СЕНЗАЦИЯ! СЕНЗАЦИЯ! СЕНЗАЦИЯ!
Преди около 2 години всички около мен бяха луднали по една книга, някакви си 50 нюанса на сивото – по-скучно не би могло да звучи. Еуфорията беше пълна, а аз си мислех „Боже, хората наистина не са с всичкия си“. Дори не ми се мислеше колко ли оттегчително ще е написаното в поредната идиотщина завладяла всички. Нещо като прословутия „Хари Потър“, което и до ден днешен не знам как хората са си губили времето да четат и гледат. Или може би „Здрач“, която книга ми омръзна след първите 3 страници и на който филм първата част изгледах години след Премиерата и пак не ме впечатли никак. „Да, нещо такова ще да е“ – си казвах.
Е, да, ама интереса не стихна след първите няколко месеца и аз продължавах да слушам от ляво и от дясно за някакъв така сексапилен извратеняк – Крисчън. И любопитството ми (очевидно към сексапилните извратеняци :D) надделя. Отначалото в степен – „проверка на мнения в интернет пространството“. Ох на какви ли неща не се начетох – едни твърдяха, че това е най-смислената книга, която са чели; други бяха категорични, че това е книга за или крайно разкрепостени плеймейтки илиза крайно незадоволени загубенячки; трети се чудеха на акъла на онези първите споменати. „Дрън..дрън..къде съм тръгнала и аз да чета мнения на хора, все едно ще се съглася с тях, пфф“ – тази мисъл така силно ме връхлетя, че затворих нета и реших да продължа живота си по старо му – без натрапчиви книги и без онзи..как му беше името…все тая!
Ама, ах този пуст Фейсбук..В една от любимите ми страници Dear Heartbreaker един ден бяха публикували някакъв цитат (поредния страхотен цитат, типично за тяхната страница). Какъв беше ли? Този: „Изобщо не можех да си обясня защо погледът му ми въздействаше така дяволски смущаващо, объркваше ме…….Знаех, че ако започна това нещо с него, той ще ме нарани. Едва ли беше способен или заинтересован и едва ли имаше желание да ми даде нещо повече… а аз исках повече. Много повече. И този пристъп на ревност… Вече бях сигурна, че чувствата ми към него са много по-дълбоки, отколкото си бях позволила да призная пред себе си.“ „Ехааа как ги измислят тези хора такива въздействащи неща: – направо им се възхитих на глас 🙂 После прочетох източника: „50 нюанса сиво“. – „Оооо, не, пак ли тази книга?????. Не не би могла да е толкова въздействаща или пък е?“ – мислих, мислих, мислих и накрая паднах в капана. И да ви кажа не ми се излиза от тоя капан вече от няколко години 😀 😀 😀 Прочетох на един дъх първата книга (в електронен вариант). После реших, че трябва да си я купя и я прочетох още веднъж на един дъх 😀 Интересното е, че същото се повтори с втората част „50 нюанса по-тъмно“ и с третата част „50 нюанса освободени“. И после блондинките не сме били четяли книги, хаха – четем ги по няколко пъти даже!!! 😀 😀 😀
Даам, сигурна съм, че повечето мъже спряха да четат след първите 3 изречения. Останалата част са продължили до около втория параграф, ама това е щото авторката е толкова готина 😛 А жените в момента ме обожават и чакат с нетърпение какво още ще напиша ❤
Имаше едно изказване, вече не помня на кого, но знам че много ми харесва – Защо жените харесват толкова „Петдесет нюанса сиво”? Защото е написана с думите, които мъжете забравят да казват, а жените искат да чуват. ДА, ДА, ДА, така или иначе вече никой мъж не чете и мога да го кажа свободно – мъжете ги интересува само порното. Ако книгата беше изпълнена само с това, тя щеше да е по-голям хит сред тях. Но понеже е изпълнена с изключителна емоция, страст, много чувства, мисли, дори сълзи те нямат интерес и да я отворят. Така е и в живота всичко започва и свършва с „чукането“ (да използвам дума от книгата), другото е някаква велика глупост, която са принудени да изживеят, там между другото. Ама стига съм ги хранила, да продължа със същественото. Освен всичко друго и главният герой – Крисчън ❤ ❤ ❤ Как да не се влюбиш в представата за него. Четейки книгите всяка една дама си представя идеалния образ – чисто визуално, а освен това той е „учтив, настойчив, умен, доста смущаващ.. със силно присъствие“. Бих добавила секси, стилен, леко откачен. И тази велика мания за контрол. УАУ и изведнъж целия свят завижда бясно на някаква си измислена героиня – Анастейжа. И е хубаво, че е толкова откачено всичко, а не така скучно както си го представях някога. От това няма как да ти изчезне интереса. И 10 книги да издадат те ще се четат на 1 дъх по няколко пъти от всички уважаващи себе си дами ❤
Дали не е достатъчно някоя от нас да прочете само този диалог, за да се разтопи от кеф и да потъне в мечти?
– Майка ми те хареса.
– Мислиш ли? – Изчервих се от удоволствие.
– О, да! Винаги е мислела, че съм гей.
Сетих се за онзи мой въпрос от интервюто. Знаех си, че никога няма да го забравя.
– Защо е мислела, че си гей? – прошепнах сконфузено.
– Защото никога не ме беше виждала с момиче.
– О! Нито една от петнайсетте?
Усмихна се.
– имаш добра памет. Не, с нито една от тях. Знаеш ли, Анастейжа, и за мен беше много странен уикенд. Много неща направих за първи път, както и ти – каза тихо той.
– Така ли?
– Никога не бях спал в едно легло с някого, никога не бях правил секс в моето собствено легло, никога не бях качвал момиче в Чарли Танго, никога не бях представял момиче на майка си. Какво направи с мен? – Очите му горещо се впиха е моите и аз пак забравих да дишам.
О, напълно достатъчно е!!!
Още по-достатъчно е че ще има и филм. Премиерата е на 13 февруари и ЩЕ СЕ ПРИСЪСТВА! ❤ Скоро ще пусна и пост с „Топ 10 на любимите ми цитати“, Очаквайте 😛
Автор: Мила Негревска
