Швейцария

Перфектната държава – истинска демокрация, неповторима природна красота, висок стандарт на живот, ШОКОЛААААААААДДДДД. Всъщност не се сещам за нещо, което да не им е наред на тези хора. През 2013 година имах удоволствието да посетя тази страна и разгледах няколко града – Цюрих, Женева, Лозана, Веве и Монтрьо. Не съм и мечтала да отида там, никога, не съм и имала очаквания към тази дестинация от екскурзията (аз си чаках Париж и Милано само :D). Не съм предполагала колко е красиво всичко там и наистина останах силно очарована. Доста различни градове, доста различни впечатления. Ще се опитам да ви разкажа за всеки един от тях по малко, въпреки че за тях не може да се говори малко 🙂

Цюрих – финансовият център на света или още наричан –  градът на банките. И аз не обрах нито една – ужас 😀 Имах (може би) щастието да го посетя по тъмно. Казвам може би, защото въпреки максимата ми „Че един град е най-красив по тъмно“, ми се искаше да видя необятното Цюрихско езеро по светло – например по изгрев или залез слънце ❤ Но и от бързата вечеря, която си спретнахме групата ми стига за три живота ❤ Всъщност това беше най-дългия ден от цялата ни екскурзия – 1200 км., 5 държави, закуска в Австрия, обяд в Германия, , вечеря във Швейцария, нощувка във Франция + бонус от най-уникания екскурзовод (Лихтенщайн). Но не бях и грам изморена бях преизпълнена с енергия, защото през целия ми живот съм мечтала точно за този ден. Малко се отклоних от темата, но може би тази държава ме вдъхновява да разказвам за всичко възможно най-прекрасно не само свързано с нея, ами с цялото пътуване.

Да се върнем в Цюрих. Аххх, езерото ❤ За целия час, който прекарахме там времето се смени 3 пъти – от приятен полъх, през силен вятър, до дъжд и все си беше красиво да му се не види. Още нещо, от което не отделих поглед беше фабриката на Линд.Само като си представях, че там правят най-вкусните бонбони на света ми идеше да скоча в огромното езеро, да доплувам до другия бряг и да ям шоколад с часове, с дни, с години. И въпреки че фантазиите са безплатни, хубавите неща бързо свършват. Особено, ако те чакат още около 200 км. до Колмар (Франция), град за който смятам да напиша специална статийка, но друг път, а вече е около 22:00 часа. И в такива случаи умирам от яд, че телефона ми не iPhone 6 и снимките не са достатъчно ясни и красиви, нооо шанс..

Женева – Първият от поредицата градове от така наречената Швейцарска ривиера. Нов град, ново езеро, безкрайна красота, аххх Швейцария ❤ Този път по светло и по топло. Не знам дали е обичайно за тази част на европа през септември, но е факт че измряхме от жега там. Всъщност не беше само там – в австрия, франция, германия все горещо беше. личи си по облеклото на снимките доста ясно. еххх пак се отнесох. И така – женева! Прекарахме там около 4 часа. Но това е толкова малко, за да се наслади човек на гледката, на усещането, на въздуха – там е напоен със свобода ❤ Гледката към връх монблан е нещо незичерпаемо, можеш да крадеш от нея с години и пак няма да й се наситиш. аз поне не успях. Естествено символът на града е един огромен цветен часовник, показващ винаги точното време. А парка зад него носи спокойствие. Блазе им на хората, които имаш шанса сутрин да се събудят и да отидат там да закусят, да потичат, да се разходят или просто да се порадват на онази доста интересна пееща бесетка :)завиждам им неблагородно 😀 и още нещо много важно – Имахме късмета и да видим в действие най-големият фонтан в света – Же д’О ❤ 

Лозана – Олимпийският град и вторият под ред от швейцарската ривиера.Там се намира и централата на МОК (Международен олимпийски комитет) и градът се определя като спортната столица на конфедерацията.ПОД “АРКА” ОТ НЕСЧУПЕНИЯ ВСЕ ОЩЕ РЕКОРД НА СТЕФКА КОСТАДИНОВА МИНАВАТ ВСИЧКИ ГОСТИ В МУЗЕЯ НА ОЛИМПИЗМА В ЛОЗАНА.  И чувството на толкова км. от българия да се почувстваш горд че си българин, въпреки че се намираш в рая на земята, е нещо велико ❤ Олиммпийският музей е много впечатляващ. На стълбите по пътя към музея са изписани всички възможни олимпиади досега ( по години, и градове). По пътя към самия музей Видяхме и олимпийският огън. А гледката отново е красива – да не забравяме, че и този град се намира на женевското езеро. Другото интересно в града са старият и новият замък на президента Уилсън 🙂

Следващият град беше Веве  или Вьове – малко, предимно курортно градче. Наричано още градът на шоколада, демек най-желаното място на земята ❤ А е наричан така, защото там е седалището на производителя на хранителни стоки Нестле 🙂 Да и там няма някакви исторически забележителности, но уникално красива природа. Когато отидохме вече беше късен следобяд, все още беше доста топличко или поне достатъчно топло човек да се изтегне за 20 минути на импровизирания плаж и да гледа как слънцето почти залязва зад внушителните хълмове. Освен това на брега на Женевското езеро бяха пуснати лебеди. Там не е България и хората нямат притеснения, че някои ще ги отрови например. Лебедът за мен е едно от най-красивите и грациозни  животни и съм безкрайно щастлива, че успях да се доближа толкова много до тях ❤ ❤ ❤  

Последна спирка Монтрьо ❤ Монтрьо става особено известен след излизането на песента „Дим над водата” (“Smoke on the water”) на Дийп Пърпъл. И ако предишните дестинации са прекрасни, незабравими, уникално красиви. То този град е вълшебство, приказка, мечта. Столицата на културата, където се състои най – големият джаз фестивал, всеки юли от 1967 г. насам. Там се провежда и фестивалът „Златна роза“ за телевизия, както и „Златната награда на Монтрьо“ – конкурс за реклама и мултимедия в Европа. Тук се намира и Статуята на Фреди Меркюри, която  е поставена на сегашното си място от бащата на Фреди и Монсерат Кабайе. След 2003 г. се създава обичай фенове на великия изпълнител да идват всяка година тук, за да почетат паметта му. Точно когато ние бяхме там беше препълнено с хора, дошли да видят своя идол по случай рожденият му ден ❤ Да не забравям и замъкът Шийон, чието стройтелство започва през далечния 12 век. Днес посещаемостта на замъка е около 300 000 души годишно, като през 1995 г. е бил поставен рекорд от 350 000 души. И стига толкова история и култура. На всичкото отгоре и природата е прекрасна (подобно на другите градове, за които вече ви разказах, но още повече 🙂 ). Може би това е мястото, на което видях най-красивия залез в  живота си. Ако щете ми вярвайте, но дори в момента очите ми се насълзиха от някаква смесица от тъга (че това се случва веднъж в живота), гордост (че се случи и на мен), спомени (за тази гледка), умиление и любов към това място. Помните ли в статията за Лондон, че бях споменала че когато една снимка се получи перфектна и без Фотошоп това означава че и мястото, на което е направена е перфектно ❤ Тук направих една от най-красивите снимки в живота си, която възнамерявам в най-скоро време да превърна във висяща картина на стената си, защото по-красива гледка в никой магазин не може да се намери (виждате я- снимката с цветята и залеза и езерото отляво, няма нито един ефект правен на компа, телефона, таблета по нея) ❤ ❤ ❤

Сами виждате – Швейцария е великолепна, ако ви попадне възможност отидете и вижте и вие ❤

 Автор: Мила Негревска