Да, вярно, че любимият ми тъмен шоколад никога няма да ме накара да чакам обаждането му..но друго си е мъж да превземе мислите ти..
А той беше от онези мъже, които нанасят тежки рани с лека ръка. Просто изчезват от живота ти и го съсипват из основи. После дори да пушиш цигара след цигара не ти минава.
Той беше като никотин – колкото повече не го виждах, толкова повече пушех и толкова повече ми харесваше..и бях на път всеки момент да се превърна в дима от собствените си цигари.
Той беше от онези мъже, чието отсъствие и солената целувка на морето не можеше да излекува..особено в онези дни, в които ми изглеждаше възможно Сахара да се наводни, но не и той да ме прегърне отново.
Ами аз? Аз бях от онзи тип жени, които никога не се отказваха от нещо, за което не могат да спрат да мислят и ден! Обстоятелствата не бяха повод..дори съдбата не беше повод..трябваше да победя пречките с мисъл! Той беше моята цел и аз бях длъжна, заради себе си, да не трепна докато стрелям.
Знаех, че понякога е нужно време за да уцелиш в десетката, но в крайна сметка винаги получаваш само и единствено това, което наистина желаеш.. А аз го желаех повече от всичко друго – от сигурните любови и верните приятелства..от лоялността и честността си дори!
Аз бях от онзи тип жени, които ги е страх от предатели, насекоми и взимане на кръв..Предателите се бях научила да зачерквам от живота си с едно щракване на пръсти..От насекомите пищях, не ми стискаше да ги убия, но пък и те нямаше какво реално да ми направят. Но взимането кръв ме потрисаше, сковавах се цялата само при мисълта, че някой ще ми забоде нещо във вената. А в онзи слънчев ден ми престоеше точно това……седнах на стола с насълзени от ужас очи. Лаборантките ме погледнаха и ми казаха: затвори си очите и мисли за нещо приятно – за някое пътуване или някое гадже..Обиколила съм почти цяла Европа, най-голямата ми мечта е да отида до Ню Йорк, а точно се бях върнала от Слънчев бряг (моят рай), момчета бол, за които да си мисля (и хубаво и лошо и за преживявания и за желания)..Но по дяволите аз мислех за него, което дори ме накара да се усмихна. Хах! Тогава разбрах, че няма начин да позволя да не е в живота ми..дори и с риск всичко друго да изчезне на секундата!
Наречете ме глупачка, няма проблем! Аз съм точно от глупавите, които вярват в любовта. А това си беше любов от всякъде!!!
Той може да беше всякакъв, но беше онова „ези“, което исках да се падне, когато монетата е във въздуха. И не е от монетата – тя не може да вземе решение вместо теб и да предопредели съдбата ти.. От него е – отсъствието му не може да бъде преодоляно дори на брега на морето и с тонове черен шоколад..все неща, който иначе носят истинско щастие! От него е – в същото време само той притежава силата да спре зависимостта от никотина и страха от взимане на кръв..все неща, които човек трудно превъзмогва без нещо истинско в живота си!
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 