London, baby!

Следваща спирка, Лондон! Welcome, guys! ❤ 

Това всъщност беше последната ми дестинация. Спомените са още пресни (от преди около 3 месеца) и си мисля, че статията ще се получи много по-добре ако я напиша сега, когато емоцията е още силна ❤ 

Естествено, както винаги, пътуването до там не стана случайно. Всичко беше премислено и решено няколко месеца преди това. Стана така, че понеже съм една освен много красива също така и много умна блондинка взех 2 стипендии за успех от УНСС. И вместо да ги изпия, изпуша или похарча в Мола, реших че ще направя нещото което най-много обичам – да пътувам с най-близките ми хора, като подарък и за тях и за мен ❤ ❤ ❤

Напук на всички, които не харесват този град, защото е мрачен, студен, скучен (според техните представи), аз винаги съм мечтала да отида там. И 2014 година беше годината на Лондон. Харесвам тематичния му стил, забележителностите, дори и студенината в града – ВСИЧКООООО ❤ Това беше и първата ми неорганизирана екскурзия в  живота, тоест екскурзоводът си бях аз. Отдава ми се да ви кажа, как се отказах от този Туризъм бе значи 😀 След 3 часовия, много досаден полет със самолет ( едва втори в живота ми) за щастие този път преминал само във музика и селфита, без турболентни инциденти по тоалетните 😀 кацнахме успешно в града на червените автобуси и черните таксита. Мале какъв вътрешен кеф изпитвах, ако знаете ❤ Малко кефа ми се помрачи отначало – първо докато се оправим на огромното летище (огромно сравнение с нашето и Форли в Италия де), после докато стигнем до центъра (Виктория Стейшън), голямо лутане беше, голямо нещо 😀

Но ето стигнахме и въздуха стана различен – хубав, сякаш съм в онези най-приятните за гледане американски филми, сещате ли се? – чувстваш се човек ❤ Ето това ( в ляво) беше и първата снимка, която направих: прекрасна гледка нали, още от гарата ❤ Лошото е, че 3 секунди след като направих тази снимка установихме че една от чантите ни липсва. И в този момент ми се искаше земята да се отвори и да пропадна в нея. Е, като видях че няма да се отвори, хукнахме и след 2 минути вече служителите на цялата гара търсеха нашата чанта. Нали? – и това звучи като от филм, ама не е! Това просто е Лондон ❤ А накрая „филмът“ имаше и щастлив край – докато стигнем от гарата до хотела ни чантата вече беше намерена. Отдиохме, взехме я, беше във вида както я загубихме. И пак да го кажа – ТОВА Е ЛОНДОН ❤ Нямате си представа колко съм щастлива, че това ми се случи. Щастлива съм защото видях прекрасно отношение към себе си и заобичах още повече и още по-истински този град и иначе заклеймените като „студени“ лондончани. Накрая този дълъг ден свърши и започнаха прекрасните преживявания ❤

Още на другия ден сбъднах една моя ОГРОМНА мечта – а именно да посетя музея на Мадам Тюсо ❤ За съжаление там няма восъчна фигура на любимата ми актриса – Дженифър Анистън и мечатата ми да се снимам до нея (макар и само от восък) си остава жива. Явно ще я осъществявам заедно с другата ми – Ню Йорк <3. И така да се върнем в музея – все пак се щракнах с Леонардо Ди Каприо и  Брат Пит (двама толкова красиви и толкова любими мои актьори) , Бекам и Виктория (най-красивaта звезда двойка, за мен), момчетата от One direction( обожавам и тях и песните им, а във Англия са си направо хит <3)  Бритни Спиърс (една от най-любимите ми певици, на 13 мечтаех за подобна снимка) Джей Ло (един от идолите ми за подражание) бъдещият ми мъж – принц Хари 😀 (тук нещата са ясни – ще ставам принцеса) и великият и мой любим Робин Уилямс. Все знаменитости които много харесвам, както и с още доста не чак толкова важни особи 🙂

Разходката продължи в центъра на Лондон – Биг Бен, Окото на Лондон (Виенското колело), Парламентът, река Темза. Чувствах се като влюбена тийнеджърка на 13-14 години пред която стой голямата й любов, не знам как по друг начин да пресъздам чувството което изпитвах докато ходех по тези прекрасни места. Освен това времето беше доста топличко, слънчево и приятно – точно така си представях Лондон ❤ Аз имам една малка моя си мисъл -ако една снимка изглежда перфектна без никакви ефекти и т.н, то и мястото на което е правена е прекрасно. Е седейки и гледайки величественият Биг Бен, който би оставил и най-неемоционалния човек без дъх направих една подобна снимка, достойна за корица на списание ❤ Установих и че Виенското колело свети не в синьо, а в зелено. Не е нещо особено, но просто бях доста изненадата, че години наред съм живяла в такава заблуда 😀

Е, типичното Лондонско време не ни пропусна – следващият ден беше мрачен, дъждовен и ветровит. Но кой ще му позволи на едното време да ми попречи да изживея пълноценно една мечта. Я стига! А и наред бяха един от най-красивите мостове в света <3, Бъкингамският дворец, Уестминстърското Абатство, St James’s park, House Guard и нощен Лондон в цялото му изящество. Да започнем с моста – в една друга статия ви казах колко ме влекат тези мостове, но в този направо съм си влюбена. Още повече бях привлечена след клипа на One direction – Midnight memories ❤ С една дума – ИСТИНСКА КРАСОТА. Дъжда, вятъра, нищо не беше в състояние да ме спре да си направя около 50 снимки там (за загрявка естествено). Абе сигурно това е най-великото в Лондон – моста ❤ ❤ ❤ След това и бъдещият ми дом – Двореца ❤ Всъщност както повечето дворци – отвън не беше нищо особено. Просто сграда, със златна и огромна порта, в двора двама неподвижни носещи странните, типични, космати шапки, а отвън пък много хора, чакащи кралицата да излезе да им помаха 😀 Тя излизала точно в тоя ден, ама явно си знае че така или иначе ще пием чай някой ден с нея и е решила да не си прави труда да се показва в това дъждовно време ( на възраст е, разбирам я) 😀 А Джеймс парка си е истинска приказка, поредното нещо в този град, в което се влюбих. Носи едно такова спокойствие с цялата си красота, че можеш да прекараш там часове, разхождайки се и дишайки прекрасния въздух с мирис на дъжд ❤ Видяхме и къде се е омъжила Кейт – голямо вълнение. Задължително и сватбата ни с Хари ще е там, решено е 😀 Насладихме се и отблизо на червените телефони. Абе изобщо видях всичко, което съм искала да видя там. Забравих да спомена, че на път за прекрасния мост видяхме огромна тълпа от хора, чакащи да влязат в някаква сграда. Привидно нищо особено, но в двора й имаше ТОЛКОВА МНОГО ЦВЕТЯ, направо божествена красота.За съжаление нямахме време да чакаме да влезем, но и отвън тази гледка ще ми остане завинаги в съзнанието. Наистина беше красиво, а и аз ОБОЖАВАМ ЦВЕТЯТА ❤ 

Разходката из нощен Лондон също си беше незабравима – всичко свети, шумно е, пълно е с хора. Перфектно като за мен 😛 Малко шопинг също никога не е за пропускане и то в такъв голям град – човек винаги ще си намери нещо подходящо за себе си и вкуса си 🙂 А това от снимката е нашето автобусче (C1 to White city:D ), което ни караше всеки ден и всяка вечер до хотел Олимпия ( и на него има снимка, разбира се, както се вижда) ❤ 

Не на последно място искам да спомена и стадиона на Челси. Той се намираше точно на 4 к.м от Хотел Олимпия. Какъв късмет да отида в Лондон и да отседна в квартал Челси (този на любимият ми отбор <3) Уникално, неповторимо, незабравимо. Естествено видях и това така свято за мен място (само отвън, но пак си е много де <3). А преди да заспя прелиствах Лондонските (безплатни) вестници, които събирах през деня и с кеф четях за любимият ми футболист – Супер Марио Балотели ❤ Абе просто всичко беше замислено така, че удоволствието ми да е върховно ❤ ❤ ❤ Ще завърша статията си с две думи – Обичам Лондон! И както не веднъж съм казвала бих живяла с най-голямо удоволствие там. А на всички вас, приятели пожелавам да отидете и да изживеете същата прекрасна и незабравима емоция, която ще остане във вас за цял живот ❤ ❤ ❤ 

Автор: Мила Негревска