„Те ми разказаха за смисъла на лоялността- че никога не трябва да забравяш някого, когото си обичал.“ Тези думи, от филма „Хачико“, един прекрасен филм, обикалят от няколко седмици из нета. Всеки път, когато видя този цитат, се замислям..Знаете ли, и аз съм на това мнение. Помня всички хора, които са събудили подобни чувства у мен. Даже тези, които ме разочароваха, даже и тях не мразя..и те заемат специално място в живота ми и в сърцето ми и винаги ще е така 🙂 Все пак са ми дали хубави емоции, прекрасни мигове, незабравими спомени и много ценни уроци, трябва да съм благодарна за това.
Дали? Ами, ако все пак някога се появи човек, с когото преживееш повече хубави моменти, отколкото със всеки друг? А накрая той те нарани най-много от всички – с думи, държание, постъпки, отношение? Пак ли трябва да си му благодарен? Или трябва поне един път в живота си да загърбиш глупавата си добрина, ненужната наивност и вече излишните чувства и да действаш като една силна жена. Трябва ли?
Налагало ли ви се е – да се изправите срещу човека, който доскоро ви е бил слабост и може би все още е и да се държите студено? Да бъдете като от камък, а сълзите да напират в очите ви? Да трябва да кажете думи, които не искате да казвате? Да направите неща, които с цялото си същество не искате да правите? И всичко това, защото ви боли, а искате поне този път да запазите малкото ви останала гордост, след всичко..искате и поне малко да си върнете за всяка обидна дума, за всяко безразлично действие и за всяка напразна сълза, за цялото ви изгубено време, което можехте да изживеете „по 68 други, различни начина“..А даже не знаете дали, ако го направите, онзи „специалният“ ще се трогне..
Най-лошото е, че след това самите вие слагате край на всякакви възможни отношения с този човек, нали? После цял живот ще се питате – „Ами, ако не бях постъпил/а така, дали нещата щяха да се оправят?“. Пустата надежда.. тя прецаква всичко, винаги..Ама нали, пък, казват, че разбитото сърце не може да бъде разбито, счупеното не може да бъде залепено, нито безнадежното да се случи..Струва ли си за една утопия, в случая, да продължава човек да се държи като глупак?
Кое е правилно и кое е грешно и боли ли от взетите, обмислени решения? Така или иначе ще боли..но аз никога не успях да си отговоря на въпросите: „От кое боли повече – от това да си близко до човека, към когото изпитваш нещо и да знаеш, че няма никакъв шанс нещо да се получи въобще или няма шанс да се съберете отново или да си далеч от него, да прекрастиш всякакви контакти и, вероятно, да не го видиш повече?“ и „Кога болката е по-слаба, а ти по-силен – когато си отмъстиш или когато позволиш да те смачкат, но си останеш верен на себе си, добър човек?“ Вие знаете ли отговора?
Мен от сега още ме боли, а остава толкова малко…4,3,2,1..
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 