Всеки си има своите таланти, нали?
Едни пеят, други рисуват, трети пишат..И всички тези хора притежават силата наречена въздействие, но тези третите са най-опасни.. от мен да го знаете. Не случайно казват, че медиите са четвъртата власт, аз даже бих казала – първата. Интересното е, че разбрах колко силно въздействие оказват думите след много четене..И не разбирайте, че съм изчела „2 вагона книги“, както е модерно да се казва – като малка не си падах по четенето, днес предимно пиша! Просто съм прочела достатъчно на брой и по – важното – точните книги..И точно тези книги оказаха влияние върху разсъждаването ми за света около мен, а също ми въздействаха и помогнаха да погледна навътре в себе си и да променя някои неща къде в мисленето си, къде в поведението си. А като цяло аз съм човек, който се променя трудно..на когото се въздейства трудно..
И накрая – моментът в който записах магистратура „Медии и журналистика със специализация връзки с обществеността“ беше преломен за мен. Научих и чисто теоретично как всяка една дума, която изписваш или казваш има огромна сила и може да окаже огромно влияние върху всеки един човек, стига да е поднесена по подходящ начин. Дотогава пишех само за да надъхвам и вдъхновявам себе си в трудни или в щастливи за мен моменти. След това направих блога си тук и реших да използвам своя талант, своите познания след завършената магистратура и ако щете дори своя опит от разни преживени или добре наблюдавани ситуации, за да вдъхновя и всички вас, които ще ги прочетете.
Преди около месец създадох и своя страница във Фейсбук, което отново носи името Из мемоарите на една блондинка. Най-вероятно не всички читатели на моите мисли в страницата или статиите ми тук в блога успяват да ги разберат правилно, да ги съпреживеят..Други разчувствам – не един или двама човека са ми признавали, че са плакали на моето творчество..Трети вбесявам – казвайки им неудобни истини – като се замисля, заради статуси във фейса, много преди, а и след като си направих блога, са ме махали от приятели без друга видима причина. Дори веднъж един приятел ми каза, че съм прекалено критична била. Ами ОК, отговорих. Това е рискът, който поема всеки един творец – да го обожават и да го мразят. Аз като цяло съм личност, към която хората никога не остават безразлични, радвам се че с реакциие към творчеството ми също е така!
Всъщност замисяли ли сте се защо един цитат изглежда така мъдро и събира безброй лайкове на нечия стена във Фейсбук, а когато го публикува някой друг и цитатът и човекът изглеждат нелепо? Нека плачат, нека се вдъхновяват, нека ми се ядосват, докато ме четат! Единственото, което не бих понесла е да изглеждам и аз нелепо. Естествено само и единствено онези читатели, които ме познават лично, в някаква степен знаят кой седи зад словата тук в блога или в страницата ми във Фейсбук, за другите съм поредният талантлив автор, търсещ популярност из интернет, нали? Но разликата между многото блогъри и мен е, че аз търся популярност до степен създаване на емоция в читателите (хубаво е когато към емоцията се прибави и възхищение, разбира се), но „не го правя за кинти“! Да пиша за мен не е професия, това е хоби и поне за момента не желая да продавам таланта си. Не случайно мотото на моята страница е „Всичко, което правя е с цел да вдъхновявам!“. Няма как да накараш хората да повярват в казаното от теб, ако самият ти не си повярвал в него; или ако пишеш едно, а правиш друго; и най-вече ако публикуваш нещо, а представляваш съвсем друго..Другата разлика е, че всяка една дума извира от душата ми и сърцето ми. За да достигне до вас дадено написано от мен нещо, то първо е достигнало до мен – преживяно е, премислено е, почувствано е, преработено е и аз ви го поднасям в един чист вид. За мен именно това е да си автор, а не просто да редиш модерно, популярно вече слово след слово, пречупено през твоя поглед + щипката талант, която ти е дадена от горе, преписано или пренаписано (хайде от мен да мине) от нейде там..
С две думи – аз пиша за нещата от живота, защото мога да си го позволя..чисто душевно!
Не бих си простила да изглеждам като някоя плеймейтка, постнала си цитат на Паулу Коелю или като онези, които пишат „4estit 3 mart“, бляк!!! Обожавам онези, които си нямат грам хабер от футбол, но стават най-големите фенове на Барселона.. на Световното, разбира се 😀 😀 😀 Или пък онези, които не знаят кой ни е президентът, но много разбират от политика. И най-вече жените, които приличат на гъз в лицето, но коментират Мис България; 14 годишните разочаровани от любовта, защото „всички мъже са еднакви“ и „чистите души“, които седят редовно на една маса с тези, които до вчера плюха, но пишат така уверено гениални мисли за двуличието..Е, какво въздействие могат да ти окажат подобни люде? Въпреки, че техни себеподобни, които не са никак малко на брой, за съжаление, харесват техните „сътворения“..колко такива страници с над 10000 лайка има във Фейсбук, чак не е истина..
Наясно съм, че социалните мрежи са пълни предимно с хора жадни за лайкове. 99% от потребителите в някаква степен сме такива! Сега няма да си кривя душата..Но е хубаво тези социални мрежи да бъдат използвани освен за събирането на просто лайкове и за граденето на някакъв имидж, на образ (за предпочитане в съвпад с истинската същност на човека, седящ зад профила).
Не забравяйте. дори и за секунда, че писането не е благословия, а оръжие – с него може да вдъхновявате, наранявате, надъхвате, разплаквате, вбесявате използвайки го другите, но може и също така успешно да се самоубиете..най-вече ако използвате думите без емоция, просто за популярност, за лайкове.. Хубаво е да сме модерни, но забравяйте също, че модата е измислена от едни и използвана от много, на които много не всичко модерно им стои добре!
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 