Листата падат

Листата падат..
Те приличат на моите („това не са“) сълзи – пъстроцветни, едри от душата на вековното дърво, което за топлината на лятото страда ли страда.
Листата падат..
Толкова красиво – сипят се като заблуда от едно сърце, което вярва още в детските мечти криещи се зад онази бяла сграда.
Листата падат..
Изсъхнали в различни багри, досущ като ръцете на едно безпомощно дете..
Листата падат..
Детето с ожулените от падежи колене, което иска да те задържи, но сили вече да черпи от къде?
Листата падат..
Последни слънчеви лъчи огряват щастливото лице в различни по болка цветове.
Листата падат..
Зимата почти дойде – с ледена целувка белязва устните, копнеещи за лятно приключение.
Листата падат..
Общо взето смехът отеква като ехо, боли, разкъсва и погребва във забрава нашето внушение.
Листата падат..
Ще изсъхнат и моите сълзи, ще замръзне и твоето сърце, ще побелее всеки спомен, точно в онзи миг – на смяната на времето.. така преломен.
Листата падат..
Те крадат любов, но не и теб ти живееш в моите рими. Вечен си в тях, също като смяната на сезоните така любими!!!

Автор: Мила Негревска