Ако бях като другите жени, вероятно нямаше да сме история. Нямаше да изплача куп сълзи, щях да те заменям лесно с втория..
Ако беше като другите мъже, нямаше да ме обикнеш. Нямаше да бъда в твоя сън, нямаше дори след мен да се обърнеш.
Но аз съм това, което съм – разсмиваш ме, дори когато съм тъжна. Обичам да прекарвам време с теб, любовта ми и до днес е твърде силна.
Но и ти си този, който си – светът около теб не те интересува. Дори когато аз съм част от този свят, ти на любовта не обичаш да робуваш.
Аз съм слънце и нося розово за цвят, дъждът е сивото, което мразя. Ти болиш ме, когато си с тях, макар да знам – сърцето ти че пазя.
Ти си мрачен, освен когато си с мен..та нали съм твойто слънце посред зима. Но, ах, слънцето го слагаш в джоба си широк, да те разберат ти изглежда невъобразимо.
Не вярвам аз в неща непреживяни историята я мразя още от 6ти клас. Но взех научих за хората „незаменими“ покрай теб, нас и нашия романС.
Затвори очи след като прочете тези рими, аз моите вече ги затворих през сълзи. Сега те чакам там, където другите са без значение, там където винаги ме чакаш влюбеният ти!
Автор: Мила Негревска. Всички права запазени © !!!
misssunnybeach 