Never be the same again е заглавието на една доста добра и хитова песен на 90-те години или болезнената истина за живота..И докато песента носи лека носталгия за някой случайно или не нахлул в съзнанието ти спомен, то второто боли, тежи и ти се плаче..
..И един ден се събуждаш променен. Променил си начина си на живот..променил си стила си на обличане..станал си по-търпелив, по-зряр. Започнал си да вярваш повече, защото вече знаеш, че можеш и не се страхуваш какво ще бъде утре..Обичаш това място, тези хора, този живот! И ти в онова лято си бил плахо зайче, също като мен наскоро..есента – смел лъв..а ето, че е зима вече и всяко нещо свършва през декември..с идването на студа 😦 И утре пак ще бъдеш друг човек, пролетта е време за новото начало, но за едно излъгах в тези редове – страх ме е от новото утре…то никога вече няма да бъде толкова приятно за изживяване..МОЕТО УТРЕ..ТВОЕТО УТРЕ..Не се лъжи, знам че нещо в тебе трепна, тези редове са твърде тежки и от тях боли и най-коравото сърце..
А, ако върнем всичко отначало или някога обратно на същото място, на което бяхме днес с теб, но по различно време – колко скучно би било, та чак нелепо? Толкова забавно, приятно, както преди..няма как да стане дори на ум, нали? Казват, че не ни липсват периоди от живота, а хората, които са били тогава – мен ме няма, теб те няма, о моля, нека завали!
Мисля да завърша с два цитата, този тежък диалог на взаимни мисли, отново с песен, отново толкова тъжна…Hello, аз съм от другата страна..Тик-так, няма вече време..Say you‘ll remember me standing in a nice dress staring at the sunset, като в онзи последен слънчев есенен ден през пролетта..Love you, goodbye – съдбата знае къде, кога и пак отново..
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 