Реших да започна с най-важната дестинация в моя живот. Дестинацията е курорт номер 1 на Балканите (според мен и не само), а именно Слънчев бряг. За първи път отидох там когато бях на 11 години. Меко казано бях впечатлена, все едно се намирах във Лас Вегас, въпреки че тогава мястото не изглеждаше така, както се промени в последните години. Какaо Бийч, Дъ уан бяха мираж, нацепените батки по плажа изглеждаха доста по-привлекателно, както и онези „мацки“ с изкуствените атрибути и придобивки. Но какво съм разбирала тогава, бях толкова малка…
Първото нещо, което ме впечатли беше хотел Бургас Бийч. За незнаещите се намира на брега, някъде на около 500 метра от Какаото (почти се сетихте нали :D) Почти, ама не съвсем. Не се паникьосвайте, ето снимка:
Красота, нали? Както се вижда на снимката пред хотела имаше огромен басейн с пързалки, мостове, фонтани, палми и винаги звучеше свежа лятна музика ❤ Прекарвах там цялото си време, въпреки че персонала непрекъснато ни гонеше, все пак бяхме българи, а тогава българите не бяха превзели все още курорта и държанието към нас беше по-различно. Няма значение аз бях упорита – всяка година събирах всички деца от станцията и ден след ден се забавлявахме там 🙂 През 2011 година, обаче, управляващите решиха, че на фона на всички проблеми в държавата един „незаконен“ (по техните думи) басейн е най-важното, с което трябва да се захванат. Разрушиха го, сега на мястото на тази прелест има дюни – природна красота да, но не достатъчно красива гледка като първият ми спомен от Слънчев бряг в детството ми ❤
Това е последната снимка, която успях да си направя, преди да извършат това малоумно безумие.
Ох, тази снимка винаги ме натъжава..
Както и да е. Следващото място, в к
оето се влюбих беше едно заведение, бар – ресторант. Казваше се Las Palmas – типично морска атмосфера, винаги хубава музика на живо, добро обслужване, много пиене, вкусна храна и караоке. Просто поредната сбъдната мечта за мен. Празнувала съм там 7 от рождените си дни в живота, включително 18-тия си рожден ден. После по незнайно каква причина затвориха и заведението. Все си мисля, че е заради качествената музика и атмосфера. През 2012 година курорта вече доста почна да пропада и предимно се търсеше умопобъркващият хаус и дивашката селска чалга, слава Богу не го превърнаха в такова долно място. Щях да го преживея доста по-трудно, от това да го видя затворено. Едва ли някой е чувал и за него, затова ще пусна няколко спомена и оттам:
Е, сега вече две от най-впечатляващите неща в Слънчев бряг за мен ги няма, останаха само незабравимите спомени, незабравимите дни, вечери, смях..


Третото открих в последните няколко, разбирайте 6 години 😀 Това е Базата на Министерски съвет. Поне за нея трябва да се сещате, намира се непосредствено близо до Какаото. Не? 😀 Не спокойно ще визуализирам и тази прекрасна гледка след малко 🙂 Там винаги се чувствам като у дома си – комфортно, щастливо, спокойно. Като принцеса в своя замък ❤ Благодаря на уникалните хора, разбира се, които всяка година правят престоя ми там незабравим ❤ Ето снимки:
Дали ще е усмихната вечеря в изискания ресторант или в градината или ще са снимки като от корица на списание, правени на кристалния плаж или пък фотосесия до тези така красиви цветя, няма значение. Всичко там е една приказка, която съм готова да преживявам отново ❤
Не мога да не спомена и великото шоу на Maximus boys което от вече 13 години не пропускам. Тези момчета не просто се събличат, те го правят с чар, с талант, с класа.
перфектните тела са нещо, на което всеки би се израдвал, но шоуто им остава в съзнанието ти много по-дълго. Това си е изкуство, Който ги е гледал знае, другите не мога да убедя 🙂
А новото любимо заведение ми е Амиго бар. Пускат хубава музика, няма българи – селяци, предимно чужденци, стават големи купони, винаги има хепи ауър, а и максимус често са там, мисля че ще сте доволни
Е като заключение ще кажа, че съ м Горда със себе си, че това място стана най-специалното за мен в годините преди всеки да започне да пали натам само за да се тагва и напие до безсъзнание. Защото това място е много повече от развлечение, то е рай. Там прекарах 10 лета, 140 дни+ от живота си, 12 рожденни дни, научих се да плувам, научавах прекрасни новини, смях се до сълзи, плаках смеейки се, влюбвах се, създадох си спомени за цял живот, купонясвах до сутринта, снимах се на поразия и ще продължавам да го правя, ако мога. Защото от всички места по света, това си е моето място ❤ ❤ ❤ А още много снимки от най-специалното за мен място може да разгледате в моя фейсбук профил – бъкано е 😀
Автор: Мила Негревска






