Доста време преди да започна да пиша тази статия се чудех в коя категория да я сложа – във категорията с моите авторски мисли или цитати или във категория вдъхновение. Накрая реших да акцентирам на това, че цитатът си е лично мой, а вашето вдъхновение надявам се, ще дойде само след като я прочетете 🙂 Пуснах този статус във фейсбук профила си преди няколко години, някои от вас верояно са го харесали, други запомнили, трети е надъхал, четвърти са го подминали, пети са ми се изсмяли. В моето съзнание останаха хората, които го оцениха и дадоха своите положителни коментари.
Всъщност до това прозрение стигнах след доста мислене, анализиране, безсънни нощи, сълзи, разговори, съвети. Трябваха ми години. Но се радвам за едно – в онзи миг стоях съвсем сама, помислих си го и наистина го почувствах. Защото знаете хората могат да ви кажат много неща, могат да ви успокояват, могат да ви съветват, да прилагат опита си, опитвайки се да решат вашият проблем, надъхват ви, но има ли полза от всичко това? НЯМА! Разбрах го по трудния начин и именно затова се радвам най-много. Всеки ден някой по света бива разбит на възможно най-малките парчета, няма човек на който живота е идеален – едни губят близките си нелепо, други биват зарязани, от някого на когото държат, когото обичат, в когото вярват. Трети биват предавани от хора, които до вчера са смятали за приятели. Четвърти губят работата си, за която са се трудили с години. Пети се разочароват от сбъдналата им се мечта, след години чакане. На шести са им разбили илюзиите. Седми отиват на фризьор и им съсипват косите или пък отиват в Мола и няма номера на така мечтаните обувки, рокля или панталон. И всичко това боли – знам, защото ме е боляло по всички тези изброени начини. И за всяко едно нещо от изброените по – горе съм проливала сълзи, трябвало ми е време да спра да страдам и да се ядосвам.
И моля без мисли или коментари от сорта на не може да се сравни прическата с любовта. ДА, МОЖЕ!!! Когато човек е презадоволен страда за най-малкото – като си нямаш други проблеми ще ревеш за косата си. Когато си претрупан с проблеми също – ако си загубил работата си и гаджето те е зарязало един чифт обувки ще ти повдигнат настроението, но ако няма твоят номер, света ти ще се срине и ще плачеш цяла нощ. Всъщност това се случва и на крайно емоционалните хора като мен, а в много по-тежък вариант и на тези, които са прекалено сдържани. Последните няма да плачат лигаво, но ще се разяждат тихомълком отвътре, докато един ден всичко това не изригне като вулкан. А този ден винаги идва, знайте го!!! И само за сведение тези, които се ядосват за дребните неща са тези, които ценят дребните неща. Защото да цени големите всеки може 🙂
Време е да кажа какво място заема във всичко изброено по-горе моята мъдра мисъл, представена ви като цитат. Ами тя няма да ви помогне, ако си я повтаряте всеки ден, ако си я сложите като мелодия на телефона, скрийнсейвър на компютъра, статус във фейсбук. Но знаейки за нея вие всеки ден подсъзнателно ще си мислите за това, което се опитвам да ви обясня, ще се стремите към нея и един ден ще се събудите и ще осъзнаете колко силни хора сте. Тогава ше изкрещите със всички сили на живота си – „ти нямаш властта да го промениш“ моето щастие. Само без грешни изводи – няма да спрете да се ядосвате, плачете и т.н и слава Богу, че безчувствените хора са жалки 🙂 Ще почнете още по-силно да цените малките неща даже. Но ще ви е една идея по-ясно, че живеете, а не просто съществувате 🙂 Целта е да се усмихвате по-истински всеки следващ път 🙂
Автор: Мила Негревска
misssunnybeach 