Два тротоара
ти отляво, аз отдясно
вървим с погледи наведени в Земята
какво остана друго, отдавна празни са сърцата?!
Виждаш ли, Скъпи, и времето се превъртя напред
и то не ни изчака,
а дните по начало по-дълги са без теб
без честните лъжи и думите загадки.
И не са само двата тротоара
цялото кълбо оказа се голямо
да събере сърцата ни огромни заедно
пречат бури безпощадни.
Погледите в земята не помагат
така не се забравя
всичко преживяно, всичко преболяло
цялото „добре съм“ на въпроса „какво ти става?“.
Грешка след грешка
сълза след сълза
лъжа след лъжа
обида подир обида
това ли трябва да е любовта?
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 