„Baby, this is what you came for
Lightning strikes every time she moves
And everybody’s watching her
But she’s looking at you you you you you you oh oh oh „..няма по-подходяща песен за моята история 💜
Аз съм Мери и Париж е моят любим град. Там открих себе си, там прекарах безброй хубави мигове..там през декември, с идването на студа свърши любовта..онази сладка, романтична любов, която изпитвах всеки път виждайки толкова респектиращия му вид пред себе си..респектиращ отвън и безкрайно мил отвътре!
Дааа, зимата е сезонът през който всичко замръзва, избелява, вледенява ти сърцето и после си отива, оставяйки силна и трудно преодолима тъга.
А завръщането ми беше неизбежно, сърцето ми биеше в ритъма на този град и онази сграда .. трябваше да се върна въпреки цялата болка, въпреки че той вече не беше там..И дали обичам пролетта? Хмм, обичам я толкова, колкото обичам и промените – съвсем малко повече от никак.Да, пролетта е перфектният момент да започнеш нещо ново, дори и да не искаш. Само дето аз исках!!! Тъжното беше , че започвах отначало на място, на което бях стигнала до края. И само колко лоша идея бе всичко това – мислите ми бяха потънали месеци назад, живеех в носталгия. Всяко кътче на това ново – старо така познато, но и така чуждо място свързвах с човек, когото можеше да не срещна никога повече. Тогава мислех, че веднъж не е достатъчно..Ужасно ми личеше, че него го няма!
После се появи ти..като пролетния дъжд, който всички мразим – нахално, грубо и уверено, сякаш искаше да отмиеш спомените ми..Мразех упорството ти, с което искаше да навлезеш в живота и мислите ми. Все едно, че неговото място можеше да го заеме някой друг, хъх, как ли пък не!
Обаче всеки сезон си има своя чар. Твоят чар беше топъл като лято. Впрочем кога дойде и то така и не усетих..Не усетих и как ми стана толкова скъп точно ти..понеже нали беше като дъжд, който тооолкова да не понасям. Ала лятото е любимият ми сезон и може би точно затова?!? Звуча като неуравновесена – отричам те, а те обичам..Как за Бога??? така и не разбрах как, но носталгията изчезна и в един момент само днес имаше значение. Днес със ТЕБ! Днес с твоето внимание, днес с твоята усмивка, днес и твоите шеги, погледи, думи и целувки..
Лятото е магия и докато премигнеш листата са образували своя пъстроцветен килим. Понякога това означава нова посока, по която трябва да поемеш. Аз я мразя есента, винаги съм мразела този сезон. Толкова е пъстроцветен, че чак е съмнително..есента е лицемерът при сезоните..Цветовете са маска, зад която се крият промени и беди, които определено никой не би искал да му се случат! И през декември боли да изгубиш любовта, но през красивата есен загубата е равностойна на това да умреш..
Минавайки по цветната пътека на нежеланата промяна разбрах и вече знам – че веднъж е достатъчно! Достатъчно е щом се случва завинаги, щом времето не може да ти го отнеме, щом и сезоните и коварните бурии са безсилни и щом в очите ти все още виждам любовта ❤
Как да ви го обясня? – любовта е различна през всеки сезон. Понякога през зимата е по-романтична от Париж, друг път е топла като лято и остава вечна като Рим. Сезоните си имат имена и твоето не е любов, която си отива с идването на студа..твоето не може да избледнеем, заради промяната..твоето не може да се забрави, дори при натиска на три ката мраморни стени..твоето остава. Остава също като пролетния дъжд, който ненавиждам и обажданията ти по телефона рано сутрин, които ме дразнеха ужасно! Остава като любимото ми лято и срещите по обяд на нашето място, които едвам чаках. Остава като падащите цветни листа и късния ни следобеден смях, след който едвам поемахме дъх. Остава като ледените пътища през зимата и нощите, през които и днес не спирам да сънувам топлите ти, честни очи.
И няма вече да започвам отначало, защото тук е моят дом..
Ах, тази гледка на тихият сутрешен град! Все същата си е и днес, и кафето ми отново изстина, докато мечтая на ум за любовта..макар студено пак ще го изпия и после както обичаят повелява слизам, че задачите ме чакат. Докато пия си мисля пак за теб – ти си най-голямата ми победа и най-голямата ми загуба..най-пазената тихо тайна..Че и белият роял си е все на същото място, но мелодията сега не е тъжна. Днес тя е по-сладка от шоколад..шоколадът, който всеки ден ми носиш..невидимо..без звук..където започва и (НЕ) свършва всичко – точно тук! ❤
Автор: Мила Негревска Всички права запазени ©
misssunnybeach 