Колмар

Не съм сигурна колко от вас са чували за това градче преди, без да искам да обиждам никого. И аз самата не знаех, че във Франция съществува такъв град, преди да отида и да го видя с очите си. И бях меко казано очарована от това, което видях. Мога да го сравня като усещане с онова, което изпитах в Равенна (Италия) – но за там вече съм ви разказвала в една друга моя статия. Естествено двете градчета са доста различни едно от друго като архитектура и история, но просто и от двете не очаквах да остана толкова впечатлена. Нали знаете – когато не очакваш нещо, получавайки го си най-щастлив. Така е и когато не очакваш, че ще видиш подобни красоти – еуфорията и приятното усещане вземат връх ❤ Може би и за това реших да отделя специално внимание на Колмар, защото след Париж и моя град Милано, и  наред с красотите на Швейцария (все очаквани неща), това беше мястото, за което докато съм жива ще разказвам с умиление и ентусиазъм.

Първото нещо, което ме изненада, въпреки че вероятно някога преди съм го чувала или поне съм чела за него в някой учебник по история, беше Оригиналът на Статуята на Свободата. Оказа се, че създателят на статуята, скулпторът Фредерик Огюст Бартолди, е роден в Колмар. Сигурна съм, че няма човек, който да е говорил поне веднъж с мен и да не знае, че мечтата ми е да отида в Ню Йорк (не веднъж съм го споменавала и тук, в блога ми. Та, можете да си представите вълнението, когато тази гледка се откри пред мен. Ако не можете ще ви кажа – толкова бях развълнувана, че на слизане от рейса паднах здравата от последната стълба, директно на земята 😀 И сега ми е смешно, колкото тогава, въпреки сините, които си направих 😀 Но пък си направих и доста снимки и специално отидох да я пипна (бие на кухо, ако ви е интересно какво съм усетила 😀 ) 

Следващото неповторимо нещо в този град е архитектурата. Почти съм убедена, че няма две еднакви къщи. Всички тези кокетни, живописни къщички са подредените като разноцветна мозайка. Особено в старата му част – тя е добре запазена и те потапя в неповторима ренесансова атмосфера на спокойствие и романтика. И в един момент се чудиш дали не си попаднал в някоя приказка на Братя Грим ❤ ❤ ❤ И на всичко отгоре, както разбрах, това е едно от най-сухите и слънчеви места във Франция, а кой от нас не обича хубавото време? Предполагам, заради всичко това градът е определян от много туристи като най-красивият в Европа. Нормално е, няма как да отидеш там, да останеш безразличен и най-малкото да не се влюбиш в Колмар ❤ 

И, ако все още има някой, в когото да не се е надигнало желание да вземе първия полет и да отскочи дотам, ще ви спомена и за църквата „Свети Мартин“. Тя датира от 1235 година, когатое направена реконструкция с цел – да се увеличи площта й. Тя е построена в стила на романската архитектура. На една от снимките ясно си личи емоцията ми върху лицето, когато я съзрях съвсем случайно, преди дори да разбера каква е тази сграда.

Интересно е да се каже, че и Колмар е столица на елзаското вино. А Елзаското вино е изцяло с контролирано наименование за произход и на 90% бяло, бутилирано в единствената разрешена за това бутилка “flûte d’Alsace”.Аз лично не го опитах и сега малко съжалявам, но ако отидете вие не пропускайте този шанс – има и доста сладки, цветни и уютни кафенца и ресторанtчета, където го предлагат 🙂 

Колмар е наричан и „Малката Венеция“, причината е че там има цял квартал, където човек може спокойно да си вземе гондола и да се разходи по вода из прелестните, цветни красоти, докато си мисли за къщата на баба Яга, покриви от вафлички, къщички от захар ❤ Много от къщите,  които са разположени покрай канала, НО НЕ СА ОТ ЗАХАР :D, са построени през периода от четиринадесети до осемнадесети век, а след това са изцяло реставриранИ.

иНТЕРЕСНА ИСТОРИЯ И МАГИЧНА КРАСОТА, КАКВО ПОВЕЧЕ МОЖЕ ДА ИСКА ЧОВЕК ОТ ЕДИН ГРАД ❤ ❤ ❤ 

Автор: Мила Негревска