Колко е тънка границата между любовта и омразата?

Не съм писала в блога си точно от последния месец на 2017 г., реално тогава някъде за последно почувствах, че имам какво да ви кажа тук от сърце и душа..После се отдадох само на разни мисли, които споделях в моята страница „Из Мемоарите на една блондинка“ във Фейсбук, която впрочем ако не сте харесали е крайно време да се задействате 😛

link: facebook.com/misssunnybeachMN

Та през полседните 6-7 месеца се бях отдала предимно на събирането на лайкове там в страницата, повече последователи в Instagram и на още нещо..а именно – на това да разбера колко тънко тънка е тая прословута граница между любовта и омразата. Далеч не целенасочено се впуснах в това начинание..и далеч не съм щастлива, че трябваше да го разбера. Може би от много казване на „НИКОГА“ съдбата се намеси и с гръм и трясък ми напомни, че никога не трябва да казваме никога, защото винаги можем да изпаднем в ситуация, в която вчерашното „никога“ се превръща в днешен начин на живот.  И в крайна сметка разбрах със сигурност едно – граница има и чуствата не са никак сполучливи бежанци..

От къде да започна се чудя, та то е като лабиринта на смъртта? Да кажем от това как да започнеш да мразиш някого, към когото си имал само хубави чувства? Възможно ли е въобще? Оооо, да, възможно е! За около седмица! Под въздействието на чути думи в правилното време е възможно точно за около седмица да се почувстваш зле, обиден, наранен, да почувстваш че искаш да го убиеш и сринеш със земята този човек, когото до вчера си обичал..После минава тая седмица на замъгленото от омраза съзнание и точно в неделя вечерта седейки в леглото си, преди да заспиш, когато наоколо е тихо, ти просто чуваш как сърцето ти с всеки един следващ удар все по-силно ти шепти – грешиш! Ти държиш на този човек! И това не бива да се променя! Ненужно е! И осъзнаваш, че никоя дума, изречение, доказателство на този свят няма силата да те накара да намразиш човека, на когото от първия ден държиш толкова много. Определено нямаш сила да го изтриеш от живота си с лека ръка, да го забравиш или да му направиш нещо лошо. Дори и живота да ви отдалечи той пак ще бъде винаги на това специално място в сърцето ти, ти винаги ще му желаеш доброто, винаги ще го подкрепяш, ще искаш да му се случват само хубави неща и той да бъде щастлив. И омразата, която изкуствено са се опитали да ти насадят към него остава от другата страна на границата на любовта!!! Защото „ВИНАГИ“ е невъзможно и съдбата да промени, когато извира от сърцето!!!

А какво е положението с превръщането на чувството омраза в чувство любов? Същото! Перпендикулярно е..от другата страна на тая не толкова тънка граница! Как ще заобичаш някого, който ти е причинил болка, опитал се е съвсем целенасочено да ти съсипе живота? Някой, когото си мразил от цялата си душа? Някой, когото си се молил да не срещнеш никога повече..проклинал си съвсем искрено деня, в който сте се запознали..Как? Еми, трудно бе, как¿! Ама не съвсем невъзможно..Трае точно седмица! Не е любов, но е инат – инатът да опиташ и да стане, напук на себе си.. отмъщение- отмъщението за чутите думи, на които през тази седмица все още вярваш..тръпка- тръпката на новото, непознато и различно усещане! И после край! Перпендикулярно на чутия туптеж на сърцето в тихата неделя вечер душата ти не издържа и ще се пръсне от завърналата се там непоносимост към човека. И няма значение дали е можело или щяло, а само какво е било и какво е отново, а именно – ти пак не можеш да го дишаш и не искаш да го понасяш..същността ти не може и не иска този човек да е близо до теб!!!

Тези експерименти с границите непроходни обаче са опасни, да си знаете!!! Пак ви казвам – чувствата са лоши бежанци и накрая остават трайно наранени от нетънката, но така бодлива тел покриваща границата между любовта и омразата!!!

Автор: Мила Негревска