Не, че блондинките сме гадни егоисти, просто тези истини ги знаем само най-умните, красиви и добри блондинки 😛 И вие имате късмета да познавате една от тях, в мое лице 😛 Всъщност искрено завиждам на останалата част блондинки, които не са наясно с въпросните 7 истини, защото, както казват, невежеството е блаженство, а аз ги научих по трудния начин. Ето и какво точно научих:
1) Научих, че всеки човек има слабо място. И, ако използваш правилно чувствата, емоциите, вълненията и притесненията на човека, който те е наранил, ще успееш да му го върнеш, по неговия начин!
2) Научих, че не трябва да пренебрегваш себе си, заради никого на този свят. Никой няма утре да дойде и да ти благодари за това, най-много да те попита и то с право – Кой те е карал?. Живей щастливо, комфортно и в мир със себе си!
3) Научих, че няма ненаказано добро. Всичко на този свят си има цена, а на мен правенето на добрини ми е излизало най-скъпо и то на безценица. И за това никой няма да ти благодари..Ако искаш да бъдеш запомнен и уважаван, дръж де на положение (така както всеки си го е заслужил). Е, по възможност, в рамките на закона (отново САМО за твое добро) 😀
4) Научих, че не можеш да накараш никого да бъде с теб. Не помагат нито молбите, нито сълзите, нито заплахите, нито парите. Ако един човек те иска, то той ще обърне света и ще хване ръката ти. Ако ли не, дори да му поднесеш целия свят в тази ръка, той няма да обърне на това грам внимание.
5) Научих, че думите любов, омраза, приятелство и предателство имат колкото общо помежду си, толкова и недопирни точки. Ето например: любовта и омразата вървят ръка за ръка. Точно както приятелството и предателството. НО те имат и още една прилика: както приятел се превръща в предател, но обратното не е възможно, така и любовта се превръща в омраза, но обратният процес е твърде невъзможен, след това. Разликата е, че предателството поражда омраза, точно както омразата предателство..НО където е имало любов, там приятелството е табу 🙂 Сериозно ли има объркани? 😀
6) Научих, че никога не трябва да приемаш човек за даденост, защото утре просто ще го изгубиш. Ако се държиш зле, той ще търпи (понякога и доста дълго време или дори завинаги), тъй като всеки човек носи доза мазохизъм в себе си. Ако се държиш добре, той може и да е твой вечно, може и да си тръгне утре (всеки носи и доза съдизъм в себе си), но проявиш ли безразличие – загубил си го безвъзвратно, защото егото никога не е просто доза 😛
7) Научих, че не трябва да съдиш хората за това, което са. Особено, ако държиш на тях..Без техните недостатъци (впрочем всеки човек има такива, дори ти дето четеш и си вярваш безкрайно 😉 ), нямаше да са налице и техните предимства, заради които ги ценим, харесваме, обичаме. Благодаря ти, Мими Димова, че ми помогна да стигна до това убеждение, но по пътя на нова и различна, за мен, гледна точка :*
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 