Нали знаете аз обичам да пиша за нещата от живота..и всичко, което правя е с цел да вдъхновявам! Днес ще ви разкажа нещо..нещо твърде лично, неко от живота..нещо, с което искам да ви вдъхновя да се замисляте – човек рано или късно попада в ситуация, в която осъзнава много неща в минало време..понякога твърде късно!
Имаше едно момче..той не е ангел, напротив в ада би се чувствал като у дома си.. но мисля че не ми понесе главно, защото в някои ситуации прилича толкова много на мене. Както той често ми казваше „явно не меляме заедно, защото сме силни характери и много си приличаме“..да, нормално е, не случайно казват че противоположностите се привличат най-силно, а ние с него от първия ден на нашето запознанство се отблъсквахме като два минуса на магнит. Той е инат, егоцентрик, обича да е на неговото, обича вниманието и обожанието, мрази да предпочитат друг пред него и да му обръщат гръб без обяснение. Аз направих всички тези неща – предпочетох друг, обърнах му гръб без обяснение, стъпках егото му и се опитах да пречупя ината му със силата на моето его..Вероятно съм го подлудила, въпреки че и до ден днешен съм повече от убедена че той си го заслужаваше в онзи момент. Мисля, че в живота ми не съм мразила друг човек повече от него..
Но точно днес, точно в този момент имам нужда той да е тук до мен..пустият ми егоцентризъм – не е разкаяние, просто искам да е тук, за да го питам какво се прави когато някой те заличи от живота си без логично обяснение, както аз направих с него. Едва ли има човек, който по-добре да знае какво да прави в такава ситуация 😃 защото аз съм костелив орех и при мен заличаването е завинаги, дойде ли момент да заличавам. Толкова пъти съм му повтаряла да има малко гордост и да разбере, че щом не го искам в живота си е безмислено да ме търси, да ми звъни, да ми пише..а той все идваше и ми повтаряше, че нищо не е загубено щом някой не е умрял..Накрая умря! За щастие не някой от нас (или за нещастие де, защото понякога имам чувството че ако беше умрял аз щях да живея по-щастливо и спокойно..) но не умря никой от нас поне не в този смисъл, в който някой умира, но всичко, което ни свързваше по някакъв начин умря! А вероятно умря и онова „аз преди теб“. След него аз станах още повече като него, вероятно и той се е превърнал в моето тъмно и гадно аз..
По дяволите, явно много е държал на мен и нашите отношения, но аз така и те му простих! Не съжалявам за прошката, съжалявам само че може би пропуснах шанса да имам в живота си човек, който държи на мен повече отколкото отстоява своята гордост – ето пак пустият му егоцентризъм 😃😃😃
Днес седя сама и знам какво е изпитвал..днес и мене ме изтриха от живота си! С всеки изминал час ми изглежда все по-невъзможно да има връщане назад, а дори не зная дали аз бих се върнала назад. А всъщност къде сгреших така и не разбрах, никой не ми каза..може би че съм прекалено добра? Но всъщност никога не знаеш колко си наранил човека отсреща, докато не го изпиташ и вероятно някой ден ще изпитам и това..ще се радвам да разбера причината де..Но днес изпитвам друго – болка от това да те изтрият от живота си без нито дума. Толкова държа/х на този човек и не исках да го губя, но нямам смелост, нито сили да предприема каквото и да било повече, защото всичко ми се струва грешно и излишно в този случай. Защото и аз имам чувства и его. Знам какво е някой да ти пише, звъни и иска обяснение..тогава ти просто не искаш да чуваш никакво обяснение и не искаш да виждаш този, когото си изтрил..знам толкова добре какво е да бъдеш от другата страна, но не знам как да се справя стоейки от тази..
Не искам съвети! Просто споделям – защото сърцето ми се къса в момента, а никой около мен не проявява дори и малко разбиране. Забързани в ежедневието си и заети със свои неща хората ме изслушват, но без да чуят! И това ме кара да се чувствам още по-зле и да разбирам онова момче от миналото все повече и повече, което от своя страна още повече ме побърква.
Не, че времето помогна на мен да му простя..но дали този път няма да помогне на мен да ми „простят“? Времето..та нали никой все още не е умрял? Живи сме и двете страни! Ами умре всичко между нас и има едно ново „аз след теб“..може би трябва да спра да раздавам частички от сърцето си с надпис „приятел“, защото всички рано или късно си тръгват без причина и без обяснение..може би!?
Но най-важното тук е друго – рано или късно ще ти се случи това, което си причинил! Затова внимавайте какво СИ причинявате, за да не се чувствате като мен в момента – виновни без вина, а всъщност кармично виновна и то много.
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 