Квартал Дефанс в Париж, най – скъпият квартал в града, 09:00 часа сутринта..Един разкошен петък – Слънцето все още се подаваше твърде плахо, но във въздуха се усещаше, че денят ще бъде пролетен..Пролет през зимата ❤
Мелани обичаше подобни дни..те я изпълваха с радост и надежда. А в последната година все по-силно осъзнаваше, че градът е най-красив именно рано сутрин. Беше й станало навик да излиза на огромната тераса на една от най-високите бизнес сгради Tour Framatome преди работа и да наблюдава как градът се събужда..И с всяка изминала минута улиците ставаха все по-раздвижени и пълни с хора, коли и живот, слънцето все по-силно, а чашата с кафе в ръцете й все по-празна.
„Ех, един път привикнеш ли с този начин на живот, после не ти се иска да се отказваш“ – мислеше си Мелани, тази сутрин. Оттук сякаш целия свят беше в краката й, а колко не искаше дори да стъпва там само преди година..
Мислите й препускаха като на забързан каданс..„Спомням си толкова смътно деня, в който за първи път дойдох в тази бизнес сграда, тя сякаш беше най-огромното нещо, което бях виждала в живота си. Чувствах се нищожна и не на място – като някаква шах пешка, която насила бутаха напред. Гледах изплашено, като плахо зайче, а хората ме гледаха странно и лошо. Не знаех какво следва..а аз както обичам да контролирам всичко..Вървях като слепец, по равен път, водещ към пропаст (пропаста на Рая, може би!!?!) Или като се замисля Бъкингамският дворец..Дааа, винаги съм си представяла кралския двор точно така – хората оставят всичките си грижи „за по-късно“, изтупват се, разменят си любезности по навик, спазват норми и етикети..ИСТИНСКИ АД! Ад, където накъсаните дънки, неоновите тениски, кецовете и силният смях се приемаха за нелепи или май по-скоро изобщо не се приемаха, бяха строго забранени!!! Почти се задушавах“ 😦
Мелани започна да се смее, май се смееше на старото си аз. Или пък смехът беше породен от драстичната и доста бързо настъпила промяна, която всъщност днес й харесваше ужасно много. Отпи още една глъдка от вече поизстиналото си кафе и се върна към спомените си..„Като се замисля, май изненадващата промяна започна след първото заседание на новосформиралият се бизнес екип..то бизнес решения можели да се взимат и по приятен начин, ха. А всъщност тогава далеч не ми беше толкова забавно..беше нещо като силно нежелана мозъчна атака – за един ден ти се налага да запомниш толкова нови лица, имена и неща, които трябва да свършиш..но в никакъв случай не трябва да бъркаш, защото първото впечатление е най-важно. Правилата са точни и ясни: трябва да вървиш уверено, с изтънчен маниер, да говориш заучено, като робот, да не се разсейваш и за секунда..и тези правила не се учат, очаква се тези неща да са твои качества..Дрън, дрън..а в моя ум се въртеше само една мисъл – какво да облека, за да изглеждам като тях?“ Нали ви споменах за накъсаните дънки – е, стилът на Мелани беше такъв..единствените й поли и рокли в гардеробите й бяха или къси или цветни и свежи като самата нея. До онзи момент тя беше абсолютен опортюнист по отношение на облекло и обноски..дори си мисля, че понякога напук на обществените норми искаше да изглежда естравагантно и фрапантно. Разказвала ми е как е влизала по къси панталонки в подобни сгради преди, само защото „е лято и е нормално“ да си показва тена, а не да изглежда „старомодно и скучно, като онези заблудени хорица там“.
Усмихна се носталгично..„Дааа, денят на бизнес сделката на годината..чувствах се като ученичка през 60-те..сложих елегантните дрехи, събрани къде от приятелки, къде от майка ми, сериозното изражение и се впуснах в това ново приключение..Прекарах около 12 часа на токчета (бабешки токчета, но все пак токчета!), под напрежение да не объркам някое правило и накрая просто исках да се прибера и да спя с дни“. Забравих да спомена, че ранното ставане беше поредното нещо, с което трябваше да се пребори Мелани..И не!!! Не й беше станало по-лесно през ученическите и студентски години..все закъсняваше за ранните лекции 😀 Тук обаче закъсненията бяха пореднотонедопустимо нещо. обаче нали знаете – първият път винаги в трудно, после или се отказваш завинаги или започва да ти харесва (както е в случая на Мелани).
Кафето свърши..„Май трябва да слизам и да се захващам като за последно със сериозните дела“ – помисли си Мелани. Обаче носталгията я беше стиснала за гърлото. Това „за последно“ я прониза във сърцето, тя се доближи до ръба на терасата, вдиша още веднъж от въздуха на успелите, докато лекият ветрец подухваше кестенявата й, дълга коса, и тръгна..Вървейки по коридорите си припомни незабравимите обеди и вечери, смехът, шегите и усмивките, породени от перфектно свършената работа и успешно сключените бизнес сделки. „Ами дългите разговори през обедните почивки?“..огледа се..„А сега е толкова тихо, спокойно и различно..Колко време мина?
Е, да, с времето всичко свършва, избледнява или се забравя, само неговият пронизващ син поглед не забравих..Гледали ли сте „50 нюанса сиво“? Помните ли първата среща на Анастейжа и Крисчън? -> по – точно не бих могла да опиша чувството, което изпитвах, когато го виждах пред себе си..толкова величествен, респектиращ и красив ❤ Само дето никога не съм падала или припадала при вида му, за разлика от Ана в онази сцена. Аххх, Все още търся сините му очи из тези коридори, из тълпата хора на обяд, зад отварящата се врата на този асансьор. Впрочем, в този асансьор се качих и през първия си работен ден тук..или пък не беше той?“ Във всяко кътче Мелани я чакаше по един спомен и една емоция – и тук..и тук..и тук..„А ето там той каза..а тук направихме онази снимка с тях..„.
Последва тежка въздишка. „Никога няма да забравя всичко преживяно тук, как да забравиш толкова щастие? Как да загърбиш пътя, който си изминал, за да се превърнеш в тази прекрасна версия на себе си? Стига! Сега е време за важните дела на деня! А, ти, който ме прочетеш ,който утре ще поемеш по моите стъпки, във все още нестопилия се сняг..Ти, недей забравя, че понякога промяната е за добро. Не се дърпай и не я отричай, защото накрая ще я заобичаш със цялото си сърце..може би твърде късно, когато всичко вече е свършило..Ти, дано бъдеш поне наполовина толкова щастлив, колкото бях аз тук..В сградата на огромните мечти и възможности, във моя любим Париж“ ❤ А, ако някой ден по улиците на моя роден Лондон, видите момиче с изтънчени маниери, елегантно облекло и усмивка по-финна от кашмир, то това е Мелани, която откри себе си преди около година.. в Париж ❤
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 