кой да застане и да ви снима, тоест има някаква доза логика, ако искаш да пуснеш снимка сега и в тоя момент, просто да се снимаш с дадения човек и да я публикуваш. Защо не? Особено, ако не е просто у вас, ами има някакво съдържание за фон отзад.
- Аз често си правя селфита с кучето ми и винаги се получават супер сладки, това се дължи на нея, разбира се, защото тя е неповторимо красива ❤
- Последният тип селфита, по които аз много си падам са така наречените от мен „слънчеви“ или „снежни“. Да харесвам идеята да се снимаш, докато слънчевите лъчи падат зад теб или около теб и другото е ефектът на снега през зимата, особено ако има човек сини очи.
И май до тук се изчерпват идеите ми в моите представи за селфита. Всичко друго си е чиста доза вманячаване да се качват снимки и бих добавила липса на интересен живот и/или интересни идеи. Кифленско е и е ненужно. Нали като отворя фейса или инстаграма и видя само селфита в един профил, в една поза, щото само по тоя начин се харесва дадената персона и просто го затварям този профил и вече дори не ми прави впечатление като ми изкочи нещо ново от него, защото е едно и също и е скучно и е смешно!!! Що за липса на интересен живот и подход наистина?
В общи линии уточних кога и къде и с кого приемам за нормално да се правят тия селфита. Нооооо, има едно огромно НО тук, което много държа да вметна – как самият ти да застанеш на това селфи. Определено не с патешка физиономия, модата на това мина отдавна..“Обичам само десният ми профил да се снима“ и тая мода мина, мисля. Ако не се харесвате, просто не се снимайте, толкова е просто. Всичко друго е каквото се родило, такова излезнало на снимката и с ляв и с десен профил 😀 Най-хубавите селфита и снимки като цяло са усмихнатите. Не всеки има 24 каратова усмивка, но не е и задължително. Въпросът е, че когато сте усмихнати, това въздейства и на околните по супер положителен начин, вие им предавате емоция, а това е важно, както във общуването на живо, така и в онлайн общуването. Разбира се, не е задължително да се нахилвате, това просто е идеалният вариант за мен. Другото е естествена поза на лицето..всеки си има черти, които харесва и които не харесва. Примерно аз не си харесвам кривия нос и се снимам по начин, по който той да не изпъква. И тук искам да спомена и за редактирането на снимките с филтри и разни програми. Всеки ги използва, аз също. Но нека е в умерени граници – леко подчертаване, леко омекотяване, леко прикриване на някакво несъвършенство, а не смяна на самоличността, нали хората ви виждат и по улицата и не сте същите 😀 😀 😀 Аз като по-малка прекалявах, най-вече си сменях цвета на очите, е Бога ми то е леко смешно сега като се гледам и много трагично. Не, че понякога и сега не го правя, но умерено и ефектът даже е приятен и за мен, а по лайковете си мисля, че и за последователите ми.
2) Снимите, които ви правят други хора било то самостоятелни или с някого. Аз ги предпочитам тези снимки и те преобладават с профила ми. За съжаление се броят на пръстите на едната ми ръка хората, които могат да правят хубави снимки. Първо режат теб, второ не си центриран, трето си размазан, четвърто хванат прекралено отгоре или прекалено отдолу или винаги са направени в момент, когато някой минава с непосредствена близост до теб зад гърба ти на снимката и целият фон е самият той. Никакво чувство за красота и пропорция нямат тези „фотографи“, а иначе ти им правиш буквално перфектни снимки. Както и да е..
- Най-важното за една хубава снимка е мястото – обожавам снимки от пътувания, от красиви места, снимки, които като ги видиш и да си кажеш „къде е това? трябва да отида и аз там да се снимам.“ Пролетните снимки около цветя много обичам, есенните също, снимки около вода.. ❤ Просто да е някъде, да има същина, смисъл, да има нещо уаааау ❤
- Кога акцентът си самият ти? По даден повод или събитие, на което си се постарал да изглеждаш невероятно и си заслужава да го види целият свят. Но тогава фонът пак е важен..сега с балната рокля или друго хубаво облекло до строеж или в тоалетната или на мръсния тротоар или улицата с локви, такива снимки ми изглеждат адски „евтино“, ще ме прощавате. Идете и намерете фон, който да кореспондира с облеклото – храст, тревна площ, стена, дори с хора за фон зад вас от събитието става. Но да изглежда тая снимка елегантно, представително също като вас самите.
- С други хора? Тук фонът, освен ако не сте до 2ма на тая снимка ще избледнее или въобще няма да се вижда. Помня един случай с една снимка от 8ми декември..тогава в центъра на Банско видяхме един мини трактор и решихме с други 5ма колеги да се щракнем пред него..Е, той не се виждаше 😀 😀 :D. Така, че е трудно. Ако сте 100 човека все някой ще е или отрязан или ще е отдалеч снимката, нз и аз. Груповите снимки не са ми сред любимите. Особено с повече от макс 4 човека. Губи се личният блясък..Но пък са страхотни за спомен, затова има смисъл да се правят, безспорно е това.
Повече видове има ли? Може би има, но за мен в общи линии са тези!
Иначе тук като при селфитата е важно освен къде и с кого също и как..Усмивката е най-важна! Няма да се уморя да го повтарям това!Трябва да се създава емоция у хората и тя е прекрасно когато е положителна. Впрочем има нещо тук – не всички хора, обаче, излъчват позитивизъм, не всички са чаровни и харизматични..е при тях е супер трудно да въздействат на другите положително, когато самите те са лоши и злобни или просто безлични. Дори и да сложат фалшива усмивка, то се вижда и се разпознава. Така, че усмивка, но искрена, от сърце! На мен 2/3 от снимките са ми усмихнати, дори понякога ми става странно и смешно защото около мен всички са сериозни, а аз нахилена 😀 ама ето като ти идва от вътре и е искрено, просто не се замисляш ами се усмихваш и ти се получава. Иначе аз имам две любими пози за самостоятелни снимки и едно задължително условие на общи снимки. Какви са те? Първата ми любима поза е с разперени две ръце настрани и широка усмивка на лице, това го правя като се снимам сред природата, по пътувания, най-общо казано е неофициална среда. Смятам, че излишните пози при такъв вид снимки не изглеждат добре..все пак ти си отишъл да се кефиш, правиш си снимка, защото мястото ти харесва и в един момент се държиш като на модно ревю..не ми се връзва някак си. Ако, обаче съм на по-официално събитие не върви да си разперя ръцете..тогава ми стига просто да застана с кръстосани крака и една ръка на кръста, всичко друго стои отново по прекалено позьорски начин. Не, че не съм „позирала“, но после гледайки си снимките далеч не оставам доволна и впечатлена от поведението си на тях. Когато си правим групови снимки с приятели – винаги е повече от задължително да застана между двама човека, така хем съм по-централно, хем не е нужно да правя каквито и да било пози, защото просто ги прегръщам и почти няма как да не си харесам нещо после.. и естествено усмивката е задължителна, пак да кажа. В никакъв случай на обща снимка в поза, ще изглеждаш нелепо. Познавам и такива хора – снимаме се 5 човека, те в поза, в една поза, всеки път в една поза и то пък една поза..За обработването на снимки в цял ръст? Амииии, всеки има нещо, което не харесва освен в лицето също и в тялото си. Или просто иска да изглежда естетически по-добре снимката..Аз съм 1.71 висока, което не е малко, но понякога си удължавам краката, защото при снимане особено отгоре на снимката изглеждам по – ниска отколкото съм в действителност и това не ми харесва. Пак е до индивидуално виждане на нещата, но и тук не бива да се прекалява, защото всички те виждат и на живо все пак 😀 😀 😀 😀 😀
Статусът под снимката. Оооо, да! Изключително важен! Аз имам една статия ук в блога, която се казва Мога да си го позволя прилагам я с линк. Ще кажа само няколко думи – прекралено кифленско е да прилагате цитати на Коелю под снимките не изглеждате по-мъдри, когато снимката е с джуки и цялостно лишена от смисъл, но повече в „Мога да си го позволя“. Но е хубаво да има текст, защото това прави въздействието върху хората често по-силно и аз редовно пиша нещо, предимно нещо което съм си измислила сама по снимките ми. Не зная дали някой въобще го чете..но аз държа да има послание някакво. Все пак както казах аз градя образ в тия социални медии и държа той да е цялостно завършен.
В общи линии аз и книга мога да напиша за снимки, за ползване на социални мрежи и т.н., но мисля да спра до тук, защото съм изписала почти 3000 думи, хахахахахаха. Имам още една статия, свързана пак с темата снимки, лайкове, „показност“ тя носи ироничното заглавие Стига с тоя Facebook и е написана с цел да затвори устичките на хората, които просто завиждат на перфектният ми профил там, та ако имате желание да четете още от мен, вижте я.
Автор:Мила Негревска
misssunnybeach 