Децата (които вече не сме деца) родени между 1990 и 1999 г сме т.нар „нулево поколение“ и за добро или лошо сме известни с това, че не умеем да контролираме агресията си, носим травмите на Прехода, нямаме доверие в институциите и се страхуваме от бъдещето.Всичко това според разни експерти и репортери..А каква е истината?
Истината е доста по – различна. Децата на 90-те сме тези, които имахме едно прекрасно детство – най – прекрасното всъщност ❤
Играехме по цял ден, та чак до 00:00 часа навън. Без притеснения, че може да ни наръга някой на улицата, защото времената бяха мааалко по-различни..Нямаше и мобилни телефони, това ни даваше пълна свобода и луди преживявания.Сега си е страшничко след 20:00 часа, особено ако живееш в по-отдалечен квартал като моя. Но то и децата не излизат особено „пред блока“, защото или ръчкат във фейса или са по моловете.
Събирахме салфетки и миришещи листчета на любими звезди, това ни правеше организирани, упорити да намерим нещо ново, което досега нямаме в колекцията и достатъчно нахални, че да разменим с другарчето си повтарящите ни се екземпляри за точно това, което искаме в този момент. Днес децата събират пари за цигари и пиене и са упорити само когато се налага да откраднат гаджето на ближния си (а и рядко за това се изисква упоритост).
Облепяхме си стаите с плакати на Бритни и Джъстин (ама Тимбърлейк), Бекстрийт бойс, Пусикет долс, Приятели, а по-късно и Трима братя, три сестри и разбира се разни кечисти – я Трите хикса, я Скалата, я Ледения Стийв Остин..а за това се изискваха доста добри умения да убеждаваш – в случая родителите си, че тапетите няма да пострадат :D. И винаги изглеждахме сладки, стараейки се да приличаме на Бритни или Химена от сестрите; Обожавахме Ник Картър и Оскар от братята и мечтаехме когато станем на 23 да се омъжим за някой, който е тяхно копие. Приятели ни учеха как и ние да бъдем истински приятели и как никога да не постъпваме с другарчетата си лошо. А кечът ни научи как да се защитим и да поставим на място противника, дори когато той е видимо по-силен от нас. Нужно ли е да коментирам идолите в днешно време? – Николета Лозанова, Фики, героите от Под прикритие и София ден и нощ.. а може би кечистите са заменени от групировката ИДИЛ.
И впрочем ние си хапвахме с кеф чипс, ближехме ледени сокчета, ядяхме хрупанки с пиле, дъвки Шок и мнооооого шоколад и мноооооого филии с лютеница!!! А днес има вегани и не стига, че детството им е скучно ами и ядат някакви треви и плодове с нитрати и сушени, увиснали, спаружени подобия на храна.
Знаехме как се живее с 2 лева на ден, знаехме какво е и живот на село..Имахме си тамагочита и видео касети и аудио касети и фотоапарати с лента и 21 пози (дето не се снимаш по 100 пъти и не се виждаш как изглеждаш, докато не занесеш снимките да ги извадят в близкото фото). И се научихме да бъдем щастливи с малките неща ❤
А разните там експерти и репортери могат да се гръмнат най-спокойно.. Агресията не можем да я контролираме, понеже сме наясно какво искаме, наясно сме, че го заслужаваме и го искаме веднага и се борим за него! Непримирими сме когато не ни уважават и се опитват да ни тъпчат! Това няма как да го позволим на никого! Обичаме силно, но и мразим силно! – който както си го заслужи..
И не, не носим никакви травми от никакъв Преход..та ние още сме си в Преход, а през 90-те беше прекрасно, именно ние успяхме да изживеем най-истинските детски мигове, а сега сме облагодетелствани от всички нови технологии, навлезли и навлизащи в ежедневието ни..но чак сега, когато са ни необходими и от полза. Да кажем, че просто знаем как да бъдем щастливи ❤
Дали имаме доверие в институциите? Не! Имаме доверие в себе си и най-близките си! На това ни научи миналото. А от бъдещето не се страхуваме никак, понеже е в нашите ръце! ❤ Огледайте се около вас – вкъщи, в приятелската компания, на работното място..ние сме навсякъде и винаги сме непокорни и щастливи и се борим за това, което искаме..и нищо, че всичко това дразни хората, важното е че ние винаги побеждаваме! ❤
Автор:Мила Негревска
misssunnybeach 