Авторско, Празници

Сирни Заговезни – Прошка е!

Прошка е!
Някой ти иска прошка, защото е осъзнал, че греши..Ти му я даваш..
Защото е прошка! Такъв е обичаят..
Ами погледнато от друг ъгъл? – Прошка е! Някой решава да използва празника и да ти иска прошка..Сърцето ти дава ли му я?

То е като механичното „Честит рожден ден!“ написано голичко и самичко на стената на поредния ти приятел у фейса, без капка лично чувство..и още по – механичното негово „Мерси“ придружено със ❤, под въздействието на щастието и еуфорията, завладели го на празника му..
Е, хубаво – Прошка е! И всеки греши..Но всеки разкайва ли се или е готов да повтори „грешките“, когато си обърнеш гърба и му е удобно?
Има категория „малки грешки“, които за разлика от малките жестове не са важни. И ако някой ми поиска прошка днес или във всеки един друг ден от годината за подобна малка грешка, сторена попогрешка, аз ще му дам моята прошка. Защото – да, всеки греши! И всеки заслужава втори шанс за несъзнателно сторената си грешка!

Но нима някой, който те е предал, излъгал, наранил, обидил, смачкал и всичко това съзнавайки какво ще ти причини и колко ще те боли е способен да се събуди днес, да се разкае и да заслужи твоята прошка, изричайки двете думи „Прости ми“? НЕ, ТВЪРДО НЕ! НЕ ПРОЩАВАМ!

И не ми е тежко за непростеното. То не ме тормози, защото лошите неща се старая да забравям. Но „забравила“ е прошката ми към самата мен, затова че съм му позволила да ме нарани, а „простила“ ще значи да му позволя на него да забрави какво ми е сторил!
НЕ, НЕ ПОЗВОЛЯВАМ! И НЕ Е ГРЯХ НА ПРАЗНИКА!

И до последният дъх нека им тежи на сгрешилите към мен!!! Защото сърцето ми не съм си го намерила на улицата. То винаги е добро към вас и не заслужава нищо друго освен добро отношение. Позволите ли си друго, ще си натоварите вашите гнили т.нар сърца с доживотната ми присъда да не ви простя греха!

Прошка е! Внимавайте на кого прощавате, за да не стане така, че да не можете да си простите, че сте я дали на неправилния човек..

Днес си прощавам за това и обещавам да внимавам повече къде, кота и на кого я давам!

Автор: Мила Негревска

Вашият коментар